До следващия път, Испания!

Хората мразят силните (или поне никак не ги харесват). Обикновено, тези три думи са споменавани за българина, но този факт е световен феномен, който беше доказан в първата седмица на Световно първенство 2014, което беляза края на една ера, края една тотална испанска доминация, която натъжи много хора, но 10 пъти повече хора бяха изключително доволни от испанската мъка в Бразилия.

Факт е, че в спорта никой не обича продължителната доминация. Цял свят презираше Барселона на Гуардиола за умопомрачителните успехи на отбора в продължение на години. Много не харесваха Роджър Федерер, който нямаше никаква конкуренция в тениса преди да се появи Рафаел Надал. В момента в САЩ празнуват краха на Маями Хийт срещу Сан Антонио, след като "горещите" на ЛеБрон Джеймс бяха спечелили 2 поредни титли, събирайки най-страховитото трио в модерната история на НБА.

Хората мразят силните, но дори тоталния крах на жалката (да, такава беше) Испания не може да заличи успехите, които този отбор постигна, и перипетите, през които трябваше да премине, за да стигне до абсолютния връх.

Испания накара всички критици да замлъкнат в продължение на 6 години, разнищвайки всеки съперник, срещу когото се изправеше. Отборът преодоля и непреодолимото съперничество между Барселона и Реал, което години наред пречеше на този отбор, което може би дори е най-голямата победа на това поколение.

Луис Арагонес и Висенте дел Боске обогатиха този отбор, който, противно на мнението на много фенове, показваше невероятна симбиоза от "тики-така" на Барселона и директния стил на Реал Мадрид. Във всеки един момент в продължение на 4-5 години "ла фурия роха" можеше да матира своя съперник с един пас, с едно докосване, с едно брилянтно отиграване и никой не можеше да направи каквото и да е по въпроса.

Затова се стигна и до тоталния крах на Испания на Световното първенство в Бразилия. Всеки един отбор в група B, както и всяка една голяма сила във футбола, изследва до последния детайл играта на иберийците в опит да бъде спрян най-добрия отбор на планетата. Всеки един играч жадува да спре доминацията на Испания, всеки един треньор иска да покаже, че няма непобедим отбор. В крайна сметка, това се случи по възможно най-гръмкия и унизителен за световния шампион начин - 1:5 от Холандия, 0:2 от Чили и "адиос" Бразилия.

Факторите са много - Висенте дел Боске може би сбърка, че не заложи на повече млади играчи предвид по-напредналата възраст на лидерите в отбора и очевидно залязващата звезда на Шави. Момчетата на мустакатия специалист изиграха най-много мачове от всички отбори в Европа, като Реал и Атлетико Мадрид играха до самия край, а и Барселона изигра едва 3 мача по-малко от тези два отбора. Умора, изчерпаност, липса на глад за успехи - всички това примесено с неистовото желание Испания да бъде покорена доведе до края на една ера - ерата на тотална доминация от страна на испанския футбол.

Светът ликува, най-накрая друг отбор ще се поздрави с голям успех. Всички злобни коментари, всички опустошителни критики в момента са насочени към Икер Касияс, Шави, Иниеста, Дел Боске и компания. Отборът е свършен, слаб, за нищо не става и не знам си още какво...

Този отбор обаче промени футбола на национално равнище и никой не може да оспори това, което Испания направи. Защото този отбор победи фаворитите, най-добрите отбори на планетата през 2008 и 2010, показвайки завидна доминация по всеки показател - от защита до нападение. През 2012, когато всички вещаеха крах и във въздуха се усещаше, че Испания може да бъде победена, иберийците отново показаха характер и защитиха европейската си титла с впечатляваща игра срещу Италия и 4:0 във финален мач. Първият отбор, защитил титлата си в най-силния турнир на национално равнище (подчертавам най-силния, не най-мащабния). 

Време разделно обаче за този отбор настъпи. Лидерите на тима се пренаситиха, поостаряха и не гонят целите си със същия хъс. Та испанците дори не можеха да си подадат топката в двата мача на Световното. От една година този отбор не е същия и по всички изглежда никога повече няма да бъде същия.

Сега следват много промени. Шави и Вия спират с националния отбор, вероятно и Алонсо. Време е да се даде път на новата генерация с играчи като Коке, Иско, Ияраменди, Хесе, Мората и много други, които доминират при младежите и юношите през последните години. Висенте дел Боске трябва да анализира внимателно своите грешки, защото не бяха никак малко, и да започне революция в отбора на Испания, за да може "ла фурия роха" бързо да стъпи на крака и отново да подгони световния връх. С нови изпълнители и старата емоция - не тази от Бразилия, а тази от Австрия и Швейцария (2008) и ЮАР (2010).

Сега светът ще има нов крал, който след време ще бъде мразен. Испания ще се покрие тихо, за да се лекува от нанесените тежки рани и да се върне по-силна от всякога. "Ла фурия роха" има ресурсите, играчите, треньора и всички предпоставки да се върне след няколко години и отново да бъде мразена от цял свят.

Hasta la próxima, España!