Балотели за слуховете, Моуриньо и Златната топка

Бившият фронтмен на рокгрупата Oasis Ноел Галахър е може би най-прочутият фен на Манчестър Сити и сигурно затова нападателя на тима Марио Балотели реши да даде специално интервю за музиканта, което ще бъде излъчено по британската телевизия BBC.

Предлагаме на вашето внимание най-интересните цитати от разговора между двете ексцентрични звезди.

Балотели за смешните истории:

Ноел Галахър: Давал ли си 1000 паунда на проститутка, след като си спечелил в казино?

Марио Балотели: Никога.

НГ: Вярно ли е, че когато малко момче се появило на тренировъчната база и ти поискало автограф, ти си го попитал защо не е на училище, а когато ти казал, че там го тормозят, си го закарал до училището и си говорил с директора?

МБ: Не. Не е вярно, че съм го завел на училище. Попитах го защо не е на училище, но не съм го карал дотам.

НГ: А че майка ти те пратила до магазина за дъска за гладене, а ти си се върнал с Quadbike (вид четириколесен мотоциклет) и тенис маса?

МБ: Да. Но не с тенис маса, беше трамплин.

НГ: Алергичен ли съм към определен вид трева?

МБ: Алергичен съм към сухата трева, не зелената, а кафявата.

НГ: Ходил ли си в бар в Уайтъншоу и черпил ли си всички там с питие?

МБ: Не.

НГ: Купувал ли си бензин за всички хора на бензиностанция?

МБ: Не, не е вярно.

НГ: Карал ли си из Манчестър, облечен като Дядо Коледа, раздавайки пари?

МБ: Не.

Балотели за Роберто Манчини:

Ако не беше Манчини, мисля, че никога нямаше да дойда тук.

За Моуриньо:

Мисля, че той е голям мениджър, но той не ме разбираше. Той каза, че никой не може да ме разбере, но мисля, че той е единствения, който не можеше да ме разбере, така че проблемът е негов.

За фокусите:

Има един човек в Манчестър. Бях в Трафорд Сентър и той дойде и просто ми показа фокуси. Един ден го поканих вкъщи, за да ме научи на нещо. Знам само един фокус, но е труден.

За порастването:

Само на 21 години съм, така че още съм млад. Мисля, че след миналата година, вече съм по-голям в главата си. Ако ме погледнеш отвън и не ме познаваш, ще си помислиш, че съм идиот.

За личното пространство:

Когато хората говорят за личния ми живот съм доста затворен. Може би някой си мисли, че съм арогантен, но това съм просто аз.

За медийния интерес към него:

Не ме интересува, защото могат да говорят каквото си искат. Аз съм футболист, така че най-важният момент е в неделя на терена. Говорят много неща за мен, но просто лъжат, нищо не знаят. Ако изляза на улицата и някой ме снима, ще се обадят на пресата, за да кажат, че Марио е бил там. На следващия ден в пресата излиза „Марио беше там". Това е нормално. Просто се разхождам в града като нормален човек.

За инцидента с фойерверките:

Започна като шега. Беше ми скучно. Бях с приятели и един от тях си тръгваше. Така че взех един варел, само че метален, където да сложа фойерверките. Нищо нямаше да стане, затова излязох от стаята и оставих фойерверките вътре без да ги запалвам. Излязох и моят приятел влезе в стаята и започна да крещи. Фойерверките бяха започнали да гърмят. Загасиха ги в тоалетната, но само пердето се запали. Това е всичко.

За тениската „Защо винаги аз?":

Беше за всички хора, които винаги говорят лоши неща за мен, а не ме познават. Просто питах „Защо винаги аз?"

За най-добрия футболист в света:

Бих искал да съм аз, но това не е нещо, което искаш, а нещо, за което трябва да работиш.