Днес хора като Джерард са рядкост

"Дейли Мейл"

Двамата стояха във фоайето на "Енфийлд" - единият безупречен в стилния си сив костюм, другият с кожено яке. Стивън Джерард искаше да го снимат със звездата от филмите за Джеймс Бонд Дейниъл Крейг. Крейг е заклет фен на Ливърпул и обожава Джерард. Когато запитаха шеговито Джерард, кой от тях е Джеймс Бонд, отговорът му беше: "Много бих искал да съм аз." Ето какво ще ти кажем, Стивън: ти си ливърпулският Джеймс Бонд, супергероят, към който са насочени надеждите и молитвите на цяло поколение фенове на Ливърпул. Сред тях и Крейг.

А Джерард вече е и Футболист на годината на журналистите, наследник на такива имена като Стенли Метюс, Боби Мур, Джордж Бест, Нат Лофтхаус и Том Фини. Титани на футбола, истински гиганти, до които се нареди роденият в предградието Хютън капитан на Ливърпул. В сезон, в който Манчестър Юнайтед може да спечели 4 трофея - титлата (отново), европейската купа (отново), капитанът на отбора, преследвал най-упорито шампионите, е избран за най-добър играч в страната.

Мнозина, и то от всички клубове, от сърце ще подкрепят този избор. Триумфът на Джерард е победа за героя на работническата класа. За играча, който всички биха искали да играе в техния отбор. Играчът, който обича и играе за клуба на своя живот. Играчът, готов да храчи кръв само и само да изведе Ливърпул отново до титлата. Това вероятно няма да е този сезон, но всеки е наясно, че Джерард ще се върне и ще се вкопчи в гърлото на Манчестър Юнайтед още от август. И няма да се откаже.

Джерард е Ливърпул. Прочут син на един велик град, понякога охулван и болен. Той можеше да отиде в Челси, да прибере купища пари и да спечели куп победи. Сър Алекс Фъргюсън би дошъл пеша от Манчестър, ако можеше да го вземе.

Но за Джерард спечелването дори и на една титла с Ливърпул ще е равно на няколко с друг отбор. Всички ние искаме нашите футболисти да живеят и да дишат с нашия клуб, както правим всички ние, феновете. Да плачат, когато падаме, да показват всяка емоция, както и болката, когато всичко рухва. Стивън Джерард е точно такъв човек. Най-добре го характеризира младият халф на Уест Хем Марк Ноубъл миналия уикенд, който цяла вечер преследваще играча на Ливърпул по терена. Ноубъл, роден и възпитан в обич към Уест Хем, просто каза: "Той си е най-добрият тук, нали? Най-добрият в света".

Короната на Футболист на годината са носили мнозина, които са недостойни дори да носят обувките на Джерард. Играчи, които не разбират достойнствата на вярността, страстта и уважението към общността, в която са родени. Но Джерард развя високо флага на родния си град Ливърпул от мига, в който проби в отбора. Този сезон той изведе, изтласка, изтегли Ливърпул съвсем близо до короната на Юнайтед.

Наскоро Джерард каза: "За мен да успея с Ливърпул, ще означава далеч повече, отколкото с който и да е друг клуб. Можех да спечеля повече медали на друго място, но дори ако трябва да взема една титла с още някоя и друга купа тук, те ще означават много повече, отколкото 7-8 трофея, но на друго място. Защото ще мога да ги споделя с моето семейство, с привържениците на Ливърпул, защото аз съм един от тях цял живот. Можех да отида в Челси - техният интерес леко замая главата ми. Но когато днес поглеждам назад, чувствам истинско удовлетворение, че избрах да остана. Аз съм част от голям тим. Всеки ден аз съм капитан на един от най-големите клубове в света, където от теб очакват да спечелиш всеки мач."

Джерард е печелил доста от тях сам-самичък. Човекът, който върна в играта Ливърпул на финала на Шампионската лига през 2005 г.; човекът, който година по-късно изстреля удивителен шут от 30 м в 90-а мин., след което отборът спечели Купата на Футболната асоциация (с дузпи). Плащат му по 100 000 паунда на седмица и той знае своята цена. Знаят цената му не само феновете на Ливърпул, но и тези на всеки клуб в страната, които завиждат на червените за тяхната звезда.

Днес хора като Джерард са рядкост. Той е орисан да си остане играч от един клуб. А ако някой ден вдигне титлата на Висшата лига, дори ордите от "Олд Трафорд" няма да могат да му отнемат този върховен миг.