Жерард Пике: В Манчестър Юн командват старите

Младият защитник на Барса Жерард Пике единствен от каталунците познава отвътре кухнята на съперника на финала Манчестър Юнайтед. До миналия сезон снажният каталунец бе играч на Юнайтед, с който има 2 титли плюс Шампионска лига от 2008 г. "Финал срещу Манчестър за мен ще е нещо много специално", споделя пред "Ел Паис" младежът от школата на Барса, изиграл най-много минути в Шампионската лига с родния клуб този сезон.

- Не са много онези, които се адаптираха толкова бързо в Барса - още в първата година.

- Това не е първата ми година в Барса - изкарал съм 8 г. в школата. В този смисъл не се считам за нов. Израснах с клубната философия, затова за мен бе много по-лесно да се приспособя в сравнение с Хлеб или Кейта. Стилът на Барса е заложен в гените ми. И това се вижда, защото съм закърмен с него.

- Трудно ли е да си централен защитник в Барса?

- Не е лесно, но за мен е истинска привилегия. Изискванията са по-високи, отколкото в който и да е друг отбор, където ще са доволни само да отнемаш топки и да си добър с глава. Никъде другаде централният защитник не играе толкова в атака, колкото в Барса.

- За вас говореха, че сте малко луд.

- На млади години кой не е бил малко луд?!

- На колко години сте?

- На 22. Но славата вече дойде при мен, никога не успявам да остана незабелязан. А на мен все повече ми харесва да си седя у дома на спокойствие. В този смисъл Манчестър ми помогна много да съзрея. Там бях абсолютно сам в тежките моменти.

- Сам и без сателитна антена...

- Бе истинска драма! Не ми стигаха парите да купувам антена след антена - всяка седмица ми крадяха по една. След третата кражба говорих с клуба и оттам пуснаха жалба, мисля... Проблемът бе, че ми откраднаха и четвъртата, а полицията разкри, че ги крадат тези, които ми инсталират антените. Отидох твърде млад в Манчестър - да, беше фантастично, но не играех, оставах повечето време у дома, липсваше ми семейството.

- Какви бяха отношенията ви с Алекс Фъргюсън?

- На Фъргюсън гледах като на баща. Аз него не го считам за треньор. В действителност той бе шефът на клуба. Фъргюсън контролираше всичко, дори и личния живот на останалите.

- Казват, че Фъргюсън събира информация за играчите от цяла флотилия таксиметрови шофьори в Манчестър.

- Не знам, но няма да се учудя, ако е така. Той има информация за всичко! Говореха, че частни детективи следят играчите.

- Много по-различна ли е обстановката в съблекалнята на Манчестър в сравнение с тази на Барса?

- Да, там има строга йерархия, ветераните се радват на огромно уважение. И винаги се налагат: Гари Невил, Гигс, Скоулс... Така е прието и точка по въпроса. От една страна, съм наясно, че този респект е непоклатим, но от друга страна, ако изпитваш прекалено силно уважение, то може да е за сметка на собствената ти свобода и възможността да поемаш отговорност. В Барса никога не губиш уважението си към Пуйол, към Шави, но в същото време всеки може да си направи майтап с тях. Защото те са по-достъпни, по-близки. Не зная как точно да го обясня.

- Освен английски какво друго научихте в Манчестър?

- Да играя в защита без топка. Още в първия ми ден ме скъсаха от критики за това, че един тип, който ми бе до кръста, ми взе две топки с глава. Така разбрах, че не е достатъчно само да си по-висок, а трябва да умееш да играеш с тялото си.

- Планирали ли сте какво ще правите, ако Барса спечели три титли?

- Ако спечелим три титли, ще кажа на Гуардиола да не ме чака преди октомври (смее се)!