92 милиона разбити сърца

"MGM Grand Garden Arena", Лас Вегас. Световната столица на хазарта и своеобразен колизеум на десетки легендарни битки в историята на бокса. Шестият рунд навлиза в самия си край. Чува се характерният сигнал за достигане на финални десет секунди преди гонга.

Чувайки това, Мани Пакиао отново се подготвя за поредно настъпление спрямо най-големия си противник в своята професионална кариера - Хуан Мануел Маркес. Двамата гладиатори се изправят един срещу друг за общо четвърти път ,а Пакиао преследва най-важния нокаут в живота си. Нокаут, който ще изчисти всички съмнения, датиращи от 8 години насам - когато за първи път се изправи срещу мексиканеца.

Нетърпелив, твърде устремен към целта, Пакиао забравя гарда си. Филипинецът вижда, че Маркес е близо до въжетата и отново пристъпва напред. Подготвя почвата за финален удар, секунда-две преди края на рунда. Вместо това обаче, Мани е съкрушен. Маркес прави това, което умее най-добре - контраатакува и стоварва унищожителен десен удар в главата на азиатеца.

Вместо да достигне до най-желания нокаут в кариерата си до този момент, световният шампион в осем различни категории понася най-поразителния такъв. Копие на този, който на практика прекрати кариерата на Рики Хатън през 2009 и го тласна към страшния път на депресията, наркотиците и алкохола.

Хуан Мануел Маркес се качва на въжетата и отпразнува най-великия миг в кариерата си, най-сетне побеждавайки големия си противник, за когото твърди, че го е победил вече три пъти. Този път обаче няма кой да му отнеме успеха. Година след като бе грозно ощетен срещу Пакиао в същата тази зала, Маркес слага край на сагата. Изглежда невероятно двамата шампиони да се изправят един срещу друг за пети път, а мексиканецът сякаш излезе победител от великолепната серия с четири битки.

Пакиао лежи безжизнен на пода, а съпругата му Джинки си проправя път към ринга, страхувайки се от най-лошото. По лицето й се стичат сълзи, докато съпругът й буквално не дава признаци на живот. Минута по-късно Мани е свестен, но кариерата му изглежда мъртва.

92 337 853 души. Точно толкова наброява населението на Филипините, поне според данните на Уикипедия. 92 337 853 разбити от Хуан Мануел Маркес сърца. В страна, разкъсвана от глад, бедност, липса на течаща вода и канализация, предлагаща условия за живот често под санитарния минимум, Мани Пакиао бе нещо като супергерой. Този лъч светлина, който озаряваше живота на милиони изтормозени от живота филипинци, чиято малка радост бе да намерят начин да наблюдават великолепните победи на Пакиао над Ерик Моралес, Марко Антонио Барера, Оскар Де Ла Ойя, Рики Хатън, Мигел Кото, Антонио Маргарито и т.н. Естествено - и Хуан Мануел Маркес, макар и с всичките съпровождащи противоречия. "Шампиона на народа" се бе превърнал в биещо се знаме на Филипините, а любовта му към родината повлече боксовата му кариера надолу.

На 13 май 2010 година Мани Пакиао бе избран за конгресмен на провинция Сарангани - родното място на съпругата му Джинки. Боксьорът получи двойно повече доверие от съперника си на изборите Рой Чионбян, отваряйки нова страница в живота си. От този ден нататък, Пакиао вече живееше на два континента. В Съединените щати, където продължаваше да функционира кариерата му на елитен боксьор и във Филипините, където шампионът се бореше с бедността и мизерията на сънародниците си.

Някъде по същото време останаха незабелязани притесненията на легендарния му треньор Фреди Роуч, който започна да съзира промяна в Пакиао. Промяна в неправилната посока. Мани вече бе раздвоен между бокса и политиката, а Роуч непрекъснато изразяваше колебания относно концентрацията на шампиона. От начина по който тренира. От това, че доминацията му на ринга губи от блясъка си, че устремът на азиатския ураган намалява.

Тогава думите на Роуч сякаш останаха на заден план, защото никой не вярваше, че феномен като Пакиао може да залезе. Че "супергерой" като него някога отново ще бъде победен, че е възможно да избягаш от напълно неестествената му скорост, агресия и мощ между въжетата. Все едно се биеш с фантом, който не можеш да видиш. Това обаче се случи. И продължи да се случва с всеки следващ мач на филипинеца.

Трябва да си призная, че изпитах огромно съжаление, когато видях лежащия на пода Пакиао. Още от двубоя с "Шугър" Шейн Моузли забелязах ясно стремителния упадък във формата на Мани, а начинът по който бе доминиран от Хуан Мануел Маркес в мач №3, макар и чисто статистически нанасяйки повече удари върху съперника си, просто затвърди впечатленията ми. От "онзи" Мани не бе останала и следа, а историята показва, че случи ли се веднъж това, връщане няма. Случвало се е с всички велики атлети и никога този процес не се е оказвал обратим.

Има нещо изключително идентично в кариерите на "Железния" Майк Тайсън и Мани Пакиао, визирайки периодите им на абсолютна доминация над техните съперници. Този Пакиао, който имахме щастието да наблюдаваме срещу Оскар Де Ла Ойя, Рики Хатън, Мигел Кото и до голяма степен Антонио Маргарито, със сигурност ще остане в историята като един от най-атрактивните и опустошителни бойци в историята на спорта. Нещо, което естествено можем да кажем и за Майк Тайсън в най-добрите му дни.

Жалкото е, че кариерите и на двамата залязоха по субективни причини. При Тайсън това бяха жените и живеенето на ръба, докато при Мани фатална се оказа загубата на концентрация. Някъде по пътя Пакиао остави бокса на заден план, разчитайки на набраната инерция.

Дали Мани Пакиао ще обяви край на кариерата си или ще излезе отново на ринга, това засега никой не може да каже. Да, трудно е да се откажеш, когато си една от най-големите pay-per-view звезди в световния спорт и прибираш тлъсти чекове за 2 или 3 часа на ринга годишно. Но ако Мани е загрижен за завета си, който вече бе осезаемо белязан от бруталния нокаут, който понесе в събота, може би по-трудното решение в случая е и най-мъдро.

Константин Симидчийски, Sporta.bg