Здравко Здравков: Да бъдеш треньор в Левски е приключение

Да бъдеш треньор на Левски е приключение и изключително преживяване, което не бива да бъде пропускано, категоричен е Здравко Здравков. Бившият вратар на "сините" и на националния отбор ще бъде помощник на старши треньора Илиан Илиев през следващия сезон, в който Левски ще се бори за титла.

"Да бъдеш треньор на Левски е приключение, а аз приемам така живота. Изключително изживяване е да бъдеш част от този клуб. Бил съм футболист в Левски, но треньорството е съвсем различно ниво.

Тук очакванията са много големи и се изискват шампионски купи. Надявам се с примера си и с игровия си опит да допринеса за поредната купа във витрината на Левски. Изключително съм доволен, че имам възможността да работя с Илиан Илиев.

Не е маловажно в какъв екип попадаш и не скривам задоволството си, че получих тази покана. Вратарската работа е много специализирана и за близо 20 години на терена, една голяма част от детството ми, съм изкарал под рамката. Това започна да ми дотяга и за мен беше далеч по-интересно да започна работа с цял отбор, защото има много повече възможности.

Надявам се работата с Илиан Илиев да помогне за израстването ми като треньор и на мен ми е изключително интересна работата в този екип. Получавал съм и преди предложения от Левски, при Станимир Стоилов, но тогава все още се чувствах изхабен от футбола и нямах заряда да бъда пълноценен. След като починах няколко години и изкарах треньорски курс, важен момент е и работата ми с деца в академията на Славия, сега вече смятам, че е дошло време за следващата стъпка. Това е работа в професионален тим", каза той, цитиран от БТА.

Здравко Здравков прекарва юношеските си години в Левски, а при Добромир Жечев е повикан в първия отбор на "сините". Това се случва през 1988 година, когато вратарят започва да играе с първия отбор, заедно с футболисти от своя набор като Георги Донков, Илия Груев, Велко Йотов, Димитър Попов и други.

"След 7 години в Левски дойде момент, в който станах ненужен. Не омаловажавам това време, защото в този клуб бях изграден като личност и като футболист. Беше ми даден шанс да застана на вратата на толкова голям отбор доста млад.

Донякъде се справих, а в един момент почнах да греша и беше съвсем нормално да бъда заменен. Нямам лоши чувства, а съм благодарен на Левски, че тук започнах спортния си път. Много други клубове и много други треньори ми помогнаха да израсна, но Левски остава мястото, където изкарах детството си и половината си спортна кариера.

Тогава ситуацията обаче беше тежка. Бяхме вратари с Димитър Попов, а натискът върху нас стана прекалено голям. Мисля, че ако бяхме останали, щяхме да приключим със спортните си кариери. Аз приемам нещата от живота каквито са и не тая нищо негативно към Левски. Благодарен съм, че получих възможност да се развивам в друг клуб. Имах изключителното щастие, че попаднах сред тези 8 или 9 човека, които попаднаха наведнъж в първия отбор от школата. Благодарен съм на Бобата Жечев, че ни даде тази възможност.

Това е пътят на съвременния футбол. Трябва да се работи в школата и да се дава шанс на младите момчета да играят, да се развиват и да се продават в чужбина. В детския футбол има много проблеми. Там има немотия, бъркане на родители, неграмотни треньори и други фактори. Все още не познавам тези в Левски, говоря за българския футбол като цяло. Трябват промени в школите.

Българските треньори трябва да дават възможност на младите играчи и те да играят в професионална среда. Харесвам работата на школата в Ловеч, където млади футболисти играят в Лига Европа и попадат бързо в националните отбори. Трябва някой да им подаде ръка. Не знам защо българските треньори се страхуват да дават шанс на юношите, в които е бъдещето.

Виждате, че в националния отбор на Германия играят момчета, които са предимно до 24-годишна възраст. Специално за нашите юноши мога да кажа, че не успяват да разгърнат потенциала си от притеснение. Дали така са обучени, дали това е психологически проблем, все още не знам.

Опитваме се да им дадем нужното спокойствие и сме насочили усилията си към психологическата им подготовка. Относно тактиката и играта с топка, ще заложим на това на лагера в Австрия", добави той.

Преди да получи покана за работа в Левски от изпълнителния директор Иво Тонев, Здравков развиваше уменията си като треньор на набор '98 в Славия. Той изказа благодарност към президента на белите, който му е позволил да продължи развитието си в друг клуб.

"Дори аз имах очаквания, че е възможно да останем с лоши чувства един към друг с Венци Стефанов, но той не показа негативизъм. Той дори ме подкрепи и ми каза, че трябва да израствам.

Никой не знае, животът може някой ден да ни събере отново. С него имахме уговорка, че няма да ми прави проблеми, ако намеря по-добро място за развитие. Нямаше горчивина, а всичко стана изключително приятелски", каза още Здравков.

Левски не е печелил титлата вече три години, което е прекалено много за "синята" футболна общественост. С новото ръководство, новите треньори, новите футболисти и новата организация,

Здравков се надява това да бъде променено още този сезон: "Наясно сме, че имаме страхотна конкуренция. Надявам се Литекс да се завърне в основния си вид и това да допринася за израстването на нашия шампионат.

Боричкането между два отбора по никакъв начин не допринася за качество. Мястото, желанието и целта на Левски са победа във всеки мач и първото място. Това са нашите амбиции и след една година ще видим до къде сме стигнали".