Зе Соарес: Всеки, който е играл в Левски, ще иска да се върне тук

Крилото на Левски Зе Соарес, който е пред трансфер в украинския Металург Донецк, бе изпратен на Летище София от журналисти от Дарик радио, Ring BG и Канал 3. Той бе достатъчно любезен на заминаване да отговори на въпросите към него, въпреки ранния час:

- Зе успя ли да спиш след мача и преди тръгването ти за Украйна?

- Не можах естествено да спя. Само мислех за това, което се случва. Естествено, че съм тъжен, но това е естествено. Това е живота на един футболист.

- Ти искаше ли да тръгнеш за Украйна?

- Това е крачка напред за мен. За всеки футболист дошъл да играе в Европа е крачка напред. Това е футбола. Отивам пак да играя в европейски отбор. За мен това е нормално. Така или иначе напуснах Бразилия за да играя в Европа.

- Очакваше ли такова изпращане от страна на феновете на стадиона?

- Естествено, че не очаквах и затова моето отношение към тях беше такова. Радвам се, че тук на летището виждам хора, които ме подкрепиха в трудните моменти, което е най-важно за един футболист. Искам да благодаря на всички, които бяха с мен тогава, както и снощи.

- Кои бяха най-трудните и най-щастливите моменти докато играеше в Левски?

- Най-трудно ми беше, когато дойдох и трябваше да се адаптирам. След този период дойдоха и щастливите моменти.

- Щастлив или тъжен бе вчера, когато ти скандираха името на стадион „Георги Аспарухов" ?

- Исках, честно казано, исках да прескоча оградата и да бъда с феновете. Исках да ги поздравя. Това е, което изпитах снощи. Това ще го запомня за цял живот.

- Какво каза на съотборниците ти на раздяла?

- Разделихме се, като си пожелахме успех, аз на тях и те на мен. Те винаги са ми помагали. Казаха ми, че аз ще им липсвам. Те на мен ще ми липсват като колеги и приятели.

- От България само Левски ли ще ти липсва? София като град няма ли да ти липсва?

- За мен София е един много красив град, свързан с много емоции и спомени. Винаги, когато мога ще идвам тук да прекарам няколко дни почивка и на гости.

- Кой от четиримата ти треньори ще ти липсва и кой повлия най- много на твоето развитие?

- Мъри (Станимир Стоилов) е този, който ме докара в Левски. Може би Джеймиз (така произнася прякора на Емил Велев - Джеймс) и Гонзо (Георги Иванов), освен като треньори и като хора, които изиграха роля като приятели в живота. Винаги ще ги помня като весели хора.

- Какво ще си вземеш за спомен от България?

- Винаги ще си спомням снега. Приятелите разбира се. Титлите и мачовете за УЕФА. Това ще е, което ще отнеса с мен завинаги.

- Зе, имат ли твоите съотборници да станат шампиони?

- Да. Смятам че Левски има футболистите и силите да стане шампион. Телкийски ще ме замести. Шест точки не са чак толкова много.

- Сигурен ли си, че отиваш да направиш трансфер? Да не се повтори случката от преди време?

- (Смее се) Вярвам че няма да се повтори пътуването ни до Москва и мнимия трансфер. Хората, с които разговарях са сериозни и това няма да се повтори.

- Какво знаеш за отбора, където отиваш?

- Знам че има българин в отбора, двама португалци, бразилец. Знам че треньорът е българин. Ако играя добре, искам да отида в още по-добри отбори. Още съм млад.

- Какво ще пожелаеш на феновете на Левски?

- На агитката, за която ще разказвам винаги, където и да съм по света, пожелавам късмет. Да са живи и здрави и много, много успехи със „синия" отбор.

- Би ли се завърнал след време, за да играеш отново в Левски или някой друг български отбор?

- Смятам, че не само аз, но всеки, който е играл веднъж за Левски, някога е бил в този клуб, винаги ще иска да се върне тук.