Николай Драгиев за Sporta.bg: Завръщането на Човека бекхенд

Ако тенисът е един от любимите ви спортове, то няма как името на Николай Драгиев да ви е непознато. Ники е един от най-разпознаваемите гласове на "Евроспорт" и в българския телевизионен ефир изобщо, когато стане въпрос за обичаната от милиони игра с малката жълта топка.

 А след като вече познавате отлично гласа на Николай Драгиев от огромния брой мачове, които е коментирал и продължава да коментира за вас, Sporta.bg ви предоставя възможност да се запознаете по-отблизо и с перото му.

Николай Драгиев е едно от топ попълненията в нашата нова рубрика "Колонката на...", в която нашите външни автори ще ви предоставят експертна оценка за най-актуалните теми от деня в различните спортове.

21 тенисисти от първата стотица на световната ранглиста, към настоящия момент изпълняват бекхенд с една ръка. Ако оставим настрана Григор Димитров, към когото имаме съвсем обясними пристрастия, един от най-видните представители на тази група, която нищо чудно скоро да бъде вписана в ,,Червената книга,, за изчезващи видове, е французинът Ришар Гаске. Повод за тази статия от една страна  е наскоро спечелената титла в Португалия, номер 12 в портфолиото на Гаске, но също така и опит да се намери отговор на въпроса, възможно ли е този изключително талантлив играч да направи нещо значимо в турнирите от Шлема в един вече доста късен етап в неговата професионална кариера.

Титлата в Кашкайш спечелена срещу младия и напорист Кириос, се превърна в подобаващо завръщане за Гаске след поредното му отсъствие заради контузията в кръста. Всъщност за французина реално финалът се състоя в предходния ден, когато в епичен двубой се наложи над Гарсия Лопес с тайбрек в третия сет. Този мач предложи изумителен тенис и вълшебни изпълнения на Гаске, които напомниха на зрителите, че всъщност той е един от големите майстори на тази настилка.

Защо обаче този първокласен тенисист така и не успява до момента да оправдае големите очаквания, и да нанесе своя удар в турнирите от Шлема. Навлязъл с гръм и трясък сред професионалистите, едва на 15 г. възраст, сега мнозина с лека ръка го изпращат в групата на нереализираните таланти.

Отговорът изглежда на пръв поглед прост – в най-добрите си години Гаске остана в сянката на Федерер и Надал. Двамата големи се оказаха непреодолимо препятствие за французина в полуфиналите на Уимбълдън 2007 и Откритото първенство на САЩ 2013, а  записаха и доста други победи в по-ранна фаза на турнири от шлема срещу него. В момента балансът на Гаске срещу Федерер и Надал е съответно 2-10 и 0-11, което говори за сериозен негативен психически товар, винаги когато се изправи срещу някой от тях двамата.

Нека все пак да направим кратък анализ на физическите и техническите качества на Гаске. Висок 185 см, той притежава едва ли не перфектната фигура за игра на червено и трева. Сравнително късите, но изключително здрави и бързи  крака му осигуряват нисък център на тежестта и способност за бърза смяна на посоката. Също както и повечето френски тенисисти, Гаске притежава чудесна игра на мрежата и завидна тактическа грамотност.

Основното оръжие на Човека бекхенд естествено е неговият.......бекхенд. Макар и не най-силният, като скорост, широката подготвителна фаза позволява на Гаске да придаде на топката фантастично ускорение и горно въртеливо движение (технически бекхендът е ударът, при който по-трудно се генерира топ спин). Може спокойно да се каже, че от тази страна французинът може да прави, каквото си поиска с топката. 

За съжаление не може да се каже същото за форхенда. Въпреки, че с него Гаске също нанася завършващи удари, е очевидно, че му липсва сила и острота, особено от далечна дистанция. Сервисът, макар и доста разнообразен не му носи кой знае колко лесни точки, а в съвременния тенис с мощен сервис и добра игра от основната линия, можеш да стигнеш много по-далеч, отколкото само с добра игра от основната линия.

Все пак, най-съществената слабост на Гаске изглежда си остава психическата нестабилност и неспособност да финализира мачове, в които води в резултата.

След всичко казано дотук и при сегашното съотношение на силите, изглежда почти невъзможно Ришар Гаске да се намеси в битката за трофеите от Големия шлем. 2015 се очертава да  бъде годината на Джокович, даже мнозина се питат съвсем сериозно дали сърбина няма спечели и четирите титли от шлема в рамките на календарната година. 

Място за изненади обаче винаги има, нима някой е очаквал, че Вавринка ще спечели Аустрелиън опън на 29 г. Разбира се, за да има шанс играч, като Гаске да се доближи до нещо подобно, е необходимо сполучливо стечение на обстоятелствата, както и много силна форма в точния момент. Вавринка и Чилич го постигнаха и направиха пътека, по която може скоро да минат и други. Още повече, в днешно време тенденцията е големите турнири да се печелят от опитни, зрели играчи. Такъв е и Гаске.

Ето и моето заключение – бъдещето принадлежи на играчи, като Нишикори, Григор Димитров, Раонич, Кириос и Чорич, но не отписвайте и Човека бекхенд. Той все още представлява бомба способна да избухне, макар и с голямо закъснение.