Звездите, които напускат сър Алекс, дали Бербатов ще е следващия ?

Дни преди отварянето на зимния трансферен прозорец, Димитър Бербатов все още не е подновил договора си Манчестър Юнайтед.

В края на лятото на 2008 „червените дяволи" броиха 30,75 милиона евро за българина, като това се превърна в най-скъпия трансфер в историята на клуба. Тогава Бербатов подписа четири годишен договор, който изтича след шест месеца.

Това означава, че след една седмица Берба може спокойно да преговаря с друг клуб без знанието на Юнайтед и да подпише като свободен агент от 1 юли 2012 година. Голямият финансов момент идва от това, че Юнайтед може да се опита да предложи договор на българина единствено, за да може да го продаде през трансферния прозорец. В противен случай много отбори ще бъдат готови да привлекат Бербатов без пари.

Това обаче далеч няма да е нещо ново за сър Алекс Фъргюсън, като дори миналата есен Уейн Рууни беше заплашил, че ще напусне „Олд Трафорд" преди да подпише нов договор за още четири години. През дългите години начело на Юнйатед сър Алекс никога не се е притеснявал да се разделя със звездите си.

Ето и част от звездите, решили да напуснат Юнайтед на сър Алекс.

Пол Инс (1995)

След скандалния си трансфер от Уест Хям през 1989, Инс се превръща в ключов играч за Юнайтед в началото на доминацията им в Премиършип. Сблъсъци на характерите обаче преследват халфа, който настоява да бъде наричан „губернатора". В документален филм през 1998, Фъргюсън го нарича, не толкова почтително, „ши*ан г*зар".

„Безпокоеше ме поведението на Пол в съблекалнята", пише в автобиографията си сър Алекс. „Той си лепна глупава титла: „Не ми викайте Инси, а Губернатора". Това не беше прието добре. Пол беше стигнал зряла възраст и трябваше да остави тези глупости в младостта си. Стана доста очевидно, че лети в облаците."

И така, макар че Фъргюсън да остава „непреклонен", че Инс няма да бъде продаден, той позволява на една от звездите си да си тръгне. Фърги твърди, че Инс е планирал напускането си с месеци, като негови представители са позвънили на президента на Интер Масимо Морати. Сър Алекс споделя: „Не бях готов да търпя всички тези глупости. Звъннах на Пол от Америка и му казах: „Ако искаш да си тръгваш, тръгвай си, ако не искаш, недей." Наистина не вярвах, че ще напусне и му казах да се стегне. Рисковано е да оставиш голям играч да си тръгне, но голяма част от това зависеше от Инс."

Марк Хюз (1995)

Хюз бе напуснал Юнайтед веднъж, през лятото на 1986, когато отиде в Барселона. Продажбата му предизвиква спад на „Олд Трафорд", като играчите на Рон Аткинсън, след като финишират четвърти през сезон 1985/86, допускат разочароващо начало на новата кампания, с една победа в първите си девет мача. Аткинсън е уволнен в деня след загубата за Купата на лигата с 1:4 от Саутхямптън, като в този момент клубът се намира на 19-то място.

Фъргюсън го заменя през ноември същата година и четири месеца по-късно качва отбора до 11-то място, но му се налага да пуска халфа Норман Уайтсайд като нападател, в следствие на което решава да върне Хюз обратно в клуба.

„Ако го привлечем преди края на сезона, това ше ни даде тласък до края на кампанията", заявява Фъргюсън през ноември. Хюз е решен да се докаже на „Камп Ноу", но след преотстъпване в Байерн Мюнхен, се завръща на „Олд Трафорд" през 1988.

При втория си престой, помага за спечелването на две титли, две купи на страната, Купа на лигата и Купа на носителите на купи, но уелското му гражданство намалява стойнпостта му заради ограниченията на броя чужденци в европейските турнири. Накрая Юнайтед се съгласява да го продаде на Челси за 1,5 милиона паунда, ден след продажбата на Инс.

Андрей Канчелскис (1995)

След като Инс се присъединява към Интер, а Хюз към Челси, Фъргюсън и президентът Мартин Едуардс обещават, че няма да има повече продажби това лято, но между мениджъра и талантливото крило Андрей Канчелскис настъпва раздор в отношенията.

„Всеки ден хора чукат на вратата ми и ме молят да остана", заявява Канчелскис. „Сърцето ми е в Манчестър Юнайтед, но не мога да кажа че една от причините за това е мениджъра. Просто проблемите между нас са твърде големи."

Евертън привлича Канчелскис през юли, което кара феновете да се ядосат на Фъргюсън и клуба. Анди Уолш, секретар на асоциацията на независимите привърженици на Манчестър Юнайтед заявява: „За съжаление, феновете свикнаха с необяснимите решения, които се взимат от йерархията в клуба."

В последствие Фъргюсън получава смъртни заплахи, а Алан Хансен предупреждава, че „няма да спечелят нищо с тези хлапета". „Бебетата на Фъргюсън" обаче печелят както първенството така и ФА Къп този сезон.

Ерик Кантона (1997)

Може би най-обичаната звезда на Юнайтед в ерата Фъргюсън, дезертирането на Кантона от върлите врагове Лийдс Юнайтед през 1992 бе катализатора за последвалите славни години.
Юнайтед печелят титлата в четири от петте му сезона в клуба и той се превръща в толкова значима фигура, че през април 1997, църковни лидери са принудени да осъдят „обидната и богохулна" картина в Манчестърската галерия на изкуствата, която го изобразява като Исус Христос.

По-късно същия месец след отпадането от Борусия Дортмунд на полуфинал в Шампионската лига, 30-годичният играч информира Фъргюсън, че не желае да изпълни последната година от договора си. Мартин Едуардс бърза да отхвърли слуховете: „Няма причина за такива спекулации", но решението на играча не се променя и слуховете се потвърждават на 18 май.

Първият знак, предначертаващ напускане, идва след победния му гол на финала за ФА Къп през 1996, когато казва, че ще остане на „Олд Трафорд" „още две години... може би повече, може би по-малко", но дори за толкова непредвидим играч, решението му изненада много хора. „Винаги съм планирал да се оттегля, докато съм на върха", обяснява той.

Фъргюсън описва новините като „тъжен ден за Юнайтед", но един от предшествениците му, Томи Дохърти заяви: „Никой не е незаменим. Кралят е мъртъв - да живее краля. Винаги ще се появявя някой."

Петер Шмайхел (1999)

Шмайхел напуска Юнайтед след требъла през 1999, като финалните му моменти са драматичния мач с Байерн Мюнхен за Шампионската лига, но на 35-годишна възраст, той решава да се оттегли от големите изисквания на английския футбол.

„Трябва ми повече време между мачовете, отколкото има в Англия", казва той през ноември 1998. „Това е нещо, за което наистина съжалявам."

Той се присъединява към Спортинг, като Фъргюсън нарича напускането му „ужасна загуба", което по-късно се потвърждава. Марк Боснич, Фабиен Бартез и Тим Хауърд са привлечени като заместници преди Едвин ван дер Сар през 2005 да започне да играе подобаваща роля.

Яп Стам (2001)

След пристигането си от ПСВ през 1998, Стам се превръща в голям успех на „Олд Трафорд" преди шокиращата му продажба на Лацио през 2001.

Това бе годината, в която Стам описва в автобиографията си братята Невил като „п*тки" и разкрива, че Фъргюсън е започнал преговори с него без позволението на ПСВ.

Тогава Фъргюсън настоява, че 16,5 милионния трансфер е бил за благото на клуба, а не заради коментарите му. През 2007 обаче той споделя: „От игрова гледна точка беше грешка. Той все още играе за Аякс на доста добро ниво." Яп стам финишира своята кариера в Аякс през 2007 година.

Застаряващият Лоран Блан се затруднява да го замести и Стам заявява, че „винаги е знаел", че Фъргюсън е направил грешка. „Знам, че много хора околко клуба също усещат това, от колегите до феновете", добавя той.

Дейвид Бекъм (2003)

Наследникът на Ерик Кантона с фланелката с номер седем в Юнайтед се превръща в международна звезда, както заради успехите си на терена, така и извън него.

Фъргюсън се впечатлил от отдадеността на Бекъм на играта на ранна възраст и опитва да го предпази от медийното внимание. Фъргюсън определя гола му срещу Уимбълдън през февруари 1996 за „гола на сезона още отсега", но подчертава, че „Дейвид е млад и има да изърви още много път".

Само на 21 години по това време, Глен Ходъл го вика в състава на Англия и заявява:
„Разбирам, че Алекс Фъргюсън иска до го предпази, но след работата и разговорите ми с момчето, знам, че той е уравновесен. Не е твърде нафукан."

Следващата година той започва да се среща с Виктория Адамс и две години по-късно двамата се женят. Отношенията на Бекъм с мениджъра заочват да се развалят, като Фъргюсън, който смята брака за средство за уравновесяване на играчите, не е доволен от влиянието на известната му съпруга. „Той не беше проблем преди да се ожени", заявява Фърги през 2007.

Отношенията стигат най-лошата си точка през 2003 година с прочутия инцидент с летящата бутонка, който доминира първите страници на вестниците и накрая води до продажбта му в Реал Мадрид същото лято.

Рой Кийн (2005)

Въпреки че беше в залеза си при своето напускане, 34-годишният Кийн беше еталон за подражание на футболистите в клуба.

Изискванията му към другите дават начало на влошаването във взаимоотношенията му с Фъргюсън, като Кийн напада Рио Фърдинанд, Дарън Флечър, Алън Смит и Джон О'Шей по време на изява в шоу на клубната телевизия.

Капитанът отправя критиките по време на криза, в която феновете излизат с пано, искащо напускането на Фъргюсън. Кийн си тръгва на 18 ноември, след спор с Карлос Кейрош. По това време има сериозно безпокойство заради качеството на попълненията в последните години, сред които Ерик Джемба-Джемба и Клеберсон.

Наскоро Рой Кийн и сър Алекс отново си размениха остри реплики след отпадането на Юнайтед от Шампионскта лига още в груповата фаза, като бившият капитан на „червените дяволи" обвинява младите играчи за провала.

Рууд ван Нистелрой (2006)

Трансфера на нападателя на ПСВ Ван Нистелрой в Юнайтед през април 2000 е спрян заради проблеми с медициските тестове, като ден по-късно той получава контузия на коленни сухожилия, която го вади от игра за девет месеца.

Фъргюсън обаче продължава да поддържа контакт с нападателя, посещава го в болницата, и през октомври го кани да тренира с отбора. Президентът на ПСВ Хари ван Раай е ядосан заради тази „глупава" покана, като обвинява Фъргюсън, че се мисли за „краля на футбола", но 19-милионният трансфер става факт през арил 2001 и Ван Нистелрой е трогнат от подкрепата на шотландеца.
Той се превръща в един от най-смъртоносните нападатели в историята на клуба, но двамата се скарват, след като холандеца е оставен на скамейката във финала за Карлинг къп срещу Уигън през 2006 заради формата на Луис Саха.

„Избухнах и започнах да крещя на Фъргюсън, защото се чувствах сякаш е изритал душата ми", споделя по-късно Ван Нистелрой за инцидента. „Това бе момента, в който нещата се развалиха и повече никога не можеха да са същите. Това бе човекът, който ме посещаваше в болницата, когато имах лоша контузия на коляното в ПСВ. Това бе човекът, който ме искаше на всяка цена."
Ван Нистелрой отива в Реал Мадрид през лятото.

Кристиано Роналдо (2009)

Сагата около напускането на Роналдо спуска голяма сянка върху клуба. Играч, който Йохан Кройф смята за по-добър от Джордж Бест и Денис Лоу, Роналдо отбелязва 42 гола във всички турнири през сезон 2007/08 като Юнайтед печели Премиършип и Шампионската лига.
Въпреки това в течение на следващия сезон става ясно, че Роналдо вече обмисля следващото си предизвикателство. Откъслечни прокламации на лоялност мътят водата, като през декември 2008, Фъргюсън отхвърля твърденията за сделка с Реал. „Мислите ли, че бих сключил договор с тази мафия? Не бих им продал и вирус."

Все пак той продава Кристиано на наследника на Калдерон, Флорентино Перес, като приема рекордните 80 милиона паунда на 11 юни.

Карлос Тевес (2009)

Въпреки че не е неочаквана, новината на 20 юни, че Тевес няма да остане на „Олд Трафорд", напук на офертата на Юнайтед да го направи „един от най-скъпоплатените ни играчи", се оказва двоен удар след анонса за Роналдо.

„Бях там две години и сър Алекс нито веднъж не ми се обади и не ми изпрати съобщение", казва Тевес. „Не мисля, че това е добър начин да третираш свой играч."

Въпреки малките му изяви в сравнение с Рууни и Роналдо, Тевес все пак е една от най-големите звезди в клуба. Луис Антонио Валенсия от Уигън е най-сериозното попълнение през това лято и на раменете на Рууни остава да поведе Юнайтед до местнии международни успехи следващата година.

Ако английският национал не бе получил контузия на глезена в четвъртфинала от Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен, нещата можеха да се развият по различен начин, но те завършват годината само с Карлинг Къп, малка утешителна награда за стандартите на луба.

??? Димитър Бербатов (2012 ) ???