Зума: Изпитвах бяла завист към Гунди

Георги Аспарухов бе уникален футболист и невероятен човек. Около това мнение се обединиха легендите на Локомотив и Ботев Христо Бонев и Динко Дерменджиев. Тримата бяха съотборници в националния ни отбор през втората половина на 60-те години. Чико играе с Гунди и при канарчетата, докато Аспарухов отбива военната си служба в Пловдив. Рамо до рамо са и почти десетилетие в държавния ни тим. Дерменджиев, Иван Сотиров (Албанеца), Георги Харалампиев (Ампето) и Георги Попов (Тумби) са атомното нападение на жълто-черните.

„За мен Гунди беше нещо повече от съотборник в националния отбор. Когато за първи път ме повикаха още юноша бледен, не бях навършил 20 години и влязох в съблекалнята със страх, защото ми предстоеше да играя с доскорошните ми кумири. Георги Аспарухов за мен беше като от друга планета. Не крия, че му завиждах с бяла завист за уменията и славата. Точно той обаче първи ми подаде ръка. Гунди ме взе под крилото си и не позволи на другите стари пушки да се държат с мен като с новобранец. Той не се държеше като звезда, въпреки че почти цяла България го обожаваше. Беше земен човек.

После станахме и семейни приятели. След Световното първенство в Мексико през 1970 година за малко да отида да играя в Левски. От Герена няколко години даваха мило и драго, за да отида при тях. Почти се бях навил с условието да е само за един сезон, тъй като сърцето ми е в Локомотив. Смъртта на Аспарухов обаче осуети това. Ще го запомня като човека с най-топлата усмивка. Хора като Гунди са незабравими и остават в сърцата на поколения“, сподели Зума пред „Марица”.