Жозе Моуриньо: Всичко е за страстта и таланта, резултатът няма значение

Един от най-обсъжданите мениджъри в последните години Жозе Моуриньо даде интервю за „Football's Next Star" по „Sky1 HD". Предаването има за цел да намери новата звезда на футбола по британските терени, като един от основните скаути на телевизията е бившият футболист на Ливърпул и Тотнъм Джейми Реднап. Само 40 от хилядите момчета ще заминат за тестове в Лондон, където ще се определи за Италия да пътуват десет от талантите. Десетимата млади футболисти ще прекарат пет седмици в тренировки в базата на Интер - Интерело. С тях ще работят звезди като Патрик Виейра, Хавиер Санети, Самуел Ето'о, Марко Матераци, както и самият Моуриньо. Най-големия талант между 16 и 18 години в телевизиионната продукция ще подпише едногодишен договор с италианския шампион. Джейми Реднап, който интервюира Жозе, ще придружава младоците през цялото време като крайното решение за „Следващата звезда на футбола" ще вземе португалския треньор. Специалния сподели мнението си за английския и италианския футбол, както за и подхода към новото поколение играчи.

-Ти харесваш английските футболисти, работил си с Джон Тери и Франк Лампард. Според теб коя е основната разлика в манталитета на италианските и британските играчи?

- Трудно е да кажа, защото не работя само с италиански момчета, само двама или трима са от полуострова. Името на тима - Интернационале, му отива, защото имаме 10-12 футболисти от различни държави.
Предполагам, че е по-лесно да си мениджър в Англия. Там концепцията за това кой е шефа и какво означава да си шеф е различна. По този фактор на Острова е по-лесно.
Тук в Италия трябва да си най-добрият във владеенето на емоциите. Момчетата имат повече свобода на изразяване. Едно от нещата, върху които работих в Челси беше да направя всеки по-съпричастен към целия процес на развитие. Не обичам да съм нещо от рода на лидер и да правя всичко сам. Искам другите да ми помагат за постигане на целите. В Лондон трябваше да се боря за това и ми отне време. След като успях обаче, сякаш държах играчите в ръцете си, бяхме едно семейство. Всеки си казваше мнението, имаше повече свобода. Това е друг начин на живот.
Ти, Джейми, беше топ играч, знаеш, че в Англия интензивността на играта е по-висока отколкото където и да е. Но в същото време е трудно да практикуваш футбол. Всеки отбор е много организиран от тактическа гледна точка. Трябва да кажа, че топ тимовете в Англия са на нивото на тези в Италия, ако не и на по-високо. Средняшките отбори на полуострова все пак са по-добре от тези в Англия. На Апенините е по-трудно да вземеш три точки срещу слаб съперник отколкото в Англия, защото на хората не им пука за качеството на играта. Всичко е за резултата. Например ако някой тим има гостуване на „Стамфорд Бридж" и загуби с 0:1, но все пак не е преминал центъра, аудиторията ще критикува играта. Ако гостуващия отбор е на „Сан Сиро" и падне с 0:1, но пак не е минал централната линия, няма да има такава критика. Тук се гонят резултатите и затова за върховите тимове е по-трудно да печелят.

- Какъв съвет би дал на младите футболисти, които мечтаят да станат професионални играчи?

- Страстта е ключът към всичко. Например аз не знам дали синът ми ще стане футболист или не. Единственото, което знам е, че той заспива с топката. Взима я в леглото си докато спи, ходи на училище с нея. Понякога забравя учебници, но футболната топка - никога. Разбира се, той е само на девет години. Когато децата са на 15, 16 или 17 и има такава страст, това е от голямо значение. Ако не си влюбен в играта, няма как да избереш футболния начин на живот в близките 10 или 15 години.
Страстта е нещото, което винаги е нужно. Ако видя, че някой от моите момчета играе без огън в сърцето ще се почувствам зле, защото мисля, че той е най-важен. Чак след това идва талантът. Все пак и без талант не може да стане. Ако трябва да позная дали някой младок ще стане голям играч, бих търсил живеца и футболните качества - те са най-важни.

- От мениджърска гледна точка, а и баща ми винаги ми е казвал - най-трудното е да обясниш на млад играч, че не е достатъчно добър.

- Имам опит, от времето когато, когато бях треньор на по-малките гарнитури в родния си град. През лятото, преди началото на сезона, винаги има проби, на които трябва да избереш 10 или 15 деца от 100 и те са групата ти за годината. Винаги е много тежко.
Системата на обучение, трябва да предлага и защита. Когато става въпрос за спорт за всички няма нищо лошо, но какво става с тези, които не са достатъчно добри за предизвикателствата, които им предстоят? Имам предвид, че те трябва да продължат пътя си независимо дали имат шанса да постигнат съвършенството. Ако едно дете не става за отбор, може да става за училищен тим. В държави като САЩ, където системата на спорта е много добре организирана, няма такива проблеми. Смятам, че всичко зависи от правителството, държавата - те са длъжни да осигурят възможностите, за да няма разочаровани деца. Много е тъжно когато децата са разочаровани.

- Понякога имам чувството, че децата във футболните клубове мислят всичко за даденост и не осъзнават какви късметлии са.

- Да, има такива деца, които наистина не осъзнават късмета си. Това е нещото, което ме убива. Когато знаеш, че детето има талант и възможност, но просто не го осъзнава. Понякога разбират нещата твърде късно, на 30 или на 35, и си казват „Направих грешка, изпуснах си шанса."

- Какво търси Жозе Моуриньо в един млад играч?

- Търся комплекс от качества. Трудно е да определя кое е най-важното: амбицията, страстта, желанието. Разбира се, значение имат и техническите качества. Нужен е интелект да разбере тактическите указания и да вникне в развитието на играта. Търся личност, която е бърза, силна, технична, притежава въображение, самочувствие, не се страхува да поема рискове в играта, и като цяло разбира какво се случва на терена.
Продуктът идва при теб необработен, но след няколко години, трябва да го завършиш, да го направиш играч, и да се гордееш със себе си. Например Давиде Сантон играе за националния отбор на Италия до 18 години. Той дойде тук на 16 и беше никой. Да създадеш голям футболист за нас мениджърите е като да спечелиш трофей.