Ангел Искрев за Sporta.bg: ПРЕ-ди спортът да означава пари

Ангел Искрев е един от водещите коментатори на Евроспорт. Той започва своята кариера като журналист в телевизия "Канал 3" и само шест месеца след това получава предложение да се присъедини към екипа на Евроспорт.

През своите шест години зад микрофона е коментирал над 30 спорта, но основните в неговото портфолио са биатлон, ски бягане, лека атлетика, футбол и австралийски футбол. От 2010-а година коментира и за телевизия "ТВ +".

Очаквайте още материали от Ангел Искрев и другиизвестни български спортни журналисти в новата рубрика на Sporta.bg "Колонката на..."

Още материали на Ангел Искрев четете в личния му блог Iskrev.com

Определям себе си като киноман. Напоследък съм се насочил към европейското, но и в американското все още се намират негледани бисери. Така беше и през 2009-а, когато открих един истински шедьовър. Казва се „Префонтейн“ и в него играе Джаред Лето. Признавам си, че музикалните му изпълнения с “Thirty seconds to Mars” изобщо не са по моя вкус, но в този филм Лето прави зашеметяваща роля.  Онази, която го изстрелва за голямото кино.

Историята разказва за живота на един от най-запомнящите се лекоатлети на САЩ – Стив Префонтейн. Той превръща името си в синоними на вяра, талант, отдаденост, лудост и целеустременост.  Именно на Пре, както още е известен Стив, е посветен и един от класическите турнири по лека атлетика в Щатите – класиката „Префонтейн“, част от най-комерсиалната верига Диамантената лига.

За съжаление Стив има кратък (умира в катастрофа на 24 г.), но много съдържателен живот. Много бързо извървява пътя от градския герой  към колежански феномен до международна лекоатлетическа звезда. А след смъртта си няма как да не се извиси до легендарен статус в историята на Царицата. И той е напълно заслужен, защото Пре твори на пистата и извън нея. Той е част от революцията в леката атлетика в Щатите и тясно свързан със сътворявянето на гиганта „Найки“.

Рядката комбинация от талант, дисциплина, себеотрицание, класа и човечност го превръщат идол за тези, които той нарича „моите хора“ – отдадените фенове, които следят всяко негово бягане и го подържат с викове „Давай, Пре“.

Стив е роден в градчето Кус Бей в щата Орегон, където по-късно се превръща в истински герой. Баща му Рейнолд е ветеран от Втората световна война, но именно тя го среща с най-голямата му любов, майката на Стив – Елфрийде. Срещат се в Германия, а през 1951-а година се появява плодът на тяхната страст.

Пре израства като активно дете. Всеки ден, всеки час той е на различно място и твори нещо различно. Отличава се от другите хлапета. Обича спорта и в основното училище е в отборите по американски футбол и баскетбол. Много рядко го допускат до игра, заради ниския му ръст. Влюбва се в бягането, когато училищният отбор прекосява футболното игрище. Изоставя отборните спортове и намира истинския си талант.

Още през 1965-а година се докосва до бъдещия си треньор Бил Бауърман (бъдещ създател на „Найки“). По онова време Стив се подготвя под наставленията на Уолт МакКлър, който забелязва таланта на момчето и го превръща в истински доминант в средните и дълги бягания в щата Орегон. Следват титли, рекорди и много слава.

Време е за следващата стъпка – колежанския спорт. Префонтейн получава над 40 предложения от колежи, които са готови на всичко, за да го притежават в своя отбор. Повече от обажданията той насочва към МакКлър, който е убеден, че Стив трябва да тренира с Бауърман в университета на Орегон.

В едно писмо към Префонтейн Бил споменава, че той може да се превърне в най-великия бегач на средни и дълги разстояния. Решението е взето. Кус Бей и цялата лекоатлетическа общност в Щатите не осъзнават, че в този миг се заражда една от най-харизматичните фигури в спортния живот на Щатите за всички времена.

Следват титли във всяко едно бягане, включително рекорди. В колежанската си кариера Префонтейн губи само три пъти (1500 м) за четири години. Изгражда си репутацията на бегач без прецедент. Обича да води темпото и да бяга отпред. Отказва съперниците си и твори история на колежанската писта. Притежава прекрасно чувство за ритъм, бяга „умно“, а силата в краката му е зашеметителна.

Печели 34 колежански титли за четири сезона, в които Бил Бауърман го превръща в истинско страшилище за другите бегачи в Щатите. Феновете му носят тениски с надписи „Пре е легенда“, а противниците му със „Спрете Пре“.

Време е за нещо по-предизвикателно. Бил и Стив започват подготовка за Олимпийските игри в Мюнхен’72. Пре поставя национален рекорд на 5000 м повреме на квалификациите за олимпийския отбор на САЩ. В Германия го считат за пълен аутсайдер. Никой не го познава. Във финалното бягане Стив чувства, че темпото е прекалено бавно. Повежда и бяга изумително. Когато камбаната за последна обиколка прозвънява, Префонтейн е първи, а зад него са фаворитът Ласе Вирен, Мохамед Гамуди и Иан Стюърт. Вирен и Гамуди го изпреварват на първата права, а британецът го побеждава 10 метра преди финалната линия. 

Само на 21 години Стив получава признание от всички лекоатлетически специалисти за бягането му във финала. Мнозина предричат златен медал на Игрите в Монреал през 1976-а. Но съдбата му е приготвила нещо по-различно. След Мюнхен и колежанската си кариера Пре се превръща в „говорител“ в борбата срещу „Аматьорския атлетически съюз“, който изисква от атлетите, които искат да участват на Олимпийски игри, да не получават пари от участия на лекоатлетически състезания. Основната причина за сблъсъка е фактът, че Стив получава безплата екипировка от новата спортна марка „Найки“. В последствие грубото прегазване на правата на лекоатлетите е предотвратено, не без помощта и на славата на Префонтейн.

След колежанските си години той се концентрира върху подготовката си за Игрите в Монреал и подобрява рекордите на Щатите от 2000 м до 10 000 м. Той твори красота с бягането си и израства изключително много. Завързва приятелство с финландските бегачи на средни и дълги разстояния, които са превъзхождащата сила през онези години.

Те му гостуват на лагер в Юджийн. В нощта на 29-и май 1975-а се прибират заедно от парти. Пре шофира личния си жълт MGB по булевард „Скайлайн“ в северната част на Орегон, когато скала се удря в колата и я обръща.  Покривът затиска Префонтейн, а той оцелява, но за кратко. Преди лекарите да пристигнат на мястото той вече е мъртъв, оставяйки зад себе си рекорди, наследство, харизма, любов.

Ден след това най-влиятелното спортно издание в Орегон излиза с черна първа страница и заглавие „Краят на една ера“. Централата на „Найки“ е кръстена на него, а всяка година около печалната дата се провежда лекоатлетическия турнир класиката „Префонтейн“.

Личните резултати на Префонтейн:

1500 м: 3:38.1

Една миля: 3:54.6

3000 м: 7:42.6

2 мили: 8:18.29

5000 м – 13:12.87

10 000 м: 27:43.6

Цитатите на харизмата:

„Някой може и да ме победи, но ще трябва да кърви, докато го прави“

„Ще бягам, така че в края на състезанието да се изисква чиста воля за победата. И ако успея да го направя, ще съм единственият, който може да спечели бягането“

„Да дадеш по-малко от най-доброто си означава да пропилееш таланта си“

„Някой хора създават с думи или музика, или четка, или бои. Аз искам да творя с бягането си. Иска ми се хората да спират и да казват „Никога не съм виждал някой да бяга така“. Искам да съм различен. Новатор“

„Никой няма да спечели бягане на 5000 м с „леки“ първи 3000 м. Не и срещу мен“

„Най-доброто темпо е самоубийственото. А днес изглежда добър ден да умра“

„Обичам пистата. Но повече обичам чувството на победата на нея“