Никога няма да забравим! 20 години от "Парк де Пренс"

снимка: fifa.com

17 ноември 1993. Тази паметна дата винаги ще стои в съзнанието на всички футболни фенове в България. 20 години след този момент все още настръхваме като гледаме видеото и си спомняме за невероятната емоция и най-великата фраза „Господ е Българин“. Имената на Емил Костадинов, Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков, Йордан Лечков и всички от този отбор, те караха да се чувстваш горд българин.

Много любопитно е да се отбележи, че 17 ноември 1993 година е паметната дата в историята на квалификации не само за България. Вижте подробности за кошмарното класиране на Италия, отпадането на Англия и още други съдби от 17 ноември 1993.

Някои от вас може би не помнят датата 17 ноември 1993, но тогава времената в България бяха много трудни защото хората се редяха на опашки пред магазините, а голяма част от телевизорите още бяха черно-бели.

Този ден трябва да бъде обявен и за деня на Емил Костадинов. Той успя да блесне тогава, когато беше най-нужен. В тези редове няма да ви повтаряме информацията от мача, а ще се опитаме да вникнем в по-любопитните подробности.

 

 

Христо Стоичков беше голямата звезда на българския национален отбор, но най-вече заради представянето си с екипа на Барселона. Камата търпеше критики за играта си в националния. Французите обаче се бяха погрижили с по двама човека винаги да пазят Стоичков, но пък това даде още пространства пред Костадинов.

Французите са сигурни, че ще се класират за Световното първенство. Те трябва да спечелят една точка в двете си последни домакинства – срещу Израел и Франция. След първия мач на 13 октомври и загубата от Израел в последната минута изведнъж, всички в България започнаха да говорят за последния шанс.

Да припомним, че тогава Франция е водена от Жерар Улие, а звездите на отбора са Жан Пиер Папен от звездния отбор на Милан и двигателят на възродения Манчестър Юнайтед Ерик Кантона. Също така голяма част от отбора на Франция е изграден от играчи на Олимпик Марсилия, които печелят няколко месеца по рано Шампионската лига след победа над Милан с 1:0.

Не трябва да забравяме, че тогава избухва и скандала с Бербар Тапи и купения мач на Олимпик Марсилия срещу Валансиен точно преди финала с Милан. Някои от главните действащи лица на Франция. Помощник треньор на Жерар Улие е Еме Жаке, който след това извежда Франция до световната титла. Мишел Платини тогава е шеф на френската футболна федерация, а днес вече е бос на европейската централа (УЕФА).

 

 

Именно тези големи имена във Франция признават, че този срам срещу България може би е изиграл огромна роля за израстването на отбора, подмладяването и последвалите успехи. Франция печели следващото световното първенство през 1998 и Евро 2000, като става абсолютен хегемон за тези две години в света. Ние също берем най-големите дивиденти след успеха над Франция. България се класира за шести път на Световно първенство и отива за да търси своята първа победа на световни финали. Само че България изумява целия свят и след победата над Германия се класира в топ 4 на света. Успех, който едва ли ще имаме възможност да видим отново докато сме живи.

 

 

Главните виновници: След двубоя във френския лагер настроението е много лошо и не спират нападките от едни към други. Дори преди година стартира дело породено от загубата на Франция. Давид Жинола е обявен за главния виновник за загубата от България. Треньорът Улие го обвинява защото той вместо да задържи топката в последната минута, тръгва да прави атака. Тогава Петър Александров го притеснява и той чисти топката, сле дкоето идва атаката за гола на Костадинов.(В същото време пък Пенев е крещял към Александров да не се връща толкова назад, а да стои в по-предни позиции).

Улие припомня случката в своята автобиография и отново обвинява Давид Жинола. Френският национал не остана безучастен и заведе дело срещу треньора. 20 години по-късно обаче нямаме право да правим равносметки. България изживя своя звезден миг във футболната си история. Тези които изживяха тези моменти от 1993 и 1994 година, сега се чувстват приливигировани, че са били свидетели и са живели в тези времена. Нека се насладим отново и отново да страхотните емоции с коментара на Мичмана и да не забравяме, че „Господ е Българин“. Вижте спомените на героите от „Парк де Пренс“ в рубриката на „Стандарт“. Какво си спомниха за тази паметна дата Златков Янков, Цанко Цветанов, Красимир Балъков, Димитър Пенев, Йордан Лечков, Емил Кременлиев 

17 ноември 1993 „Парк де Пренс“, Париж

Франция – България 1:2

голмайстори: Кантона (32), Костадинов (37, 90)

Франция: Бернар Лама, Марсел Десаи, Рош, Пети, Пол льо Гуен, Дидие Дешан, Саузи (Гуерин 81'), Педрос, Жан Пиер Папен (Жинола 69'), Ерик Кантона България: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (Петър Александров 82'), Златко Янков, Йордан Лечков (Даниел Боримиров 82'), Красимир Балъков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков.

Ужасът на френските журналисти: