Утре (3 декември) Локомотив (Сф) приема Черноморец в мач от турнира за Купата на България. "Червено-черните" изживяват тежки времена напоследък, а с нелеката задача да ги изкара от кризата се е заел Емил Велев-Кокала.
Безспорно Емил Велев е една от най-колоритните фигури в българския футбол. Рожбата на Левски успява да се наложи в мъжкия отбор на сините, а сред успехите му се открояват три титли на страната и две купи. Един мач обаче е останал в съзнанието му до днес - злополучният финал за купата срещу ЦСКА на 19 май 1985 г.
„Тогава може би всичко беше нагласено от тогавашното правителство. Имаше някакво съревнование между цесекари и левскари. От нас изгониха 5-ма завинаги от футбола, а от ЦСКА - Стоичков завинаги и още двама-трима за по няколко месеца.
Винаги съм се надявал пак да се върнем да играем, все пак, бяхме млади - на 23-4 години. Това не можеше да продължава вечно, а аз винаги ходех да гледам мачове на стадиона, докато бях наказан", коментира Кокала пред камерата на ТВ7.
Велев не крие, че най-добрият му приятел в онези години е Божидар Искренов. За забавленията на двамата извън терена се носят легенди. По подобие на повечето футболисти, Емил Велев също има прякор. По-познатият му е Кокала, а по-малко известният - Джеймс.
"Като бях малък бях по-кльощав и имах по-изразена костна система. Хората се удряха в мене и като падаха, ми казваха „егати кокала имаш" и оттам тръгна", обяснява специалистът.
В началото на 1990 г. Велев заминава за Израел, където играе в продължение на 14 години.
"Вторият ми живот започна оттам. С жена ми сме били там, децата ми са израстнали там, общо взето само хубави спомени имам оттам", казва Велев.
Логично след края на футболната си кариера се насочва към треньорската професия. През сезон 2008/2009 печели титлата като наставник на Левски, но тогавашното ръководство го освобождава от поста. Води последователно Славия и Локомотив (Пд). И с двата отбора стига до финал за купата, но губи и в двата случая. При пловдивчани работи прекалено малко с новия президент Веселин Марешки.
"Нямам впечатления от него и не искам да имам. Не го познавам", категоричен е Кокала.
Сега треньорът е изправен пред сериозно предизвикателство. Той трябва да спаси Локомотив (Сф) от изпадане. Дали ще постигне целта си, предстои да разберем. Тези, които не го познават, биха го определили като сприхав, но зад сериозното му изражение се крие нещо по-различно и специфично. Искрен и директен, Кокала отговаря на определението мъжкар.
Този човек може да донесе надежда на изтерзаните червено-черни фенове, които искат само едно - да гледат боеспособен тим. Привържениците са наясно, че времената на покойните Начко Михайлов, Никола Котков и Бойчо Величнов, са безвъзвратно отминали и никога няма да се повторят.
Етикети:Локомотив Сф
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ