Давид Ферер - малкият голям човек, не знаещ що е то отказ

Мнозина от вас, драги читатели, може би помнят рекламата на популярния филм „Годзила" - размерът има значение. Тази максима е особена валидна в света на съвременния тенис - достатъчно е просто да погледнете най-добрите играчи в света и ще се убедите - за да си нависоко в хранителната верига, трябва да ходиш на 185 сантиметра или повече от Майката Земя.

И Роджър Федерер, и Рафаел Надал, и Новак Джокович имат този ръст. Да не говорим пък за терминатори като Хуан-Мартин Дел Потро с неговите 198 сантиметра, Робин Сьодерлинг, който е 193 сантиметра или дори Иво Карлович - 208 сантиметра.

Защо обаче ръстът в тениса да е толкова важен, бихте попитали вие? Ами просто е - заради началният удар. Сервисът е основополагащ удар в играта и най-добрите в нея са именно тези, които успяват да поддържат високото му ниво. Той дава възможност да контролираш развитието на мача, да обезкуражаваш противника с лесни точки, след само един игран удар, а когато се играят например три от пет сета, всяка крачка по-малко по корта е важна - тя е спестена енергия и възможност да се бориш за следващата точка и следващия мач още повече.

Сред гората от тенис гиганти обаче изпъква един малък човек с голямо сърце - Давид Ферер. Роденият в Испания Ферер е едва 175 сантиметра висок - за съвременния тенис това е брутално малко. Давид Ферер не може да разчита на споменатите по-горе лесни точки - той е твърде нисък, за да вкарва константно сервиса си в игра и да печели лесно. За него всяка точка е борба - дали на собствен сервис, дали на противников, той трябва да разчита на разгиравания, за да вземе своето.

В тазгодишното издание на „Ролан Гарос" Ферер отпадна след мач с французина Гаел Монфис - 193 сантиметра висок и тежащ 80 килограма. Човек, който бие сервис със средна скорост от 205-208 километра в час. И въпреки това Ферер бе на крачка от победата - той загуби едва в петия сет с 8:6 гейма, като спаси три мачбола на Монфис, два от които на сервис на французина, а имаше точка за пробив, която щеше да му даде шанс да сервира за мача. Достойно за безмерно уважение постижение - от тези, на които не се обръща много внимание, защото Ферер не е Федерер, Надал или Джокович.

Представете си само - все едно да ви дадат една щанга, която да тежи една четвърт от вашето тегло и да ви накарат да я държите вдигната (без да докосва земята) непрекъснато в продължение на три-четири часа. Това се яви този петсетов мач за Ферер, а и всъщност всеки негов мач - докато Монфис наниза един куп асове и въпреки това беше на ръба на пропастта - той, който е 193 сантиметра и 80 килограма мускули срещу 175-сантиметровия и 73-килограмовия Давид.

Когато Ферер влезе в топ 10, мнозина коментатори считаха, че той ще е човекът с най-кратък престой в десятката - та как щеше той да издържа на натиска на гигантите, как щеше да печели сервисите им и същевременно да не им позволява да взимат неговите? Със своите 175 сантиметра ли? Днес обаче всички знаят как - с упорството на питбул и с безмерната вяра в собствените сили.

Давид Ферер никога няма да стане номер едно в ранглистата - той просто не е надарен физически за тази цел. Но въпреки това Феру, както на галено му казват в Испания, е играч от топ 10 вече много, много години. Заради голямото си сърце и жаждата да подобрява, да се развива, да играе - мисията на всеки спортист за пример.