Ексклузивно интервю пред Sporta.bg на Андрей Желязков: Купих Мариян Христов за 200 бона, продадохме го за 3 милиона

Днес големият български футболист Мариан Христов навършва 44 години. Той е един от най-добрите играчи подвизавали се по нашите терени. Да, няма успехите на Христо Стоичков, но пък е единственият българин шампион на Германия. Особен, остър и доста прям, той рядко говори с медиите. Но пък когато го прави, коментарите му са точно в десетката. В момента Христов е помощник на Ники Митов в Левски. Пред редактора на Sporta.bg Костадин Джорджев за него говори спациално един от най-важните хора в живота му - Андрей Желязков-Жужо. Човек, който не се нуждае от представяне и когото всички познават.

- Г-н Желязков, кога за пръв път видяхте Мариян?

- 1994 година по стадионите. Бях мениджър на Левски и ходехме по всички мачове - в "А" и "Б" група. Забелязах го и доста време го наблюдавах. От Ботевград той премина в Славия, там вече ми направи впечатление, че има нещо, което го прави интересен играч.

- Как и кога решихте да го привлечете в Левски?

- Ако не се лъжа - беше 1995 година, лятото. Заедно с Владо Йонков. Платихме доста сериозна сума за оново време - около 200 000 лева. В Левски го приеха с недоверие. Имаше много мои колеги, които ме питаха защого вземам. Айде сега, няма да казвам какви епитети използваха по негов адрес. След това обаче и те се обърнаха, видяха че не е както те казваха, че е "дърво". Той е образец за професионалист.

- Мариян е особен човек, как успяхте да постигнете нормална комуникация с него?

- Всеки човек си е различен, аз не ги избирах по характер. Както и кой какъв човек е извън терена - слаб, дебел..Дали е темерут, нисък или висок! В първите няколко мача действително не се представи на очакваното ниво. Но се виждаже как ще започне да расте. В четвъртата среща в Шумен вкара два гола и бихме. Оттам вече стана решаващ играч.

- Как убедихте Томас Лафчис да ви даде 200 000 лв за този трансфер?

- Тогава работихме супер, аз само му казвах и той даваше. Имаше ми доверие. Някои казваха, че това са огромни пари, но след това, взехме за Мариян 3 млн. което е по 15. Той игра само две години в Левски.

- Как успяхте да го продадете за толкова пари на Кайзерслаутерн?

- Имахме много добър видеооператор, Влади Ковачев, освен това моите хора в Германия бяха доста силни. Тогава още работихме с касети, бяхме им изпратили. Знаехме какви играчи търсят. Представянето ни на Световното в Щатите през 1994 година много ни помогна, няма какво да го крием.

- Да, но Христов не беше в състава за САЩ...

- Да, но тези момчета, които изнесоха великия Мондиал през 94-а, сториха, така че по целия свят държа доста "влага". За България се говореше с добро, обръщаха ни внимание, което не мога да кажа примерно за сегашните дни.

- Тартор ли беше Мариян в съблекалнята?

- При него мач и тренировка беше едно и също. Беше непримирим, искаше винаги да побеждава. Понякога се ядосваше на съдиите, но само за две години успя да стигне до Бундеслигата и още на първата спечели титлата, макар че в 4-5 двбоя не игра на привичната си позиция. Спомням си, когато дойдоха до го купуват, игра мач за купата с Марица. Получи се един сблъсък между него и Милен Пенчев. И двамата си пукнаха веждите. Закарахме го в болница, това се мигове, които никога няма да забравя, Ото Рехагел ни помоли да го закараме до лечебното заведение. Отидохме, Рехагел мина само покрай леглото му и каза: "Това не е страшно, аз съм те купил вече".

- Мариян обажда ли ти се?

- Чуваме се, не ме е забравил, както и аз него.

Цитирането с линк и посочването на първоизточника Sporta.bg е задължително