Златко Янков: Скачахме като луди в басейна

- Само удовлетворение. Това е един страхотен спомен.

- Пазите ли запис на мача с Франция?

- Аз не съм от тези колекционери. Мисля, че имам някъде видеокасета, може би само с головете беше. Гледам основно по телевизията, когато показват архиви от мача. Но само головете и по-интересните положения.

- Имахте ли като футболист някакъв ритуал? Направихте ли нещо специално преди онзи мач в Париж?

- Не, никога не съм имал така наречения ритуал. По-скоро гледам само да съм концентриран, за да мога да изпълня указанията на треньора. Същото бе и в онази вечер.

- Спомняте ли си какво си говорехте с момчетата вечерта преди мача?

- Че трябва да спечелим. Така бе и в онази нощ. Излязохме за победа и за радост я постигнахме.

- Имахте ли някакво предчувствие на сутринта преди мача или пък пророчески сън?

- Не, нищо специално. Беше нормален ден. Знаех, че бе много важно да изпълня по най-добрия начин указанията на треньора. Все пак бях в средата на терена.

- Според вас голът в последната минута на Емо Костадинов плод само на късмет ли е?

- Определено имаше и доза късмет. Но също така трябва да отбележим, че французите направиха груба грешка в защита. Първо оставиха Любо да се обърне и да може да подаде прецизно. Плюс това защитниците можеха да хванат по-добре Емо. Е, за радост не успяха и той вкара гола. Но като цяло играхме много дисциплинирано, така че не може да се каже, че победата ни бе незаслужена.

- С какво все пак успяхте да пречупите Франция, и то на два пъти в онези квалификации - единици, колектив или нещо друго?

- С българския дух! Но аз не бих казал, че нашите играчи бяха по-слаби от техните. Може би като имена в световния футбол тогава ние не бяха толкова известни, но като качество изобщо не отстъпвахме.

- Разменихте ли фланелките с някой от съперниците?

- Да, но не помня с кого. Пазех си фланелка дълго време, сигурно съм я подарил някъде.

- Срещнахте ли в коридорите на стадиона Платини, тогава шеф на тяхната федерация. По телевизията имаше ужасяващо изражение, вас какво ви впечатли?

- Не, но видях Папен. Той беше пребледнял. Не знаеше къде се намира и какво се е случило.

- Според Димитър Пенев лагерът в Германия преди мача е помогнал изключително на отбора преди гостуването в Париж? Споделяте ли това мнение?

- Абсолютно. Помня го този лагер. Свършихме доста работа и се подготвихме наистина добре за този мач. Бяхме спокойни и уверени в себе си.

- Най-яркият ви спомен от празнуването в Париж?

- След като свърши мачът, се сещам, че скачахме като луди в някакъв басейн. Това се случи в съблекалнята. Радостта беше огромна. И как иначе. После празнувахме по стаите на хотела си. Беше страхотно. Всички бяха усмихнати, щастливи. Бяхме на седмото небе. Това съм запомнил най-вече.

- Споделяте ли идеята, че четвъртите в света заслужават държавни пенсии подобно на олимпийските медалисти?

- О, не мога да кажа. Каквото решат, това ще е. Аз няма да откажа, разбира се. Но и не претендирам.

- Пазите ли нещо материално, свързано с онзи мач. Нещо от съблекалнята, сувенир, подарък от Париж?

- Не. Споменът ми е в главата.

- Ходили ли сте след това в Париж на екскурзия, може ли да се каже, че това е един от любимите ви градове?

- Не. Любимият ми град е Истанбул. Там ходя по-често. Все пак там съм играл.