Жервиньо - за Арсенал, трофеите и Кот д'Ивоар

През лятото на тази година Арсен Венгер осъществи поредната си покупка от френската Лига 1, привличайки в редиците си един от футболистите, изиграл ключова роля за спечелената от Лил шампионска титла на страната - котдивоарското острие на "договете" Жервиньо.

Вече доказал качествата си на реализатор във френския шампионат, пред африканеца стоеше ново предизвикателство - да стори същото в определяното от мнозина за най-силно първенство на планетата. Няма да е пресилено обаче ако кажем, че животът на Острова за Жервиньо не стартира никак добре. Нападателят дебютира срещу Нюкасъл Юнайтед на "Сейнт Джеймсис Парк", а двубоят за него приключи с червен картон още в първата му среща във Висшата лига, след физически сблъсък с възможно най-неподходящия за това човек - Джоуи Бартън.

Скоро Жервиньо се увери, че изгонването му срещу "свраките" далеч не е най-големият проблем за Арсенал в този етап от сезона. "Артилеристите" загубиха Сеск Фабрегас и Самир Насри, а Адът сякаш дойде на земята, след историческото поражение с 2:8 от Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд". Среща, която Жервиньо наблюдава от чисто новата си къща в Лондон, а след нея изпита нуждата да прескочи до Лил, за да потърси утехата на семейство и приятели. Пътувайки до Франция, нападателят имаше върху какво да помисли. Неговият добър приятел Самир Насри бе сменил фланелката на Арсенал с тази на Сити, след като месеци преди това му бе обещал, че ще играят заедно на "Емирейтс". Капитанът Сеск Фабрегас вече бе на "Камп Ноу", а съмненията спрямо Арсен Венгер бяха повече от всякога. Всичко изглеждаше така, сякаш една ера е на път да приключи.

"Когато преминеш в нов клуб, а нещата не вървят, никога не е лесно", призна Жервиньо пред Guardian. "Не, че започваш да съжаляваш относно избора си, но се чудиш защо всичко това трябва да се случи още в първите седмици. За отбора бе наистина трудно да загубим Насри и Фабрегас. Това ни потресе".

Жервиньо винаги е казвал, че мечтае да играе именно за Арсенал. Това обаче не е поредното клише, което чуваме от всеки един футболист, подписал с нов клуб. Любовта на африканеца към "топчиите" идва от времето, когато близкият приятел на Арсен Венгер Жан-Марк Гулу открива футболната академия "Асек Мимозас" в столицата на Кот д'Ивоар Абиджан. Кой е бил кумирът на Жервиньо? Естествено, че Тиери Анри.

"Идеята, че един ден мога да заиграя в Арсенал, никога не ме е напускала. Казвах си - "един ден ще отида там". Това винаги е било голямата мечта".

Жервиньо акостира в Лондон като шампион, след като неговите 15 гола и 10 асистенции помогнаха на Лил да спечели първата си титла в Лига 1 от 56 години насам. Ситуацията в Арсенал обаче е съвсем различна, като годините без трофей на "Емирейтс" стават все повече. Африканецът обаче е уверен, че този тим на "топчиите" е способен да сложи край на сушата.

"Ще се опитаме да спечелим всичко", не се свени в амбициите си голмайсторът. "Цяла Англия очаква Арсенал да спечели нещо. Същото важи и за феновете. Премиършип, Шампионската лига, ФА Къп... можем да спечелим всичко. Всичко е възможно. Най-важното е в края на сезона да сме триумфирали с един или два трофея. Това е, което искам аз. Това чувство ми хареса в Лил", признава още Жервиньо.

През януари Жервиньо ще напусне Лондон за няколко седмици, за да се присъедини към селекцията на Кот д'Ивоар за предстоящата Купа на африканските нации. По много неща "слоновете" си приличат с Арсенал. Кот д'Ивоар разполага с бляскави индивидуалности, които обаче така и не могат да зарадват сънародниците си с важен трофей. Въпреки големите очаквания.

"Кот д'Ивоар е като Арсенал", смята Жервиньо. "Не сме печелили турнир от 1992, като това са доста години. Имаме добри играчи, като ситуацията е близка до тази в Арсенал. Всеки път, когато започваме участието си на даден турнир, казваме сами на себе си, че отиваме да го спечелим. Но след това не успяваме".

Имайки предвид голямото наличие на африкански футболисти във френската Лига 1, то може да се каже, че този шампионат е дори по-популярен в Кот д'Ивоар, отколкото Висшата лига на Англия. Титлата, която Жервиньо спечели с отбора на Лил пък бе подобаващо отпразнувана в родината му.

"Група от артисти в Кот д'Ивоар написа песен за мен", разкрива с усмивка Жервиньо. "В текста се казва, че страната е преминала през някои тежки месеци, но виждайки ме по телевизията, хората са успявали да забравят за проблемите си".

Кот д'Ивоар бе разтресен от гражданска война, а Жервиньо все още помни тежкото си детство в Абобо, който е и един от най-населените райони в страната. "Животът бе труден за мен и семейството ми. Бяхме длъжни да се справяме в много тежки условия. Но благодарение на футбола, аз и роднините ми имаме възможността да живеем добре. Футболът наистина спаси семейството ми, както и много други в Африка. Той ни дава възможността да осигурим по-добър живот на хората, които обичаме. Бях взет в академията в Абиджан през 1997, започвайки в малък клуб, който носеше името Ла Коломбе. Когато едно семейство види детето си в академията, то веднага започва да мечтае, че ще успее", спомня си Жервиньо.