Злобата на българина е по-страшна от ядрена сила

В България сме толкова завистливи и злобни, че не заслужаваме нищо хубаво освен нерадостната си съдба. Там, долу, да ни бият с пръчката, да ни доят, да ни лъжат, да им гласуваме, после да пием и да псуваме.

И в обратен ред! За друго не ставаме. Който можа, отдавна се спаси от тази територия. Е, останали сме още бая наивници (като моя милост), които вярват, че нещо ще се оправи. Но вече не го и мислят убедено.

Действат ей така, на инат. Честно, ако съм Христо Стоичков, бих се замислил дали да го правя този пуст юбилей в столицата на територията. То бива хейт, то бива съмнения, но се прекрачиха всякакви граници.

Никога не съм защитавал Камата в изказванията му срещу родното. Не съм го разбирал. Даже съм се нервирал на някои откровено непремерени изказвания. Но почвам да му влизам в обувките. Нервите ми окончателно кипнаха, когато прочетох, че неговите хора, тези които истински го боготворят - сектор "Г", са против статуята на Камата пред "Армията". Лъжа!

Никога нито един истински цесекар няма да се обяви публично срещу паметник на Ицо. На Якимов, на Жоро Найденов, на Димитър Пенев. Ама никога! Дори ако вечер плюе идеята на три ракии пред жената, на сутринта ще я подкрепя на 1000 процента. Това е ДНК-то на публиката.

Истинската, която наистина започна да чезне правопропорционално на роенето на фракции и фенклубове. Но това е съвсем друга тема. Сред оптимистите, останали в територията, са и момчетата от Козлодуй, които по детски, наивно и чисто, подеха инициативата за статуята на Ицо. Инженери, грамотни хора.

Повечето работят в АЕЦ-а. Но българската злоба е по-страшна от ядрена сила. И те я усетиха бързо. Погледнато оттам, далеч на северозапад, нещата в територията изглеждат доста по-различно. Повярвайте, знам региона наизуст. Хората вярват, че правят нещо чисто, защото един голям футболист го заслужава. Просто, ясно и вярно.

Но не би! Дайте да го омажем. И статуята, и бенефиса, и целия Христо Стоичков. Такава му е орисията на Камата. Тези дни четох разкази на моя колега Момчил Инджов за раждането на новината, че Ицо отива в Барселона.

Написани брилянтно (Момчи, публикувай ги). Че тя, злобата, залива Камата още преди да е тръгнал към Испания. Какво да очакваме като ответна реакция от момчето, което батковците в село Ясна поляна научили да се представя с "Ицко Стоичков, майка ви шей..а".

И все пак като доказал се наивник вярвам, че на 20 май всичко ще премине извън правилата на територията. Че стадион "Васил Левски" ще стане цветният остров, непристъпен за сивото битие на хейтърите. Ще се съберат 43 000, а може би повече българи, които ще изпратят своята легенда, както го правят хората във всички цивилизовани страни.

Обграден от Марадона, Баджо и останалите, той ще вдигне ръцете към трибуните и всички ще си простят взаимно грешките, злобата и съмненията. Ще кажат: "Да, ние се обичаме." И Ицо, и хората на стадиона, и останалите наивници пред телевизорите. Така ми се иска да стане. Поне за ден. Пък после който каквото иска да прави - да мрази, да завижда. Ако иска - да се хвърли от козирката. За себе си съм си решил. Излизане от територията има.

Ивайло Йолчев