Български тийнейджър троши рекорди за мъже в Канада

14-годишен българин стана шампион на Канада по вдигане на тежести при юношите, съобщи вестник "Български хоризонти", цитиран от БТА.

Николай Александров, син на трикратния световен и трикратен европейски шампион в този спорт и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988 Александър Върбанов, грабна златния медал в категорията до 56 килограма.

Живеещият в Торонто тийнейджър се състезаваше за отбора на Онтарио. Успехът на младия талант е двоен. Той не само спечели приза на национално ниво, но и успя да счупи провинциалните рекорди по вдигане на тежести. И то не при юношите, а при мъжете. А това са рекорди, които от 21 години не бяха надминавани.

Александров успя да изхвърли 87 кг и да изтласка 110 кг. Предишните рекорди на Онтарио бяга съответно 85 кг и 107 кг. С тези резултати той вече покрива нормативите за мъже, които са над 20-годишни.

Така българинът се класира за канадското първенство за мъже и жени, което ще се състои през май в Саскатуун, Съскечуан. Преди това младият талант трябва да влезе в мъжкия отбор на Онтарио, тъй като на този етап той се готви с юношеския. За целта ще участва в Ontario Senior Championship през март. Сегашните постижения му дават основания да се надява на медал и там.

Сред най-нетърпеливите да научи за успеха му е бил легендарния български специалист Иван Абаджиев, дългогодишен треньор на баща му в националния отбор на България.

"Говорихме веднага след състезанието, питаме го как е, а на него първите му думи бяха: "Казвай колко вдигна Ники", разказа майката на момчето Ирина.

Абаджиев беше в Торонто есента и всеки ден ходеше в школата на Александър Върбанов по вдигане на тежести, за да наблюдава тренировките на възпитаниците му.

"Още тогава Иван Абаджиев казваше, че Ники има дух на шампион", разказа Ирина. Самата тя е съдия в същия спорт.

Николай Александров тренира от около 3,5 години в школата на баща си "Varbanov School of Weghtlifting" в Торонто. Състезава се от около 18 месеца, като това е първият му национален турнир.

"Ники има основата, тя идва от баща му. А това, което баща му е постигнал, е благодарение на тренировките на Иван Абаджиев. Самият Абаджиев пък му даде много полезни лични съвети, когато ни гостуваше", разказа майката на момчето.

"Нямаше съмнения, че Ники ще се справи добре. В много отношения той е по-зрял от нас, възрастните. Има страхотна психика на състезания. Точно в моментите на най-голямо напрежение той успява да се мобилизира, да изключи всякакви външни дразнители и да вложи максималното в спорта. На всяко състезание от шест опита той прави шест сполучливи. И обикновено последните му опити във всяко движение са негови лични рекорди", казва с гордост Ирина.

Тя признава, че спортът отнема част от детството на сина ѝ, от времето за игри и забавления с приятели.

"Неговите връстници и съученици се събират в "Макдоналдс", ходят на кино, а той вдига железа в залата", обяснява майката. Но добавя, че в същото време синът ѝ изпитва страхотно вътрешно удовлетворение от това, което прави.

"Той пък не разбира увлечението на съучениците си по електронните игри и заведенията и казва, че на него това не му е интересно, не е неговият спорт", добавя Ирина.

"Ники не прилича на страдащо или лишено от нещо дете. Спортът му дава възможност да пътува много из Канада, да се среща с нови и различни хора. В залата пък той свикна да общува с по-възрастни от него.

Много от състезателите в нашия тим са над 20-годишни, други са 30-годишни - адвокати, лекари, хора с най-различни професии. Едно от момчетата учи за електронен инженер в Торонтийския университет. В почивките между движенията той дава на Ники задачи по математика, проверява му домашните", разказва Ирина.

Според нея, спортът е допринесъл много за характера на сина ѝ, а и за успеха му в училище.

"Като по-малък Ники беше изключително буйно дете, трудно се поддаваше на контрол. Спортът му помогна да овладее емоциите си, да канализира енергията си в нещо позитивно", констатира тя.

Младият талант е вече в 9 клас и е бил приет в High Performer Program. Това е програма в обществените средни училища, която позволява гъвкав режим за обучение на ученици, ангажирани в топ спорта на национално и международно ниво. Целта е децата да имат възможност на съчетават образованието със състезателната си кариера.

Ирина признава, че ролята на семейството за успеха на сина ѝ е огромна. От една страна той има щастието баща му да му бъде личен треньор. Тази година Александър Върбанов го изведе като негов треньор и на националното състезание, защото беше част от треньорския щаб на турнира.

"Родителите ми много ми помагат в живота. Особено много съм щастлив, че такъв човек като баща ми ми е треньор. Кое друго дете има баща, който три пъти да е световен шампион", казва не без гордост и самият Николай.

Макар и само на 14 години, той си дава сметка, че спортът е до време и не е приоритетът му за в бъдеще.

"Минали сме през всякакви увлечения - от шофьор на автобус, през шофьор на камион и пожарникар, до астронавт", обяснява майка му.

От миналата година обаче Ники стои твърдо зад идеята да стане сърдечно-съдов хирург и упорито работи по този въпрос. Сега заляга усилено над учебниците по наука и математика и не чака, а работи за бъдещето си.