Гран при на Монако – Знаете ли, че...?

Знаете ли, че "фибата" на пистата в Монако е най-бавната и най-тясната от всички останали? Или това, че Рубенс Барикело има най-много подиуми без победа в това състезание? Ще ви представим всичко, което трябва да знаете – статистика, факти и всичко останало преди Формула 1 Гран при на Монако.

През далечната 1950 година Монако бе домакин на втория кръг от Формула 1. Състезанието бе спечелено от пилота на Алфа Ромео – Хуан Мануел Фанджо.

След това имаше повече от четири години прекъсване преди състезание от Формула 1 да се завърне на пистата в Монте Карло (1955 година). Гран при на Монако винаги е била в календара от състезания на Формула 1, като единствено Монца има повече домакинства.

Повечето от участъците на пистата са си същите като тези от 1950 година. През годините бяха направени някои малки поправки. Сегашните финални завои „Ла Раскас“ и „Антони Ногес“ бяха представени в същата година, в която бе представена и въпросната "фиба".

Пистата ще бъде оформена още съвсем малко за състезанието тази година. Промените ще скъсят обиколката с 3 метра в сравнение с тази от 2014 година. В резултат на това рекордът на Михаел Шумахер за най-бърза обиколка, който е факт от 2004 година, ще смени притежателя си в неделя.

Греъм Хил бе наречен „ г-н Монако“ заради своите четири победи в Княжеството, но рекордьорът за най-много победи в Монте Карло е Айртон Сена. Той има шест победи, като пет от тях са последователно спечелени в периода от 1989 до 1993 година.

Бразилецът държи рекорда за най-много подиуми в Монако – 8. Освен шестте си победи той има и едно второ място през 1984 година и едно трето през 1986 година.

Нико Розберг пък се надява на третия си пореден успех в Монако. Единствените трима други състезатели, които имат три или повече последователни победи на това Гран при, са Сена, Ален Прост и Греъм Хил.

Фернандо Алонсо е единственият друг състезател, който има повече от един успех в Княжеството. Той има две победи през 2006 и 2007 година. Състезанието е печелено по веднъж от Кими Райконен, Люис Хамилтън, Дженсън Бътън и Себастиан Фетел.

Доминиращият болид е този на МакЛарън, чиито състезатели са печелили на тази писта 15 пъти. Ферари има осем успеха, но пък има повече подиуми от пилотите на МакЛарън (48 на 26).

Най-бързата средна скорост в историята на Гран при на Монако принадлежи на Фернандо Алонсо, постигната през 2007 година. Тя е от 155.551 км/ч. Най-бавната победа е със средна скорост 98.700 км/ч. и е станала факт още на първото състезание на тази писта през 1950 година.

Най-интригуващата победа бе на Айртон Сена над Найджъл Менсъл през 1992 година. Бразилецът финишира преди своя колега със само 0.215 секунди преднина.

Рекордът за най-много достигнати подиуми без победа е на Рубенс Барикело (5). Найджъл Менсъл пък държи рекорда за водач през най-много обиколки, който никога не е финиширал първи (104 обиколки на първата позиция).

Петкратният победител в Княжеството Михаел Шумахер е рекордьор за пилот, който е бил лидер през най-много обиколки на тази писта – 435 обиколки.

Девет от последните осем състезания са печелени от състезатели, които са стартирали от първата позиция. Единственият, който успя да спечели, стартирайки трети през този период, е Люис Хамилтън през 2008 година.

Въпреки тази статистика, тези, които са стартирали първи, нямат чак толкова много победи в историята, като цяло. От 61 състезания само 28 пъти.

В историята на това състезание е имало само двама пилоти от Монако и това са Оливие Берета и Луи Широн. Последният се качи на подиума у дома един единствен път през 1950 година, финиширайки трети.

На възраст от 50 години той стана вторият най-възрастен пилот завършил на някое от първите три места.

Обиколката в Монако е 3,34 км, което я прави не само най-късата в календара от състезания на Формула 1, но и най-бавната и с най-тесни завои. Завой 6 – "фибата" – изисква намаление на скоростта до 50 км/ч.

Тясната писта води до много проблеми до състезателите и често се налага включване на колата за сигурност. Пистата в Монако е тази, на която колата за сигурност има най-много работа. Миналата година и се наложи да влиза на пистата на два пъти при удар между двама състезатели и при изгубен контрол върху болид.