Жаклин Златанова: Гладни сме за победи

Остават два дни до началото на европейските квалификации за жени. Националният отбор на България отново се събра в Русе за да се подготви за финалния изпит - мачовете от пресявките. Първият съперник е Турция, на 2 август в далечния град Коня. Само 3 дни след това предстои домакинство в Русе на Унгария. Ето какво сподели преди квалификациите Баскетболистка номер 1 на България за миналата 2009 г. Жаклин Златанова дни преди старта на първите официални мачове на България начело с Хосе Мария Бусета.

- Жаки, подготовката е към края си, само след два дни е и първият мач от квалификациите за Евро 2011. Има ли предстартова треска вече?
- Ние имаме свои си очаквания. Искаме да играем добре, да побеждаваме в колкото може повече мачове. В крайна сметка за това се състезаваме, за да опитаме да бием. В никакъв случай не сме се предали още преди да започнем. Като преди всяко състезание има и предстартова треска. Не е притеснение, по-скоро нетърпение да започнем. Два месеца вече тренираме за това. Има и напрежение, всички искаме да играем. Не мога да кажа, че сме спокойни. Но общо взето се чувстваме нормално. Не се поддаваме на емоциите покрай написаното и изговореното в началото на подготовката. Надяваме се да играем това, което подготвяхме по време на тренировките, пък каквото стане.

- Чувстваш ли се вече лидер в отбора, който определено е най-младият състав на българския национален отбор в последните години?
- Мисля, че всяко момиче си има своята роля в отбора. Опитвам се да бъда лидер в защита. Това е целта на отбора ни като цяло. С повечето момичета играем заедно вече 10 години. Атмосферата е по-лека. Не е въпросът само в подмладяването, просто всички сме равни, няма значение на колко години си, контузена ли си. Като че ли сме по-хомогенен отбор. Беше време това да се случи и в България.

- Как се вписа Доника Ходжис?
- Тя ми прави доста добро впечатление. Не само на игрището. По-скоро говоря за извън терена. Тя е много отворена към българската култура. Опитва се да научи малко български думи. Освен това обича българската храна - много обича сирене. Такъв тип човек е, отворен. Освен това знае много. Спомняше си Силвето (Силвия Пеева - б.ред.) от преди това. Знае момичетата, които играят в Италия. Комуникира си с нас, полага усилия да е една от нас. Не е такава, която да дойде неподготвена и да си мисли, че сме едва ли не, посредствен отбор. Мисля, че се вписва добре и на терена, и извън него, част от нас е.

- Вече втора година тренираш под ръководството на Хосе Мария Бусета. Миналото лято се появи на всички лагери, тренира и индивидуално миналото лято. Усещаш ли някаква промяна в националния отбор - и като спортно-технически елементи, и като атмосфера?
- Сега наистина сме по-млади момичета. Има две-три по-опитни състезателки, но и те са с много млад дух. Опитвам се да бъда за пример. В отбора най-много се говори за защита и за себераздаване, за бърза контраатака. За тези неща, които не си личат от статистиката. Разбира се, може да се случи на всяка от нас да има ден в стрелбата. Но ние много работим за подобряването на играта в защита. Опитвам се да бъда лидер в тези неща. Разбира се, зависи от мачовете. Надявам се да се представим добре в атака.

Треньорът се опитва да ни накара да разберем, че най-важното е да се раздаваш в името на отбора. Не става дума за саможертва, а за раздаване. Всеки да даде, каквото може. Той ни учи, че това, че не си вкарал, не означава, че си направил лош мач. Това ни допада на всички и наистина ни помага да играем по-освободено. За себе си научих доста. Това, че играеш 5 или 10 минути, можеш да влезеш от пейката и да преобърнеш мача. Той ни научи на много елементи в защитата, неща, които всеки млад играч има нужда да научи. Той ни кара да повярваме, че в отбора и 12-те са полезни и всяка една трябва да работи за другите момичета. Често ни дава за пример Майкъл Джордан, че той не е най-добрият играч, защото е вкарвал най-много точки, а защото е правил съотборниците си по-добри.

- Как ви влияе като психология Бусета?
- Говори много с нас. И отборни срещи правим, и разговаря с всяка една по отделно. Малко е парадоксално, защото оставя състезателките да говорят, дори повече от треньора. Опитва се да разбере ние какво мислим, как се чувстваме, какво мислим за играта на отбора, какво мислим за неговите идеи, обсъждаме всяко ново нападение, всяка нова защита, пита ни за мнението ни, дали ще проработи. Понякога се случва ние да споделим, че не се усещаме добре при някое движение, и той да го промени. Доста се вслушва в нашите думи. Разбира се, неговото мнение има голяма тежест. Успява да ни накара да се чувстваме по-значими. За мен това означава, че не му е все едно, не е дошъл да ни нареди: "Вие ще правите това и край.". Напротив, кара ни да се чувстваме като големи, отговорни и мислещи, опитни хора. Разбира се, той е треньорът, когато каже на терена, че правим нещо, никой не си позволява да каже, че няма да изпълни това. Той е авторитет, а ние сме професионалисти. Въведе и минутки за концентрация и мотивиране преди мачовете. Според мен това помага, но това ще се види в крайна сметка на терена.

- Как оказва влияние върху играта ти като цяло престоят ти в националния отбор?
- За мен всеки мач е натрупан опит. Аз съм само на 21 години, и имам огромна нужда от това - опит и тренировки. Предполагам, че ще дойде времето, в което ще имам нужда повече от почивка, отколкото от тренировки, но в този момент искам да тренирам възможно най-много. Миналата година Бусета много работеше индивидуално с играчите по лагерите. На мен доста ми помогна това. Много набляга на малките детайли - това много се отразява, когато един детайл ти стане навик и го отработиш, съответно ти се подобряват различни аспекти от играта. След всеки лагер всеки състезател израства.

- Какво очаквате от мача с Турция?
Те се очертават като лидер в нашата група. Мисля, че ще е труден мач за нас. Ще ги опознаем по-добре тези дни. Но пак същото - излизаме на бой, залагаме на защита и ще видим какво ще стане.

- До къде сте простират мечтите ви за изхода от тези квалификации?
- За мен лично, мечтата е да се класираме от първия път. Но после, в крайна сметка имаме и допълнителен шанс. Иска ми се да каже, отиваме да се класираме. Започваме с идеята да играем добре и да покажем, че не е било напразно подмладяването, да покажем, че можем да играе стойностен баскетбол и сме готови да защитим името на България. На първо място е отборът и това, че играем за страната си. Всяка от нас поставя на първо място именно това, а след това идва индивидуалното удовлетворение.

- От какво имате нужда още за мачовете?
- Успяхме за тези два месеца на подготовка да се абстрахираме от критиците и приказките в началото. Имаме страхотна подкрепа от хората във федерацията. Има и доста фенове в Русе, дори в специална група във Facebook постоянно четем за подкрепата на хората. Имаме нужда да играем добре. Естествено имаме нужда от подкрепа, подкрепата на феновете също ще е много важна. Нека феновете да дойдат да викат за нас, за двете момичета, които играха тук, но и за България. Ние сме гладни за победи и успехи!