2012 - краят на една ера за Великия Йордан Йовчев (ВИДЕО И СНИМКИ)

Изминаващата 2012-та година може да не остане в историята като най-успешната за българския спорт, но със сигурност видяхме много позитиви и добри резултати от неочаквани места.

Българските млади таланти се представиха отлично на Европейски и Световни първенства, като вдигнаха титли, взеха медали и загатнаха за бъдещо олимпийско величие.

В края на 2012-та година можем със задоволство да направим равносметка, че много позабравени спортове с традиции у нас отново носят радост и успехи и българският трибагреник се развява на почетната стълбица.

Съвсем резонно младите български спортисти и утвърдените имена на бойците за честта на родината получиха признание и бяха номинирани за престижни призове като „Спортист на годината" и „Спортен икар".

Леката атлетика, борбата, боксът, тенисът и спортната гимнастика като че ли най-често привличаха вниманието ни заради отличителните българи, които практикуват тези спортове.

Можем обаче с гордост да кажем, че имаме медалисти от световни и европейски първенства в сфери като биатлона, гребането, кану-каяка, самбо, джудо, таекуон-до... както и много други от не толкова комерсиалните спортове.

Sporta.bg има удоволствието да ви представи най-отличителните български постижения и личности в индивидуалните спортове, както и да ви запознае с родните млади таланти, които в бъдеще ще очакваме да ни прославят на Олимпийски игри. Започваме с Йордан Йовчев.

Йордан Йовчев - името, което кара всеки един българин да настръхне ки да се гордее със своя произход и родина. Човек, който даде всичко от себе си, до последния възможен момент, в името на това да радва своите сънародници и да сложи България на световната карта на спорта.

Е, вече повече от 20 години след дебюта му на Олимпиада в Барселона той продължава да ни радва с изпълненията си на халки, земя, успоредка....Всъщност, той ще ни зарадва само още един път - на своя бенефис през 2013 година.

За съжаление на цяла България, а и за негово, активната му спортна кариера дойде в своя край и той ще се заеме изцяло със следващото стъпалоv в своя живот - да издигне цялата българска спортна гимнастика до висините, които той покори.

2012 година беше тази, в която целият свят заедно призна всичко, което Йордан Йовчев беше направил в своята велика кариера. Той беше най-голямата звезда на спортната кариера, а историята ще го помни като една от иконите в този спорт на планетата. 2012 може да не му донесе олимпийски медал, но му донесе много радост, много обич от феновете и мечтания финал на 6-ата му Олимпиада.

Класирането за Лондон

Самото класиране на Данчо за Олимпиадата беше феноменален успех за българския спорт. Татой над 20 години участваше на първенства и шоу програми и идва логичният въпрос: От къде такава сила?

Е, всеки, който го е виждал и го познава, знае, че неговият непримирим дух е несравним и именно той му показа пътя към Лондон. Йовчев трябваше да подготви многобой, за да има шанс да се класира, но той изигра добри съчетания на всички уреди, което му отреди резултат от 82.698 точки и квота за Лондон.

Така той се превърна в единствения българин с квота в този спорт у нас, а това означаваше, че щяхме да го видим поне още веднъж в съчетание на любимия му уред - халки.

"Това, което направих, не е подвиг", сподели носителят на 4 олимпийски медала и двукратен световен шампион. Нищо, че на 39 години никой друг досега не се беше осмелил да извърви неговия път. Още повече, че го постигна въпреки постоянната болка в ръката от стара контузия.

Пътят към Лондон и голямото признание на България

През кариерата си Данчо достигна върхове, които само можем да се надяваме някой друг българин да доближи, а защо и да не надскочи.

Преди да изиграе последното си съчетания обаче неговото наследство беше отчетено от много различни хора и институции. Част от съчетание на Данчо влезе в официалния клип на Олимпиадата към песента Survival на Muse.

Освен това в Лондон една от най-коментираните теми беше именно Йовчев и неговите 6 Олимпийски игри. Думи като „невероятно", "уникално" и т.н бяха само част от прилагателните, с които фенове и деятели описваха постигнатото от бъгарина.

Но най-голямото признание дойде от България, след като Данчо беше определен да бъде знаменосец на нашата страна по време на Откриването на 30-те Летни олимпийски игри. Той го направи с гордост и широка усмивка на лицето - като един истински, български герой.

"Това означаваше много за мен. Гордея се, че бях знаменосец. Тежка е тази корона... Наистина трябва да си я заслужил и оценявам, че тази чест се падна на мен. Надявам се да съм дал на някого нещо положително като част от делегацията. Но със сигурност това е привилегия - все пак това е българското знаме, трябва да се носи с чест и с достойнство", сподели Данчо след Олимпиадата специално за sporta.bg, като интервюто можете да си припомните тук.

Невероятният финал на уникалната спортна кариера

Щом стъпи в Лондон 39-годишната ни легенда беше нападнат от всевъзможни, световни медии, които искаха да направят интервю с един от най-видните олимпийци в историята на това събитие. BBC, Eurosport и други успяха да се докоснат до неговото величие, а Данчо, както обикновено, беше отзивчив към всички, с усмивка на лице.

На 28-и юли той излезе пред пълната зала в Лондон и беше посрещнат по неистов начин от феновете на спортната гимнастика, които, също като нас, го боготворят. Последваха минути на мълчание, а Данчо изигра прекрасно съчетание, което впоследствие го класира на финала - уникално постижение, което едва ли някой гимнастик на тази възраст би повторил.

ФИГ отчете рекорда на Йовчев само ден по-късно, а на 6-и август дойде и последното съчетание на българина във великата му спортна кариера. Той завърши 7-и, но напусна залата с усмивка, а усещането беше като за медал. И под бурните аплодисменти на феновете...

"Постигнал съм почти всичко като гимнастик. Нямам олимпийска титла, но не съжалявам, защото можех и да я имам. Явно така ми е било писано. На 40 години да влезеш във финал на олимпиада не е малко. Ако утре свърша кариерата си, ще я завърша щастлив", каза след края на участието си в Лондон великият Йовчев.

Краят на една ера

24.08.2012г. - това е датата, на която Йордан Йовчев сложи край на своята бляскава кариера. С високо вдигната глава. С усмивка. Без съжаления.

"Време е да кажа стига толкова. Мога да продължа, но не виждам смисъл. Няма какво повече да гоня. Следваща Олимпиада? Не е сериозно на 50 години да играя гимнастика. Дори не смятам повече да тренирам.

"Моето място в този отбор обаче вече го няма със сигурност. Мисля, че няма смисъл да продължавам, мога, но надали", каза тогава Данчо.

Всички се надявахме, че той никога няма да остарее и ще продължи да ни радва с изпълненията и харизмата си. Уви, човекът ще стане на 40 през февруари, а всеки човек все някога среща своя лимит. Но едно е сигурно - никой няма да го забрави и цял свят ще помни иконата на родната и световната спортна гимнастика.

Най-хубавото в случая е, че всички ще имаме удоволствието да видим Данчо поне още един път на гимнастическите уреди - той подготвя бенефис в зала "Арена Армеец" през 2013, като скоро трябва да разберем и официалната дата за това.

В самия край на 2012 той получи поредните си признания - №1 в спортната гимнастика, спортист №1 на Пловдив, спортрен "Икар" за изключителна кариера, а освен това завърши под №7 в класацията за спортист на годината. Церемония, на която той показа забележителните си умения като водещ.

Екипът на Sporta.bg реши за финал да ви припомни и последните изяви до момента на Йордан Йовчев, който за последно участва в шоупрограма в Мексико и за пореден път изуми с невероятните си физически данни. Освен това впечатли и с танцовите си умения, подскачайки в ритъма на "Gangnam Style".

Иво Вецев, sporta.bg