Ангел Искрев за Sporta.bg: Чернокожото момче, което промени не само атлетиката

Aнгел Искрев е един от водещите коментатори на Евроспорт. Той започва своята кариера като журналист в телевизия "Канал 3" и само шест месеца след това получава предложение да се присъедини към екипа на Евроспорт.

През своите шест години зад микрофона е коментирал над 30 спорта, но основните в неговото портфолио са биатлон, ски бягане, лека атлетика, футбол и австралийски футбол. От 2010-а година коментира и за телевизия "ТВ +".

Очаквайте още материали от Ангел Искрев и други известни български спортни журналисти в новата рубрика на Sporta.bg "Колонката на..."

Джеси (Джеймс) Оуенс е синоним на думата „легенда“ в леката атлетика. Куршума, както е известен, е не само носител на онова неповторимо и романтично лице на Царицата от началото на 20-и век. Той променя отношението към „чернoкожите“ атлети и се превръща в първата истинска легенда на този спорт.

Ражда се на 12 септември 1913-а г. в Оуквил, Алабама. Още като ученик показва забележителен талант, който го откроява от всички хлапета около него. През 1933-а печели четири златни медела на националния училищен шампионат на Щатите, а две години по-късно като атлет на университета в Охайо подобрява три световни рекорда и изравнява още един. Олимпийските игри в Берлин през 1936-а завинаги го оставят в историята на Царицата. Там американецът печели четири златни медала пред погледа на втрещения Адолф Хитлер. Великият атлет губи битката с рака на 31-и март 1980-а г. Но ето как започва историята на Джеси, която го превръща в легенда.

Джеймс е внук на роби, а баща му е изполичар (б.а. наемател на земеделска земя). Детството на американеца е трудно. Оуенс често страда от хронична бронхопневмония и пневмония. И въпреки това, когато е едва на седем години през ръцете му минават 50 килограма памук ежедневно. Така помага на семейството си с прехраната. А по онова време работата е първостепенна мисия за всяко афро-американско семейство.

Семейството на Оуенс се мести в Кливлънд, Охайо, когато той е едва на девет. Джеси открива един много по-различен от южняшката скука и еднообразие - свят. Новият му дом предлага и нови възможности за развитие извън земеделието. Посещаването на училище се оказва фундаментално за живота на Джеймс а в последствие и на спорта като цяло. Именно в тези години той получава и прякора си Джеси, който залепва за него като истинско име.

Още като ученик Оуенс бързо се отличава с необикновения си талант – бърз, отскоклив, работоспособен. Големите специалисти в лека атлетика забелязват младежа, а цялата нация научава за него, когато поставя рекорди на 100 и 200 ярда, както и в скока на дължина. Веднага след завършване на основното си образование Оуенс получава стипендия за университета на Охайо, където продължава да развива изключителния си талант.

Колежанският шампионат през 1935-а носи на Куршума световни рекорди на 100 ярда и в скока на дължина (8м13), който оцелява цели 25 години. В същото първенство Оуенс поставя рекорди на 220 ярда гладко бягане и в ниските бариери на същата дистанция. Доминацията му през 1935-а година е убийствена. Той участва в 42 състезания и печели всяко едно, включително и квалификациите за Олимпийските игри в Берлин следващата година.

За Адолф Хитлер и нацистка Германия Игрите в Берлин са възможност да докажат арийското превъздходство. Не случайно диктаторът порицава Щатите, защото в делегацията им присъстват „черни“ спортисти. Но именно те циментират успеха на страната. САЩ печели 11 златни медала в леката атлетика, шест от тях принадлежат на „черни“ лекоатлети. А Оуенс е главно действащо лице.

Той триумфира с четири титли (100 м, 200 м, скок на дължина и 4х100м), а също така подобрява два олимпийски рекорда. Легендата гласи, че след победата му на 100 м, Хитлер напуска олимпийския стадион в гневно настроение, въпреки че по-късно репортери твърдят, че той поздравява шампиона (Джеси Оуенс никога не потвърждава историята).

У дома той не се радва на ентусиазма, на който се радва всеки олимпийски шампион на Щатите по онова време. Президентът Франклин Рузвелт не се среща с него и дори не го поздравява офииално за подвига в Берлин. Едва през 1976-а Джералд Форд му връчва Президентския медал на свободата за резултатите му в Германия.

Ето какво казва Джеси за онези мъчителни моменти:

„Когато се завърнах у дома бях изненадан, че след всички истории за Хитлер, не получих признание от собсвените ми сънародници. Не живеех на мястото, където ми се искаше. Да, Хитлер не стисна ръката ми, но не бях поканен в Белия дом да се срещна с нашия президент също така“.

Именно заради това след Олимпийските игри в Берлин Джеси зарязва аматьорската си кариера в леката атлетика и се насочва към комерсиални събития, от които да печели пари с таланта си. Той се състезава срещу коли и коне. Печели добри пари. А след това основава собствена компания за маркетинг и ПР, но впоследствие фалира, а кутията цигари на ден, която пуши, води до рак на белите дробове, от който легендарният атлет умира на 31 март 1980, но неговото дело завинаги ще остане живо.

5 неща, които трябва да знаем за Джеси Оуенс

1. На олимпийския стадион в Берлин има мемориал в чест на спринтьора

2. „Ню Йорк Метс“ го назначава като треньор по кондиционната тренировка

3. Майка му го оперира с помощта само на нож, когато е едва на пет.

4. Оуенс печели медалите си в Берлин, бягайки с шпайкове, създадени на ръка от бъдещия основател на Адидас.

5. Учител е причината Оуенс да е познат като Джеси, а не с рожденото си име Джеймс.

Цитатите на шампиона:

''Битките, които са от значение, не са тези за златни медали. Невидимите, тези вътре в нас, са единствените борби, които си заслужават."

„Един шанс е всичко, от което се нуждаем.“

„Цял живот тренировки само за 10 секунди.“

„Намери доброто. То е около теб. А след това просто го покажи на света, за да повярваш в него.“

„Медалите корозират, но приятелството не събира прах“