Асашорю: Не спях, за да гледам България на “САЩ ’94”

С мощни и тежки крачки великият шампион в сумото Асашорю се задава по коридора на столичен хотел. Носи тениска с името на основателя на Монголската империя Чингиз хан. Асашорю е негов достоен последовател - истински завоевател на дохиото (б. р. - тепиха в сумото). Покорил е 25 трофея, което го прави третият най-успешен сумист в историята. Начело е Таихю с 32. Асашорю стана и едва третият йокозуна (велик шампион), който не е японец.

През февруари 2010-а монголецът се отказа от сумото само на 29 години след серия от скандали. Обвиняваха го в нелегални залагания, побой пред дискотека и какво ли още не. Сега е вицепрезидент и спонсор на Монголската федерация по борба. И беше поканен от шефа на родната централа Валентин Йорданов за олимпийската квалификация в София. Ето какво каза славният боец малко преди да се качи на самолета за Монголия.

- Какво ви спря да станете най-великият борец в историята на сумото?

- Има само една причина - монголец съм. Ако бях японец, щях да съм най-великият. Докато моите братя се занимаваха с борба, аз още от малък знаех, че искам да съм на дохиото. Дадох сърцето си за успехите, които имам, но в един момент реших, че искам да изляза от света на сумото. И никога не съм поглеждал назад.

- Имате предвид честите обвинения, че поведението ви не е подобаващо за най-високия ранг йокозуна...

- Постигнах големи успехи и около мен постоянно се плетяха истории. Имаше странични фактори, които се опитваха да ми пречат, не успях да избягам от това. Отказах се на 29 години с 25 трофея. Можех да се състезавам още поне 3 години, като във всяка от тях има по 6 турнира. Със сигурност щях да залича рекорда на Таихю, но Бог е начертал този път за мен и аз го следвам. Ненавиждам алчността.

- Гледахте ли противниците си в очите в секундите преди битката?

- Винаги. Очите са най-важното за мен. От тях научавам всичко необходимо за съперника ми. Виждам неговата любов и омраза, какво точно мисли за мен.

- Известен сте като голям футболен фен. Участвали сте в няколко благотворителни мача в родината си. Играете ли още?

- Разбира се! Не мога да пренебрегна най-популярния и емоционален спорт в света. Едно от нещата, които ме запалиха, беше световното първенство в САЩ.

- Значи част от футболната искра у вас се дължи и на българския национален отбор...

- Огромна! Тогава бях на 14 години и все още не се бях преместил в Япония. Гледах всичките мачове на България и до ден днешен се възхищавам на успеха на футболистите ви. Мачовете им в групата бяха от около 7 ч сутринта в Монголия, а елиминациите започваха дори по-рано. Почти не спях, за да гледам двубоите, толкова ме впечатли отборът ви. Ако имам възможност, за мен ще е чест да се срещна лично с Христо Стоичков и да му взема автограф.

- Сменихте дохиото с ръководен пост в Монголската федерация по борба. Какво още се промени в живота ви?

- Отслабнах с 28 килограма! Вече не тренирам толкова усилено. Занимавам се с борба три пъти седмично. Вече пробвам езда. Докато бях сумист, тежах толкова, че по-скоро конете можеха да ме яздят (смее се).

- Имаше ли ястие, което си забранявахте тогава?

- Сумистите ядат най-отбраните блюда в света. Нямаше смисъл и причина да си забранявам нещо.

- Вие сте специален гост на олимпийската квалификация по борба в зала "Арена Армеец". Мечтали ли сте за олимпийски медал?

- Още от дете. И ако тренирах борба, сигурно щях да стигна до най-високото стъпалона стълбичката, защото не обичам да губя. Но оставям този път за българските борци (пак се смее се). Видях колко много обича този спорт народът ви. Българите заслужават успехите, които имат в борбата. Признателен съм на моя приятел Валентин Йорданов за поканата.

- Г-н Йорданов ви беше приготвил и една изненада...

- Да! Няма как да има по-подходящ момент от сегашния за първото ми идване в България. Бях тук за откриването на паметника на професор Райко Петров, който е бил първият чуждестранен треньор на монголския национален отбор по борба през 60-те години на миналия век. Благодаря на Валентин за шанса да покажа почитта си към учителя.

- България няма традиции в сумото, но Калоян Махлянов-Котоошу е сред елитните борци на дохиото. Как е възможно това?

- Няма значение дали си българин или монголец, ако оставяш сърцето си в битките. Основите на успехите на Котоошу са в тренировките по борба. Ако беше започнал направо със сумо, нямаше да стигне далеч. Той е невероятен човек и има шанс да стане йокозуна. Но не трябва само да мечтае, а и да преследва мечтите си.

- Какво пречи на Котоошу да направи голямата крачка към най-високия ранг?

- Вижте, спомням си първата ни среща. Направи ми впечатление, че сам носеше багажа си, което не е характерно за големите борци. Скромността му ме впечатли и се запознах с него. Има всички качества, но сърцето му е твърде меко и добро. Може би това взима малко от хъса му за победа. А без него един йокозуна е загубен. Той е прекрасен приятел. Когато пристигнах в България, веднага му се обадих и му казах, че ще разгледам родината му.

- Изненада ли ви България?

- Много. Всичко е толкова зелено. Контрастира с родината ми Монголия, която в момента е измъчвана от купища проблеми. Опитвам се да оправя нещата, но не мисля, че този живот ще ми стигне. Срещнах се с влиятелни хора в България и може би ще се родят идеи и за развитието на страната ви.

- Къде държите всичките си трофеи?

- Вкъщи, но това скоро ще се промени. Ще направя музей и ще ги преместя там, за да им се радват моите сънародници.

- Имате момченце и момиченце. Те знаят ли за славната кариера на баща си?

- Още са малки и не съм им разказвал нищо. Ако поискат, сами ще научат, когато пораснат. Но в никакъв случай не бих пълнил главата на сина ми с истории за сумото. Не искам да тръгне по моя път.

- Имаше ли критики към вас, че жена ви не е японка?

- Естествено. Към мен хвърчат критики за много неща. Но аз съм монголец и ще си остана такъв.

"ТРУД"

 ВЛАДИМИР ПАМУКОВ и СЛАВИ БОРИСОВ