Завещанието на Чък Блейзър: Корупция и процъфтяването на американския футбол

Блогът на Чък Блейзър беше и остава вълнуващо четиво, дневник, криволичещ между живота на Блейзър, работата му, ястия, мисли, пътувания на един от най-влиятелните и, както се оказва, един от най-корумпираните международни футболни директори.

Там има снимки от футболни мачове, от срещи, от папагала на Блейзър - Макс, а също така и всякакви истории от партита за рожден ден до важни избори и значителни лични постижения. През 2008, например, Блейзър озаглавява статия "За пръв път от 5 години и половина..." и продължава "приятелката ми и бившата ми обядваха заедно с мен. Не можех да ги прекъсна да говорят".

Блейзър, който служеше като изпълнителен комисар на ФИФА от 1997 до 2003, почина в сряда на 72 години. Той прекара няколко години в болница, след като бе диагностициран с рак, така че смъртта му не бе никакъв шок. Все пак, някои администратори, които са работили с Блейзър и са го познавали, бяха колебливи да говорят относно неговата личност - една тъжна реалност, която подчертава колко токсичен е бил той през последните години, когато собствената му нечестност бе извадена на показ. Задкулисните му сделки вещаеха, че правителството на САЩ ще предприеме по-задълбочено разследване на ФИФА.

Тед Хауърд, настоящият генерален секретар на КОНКАКАФ, който е работил с Блейзър цели 15 години, се съгласи да говори за дългото им партньорство и каза, че разпознава влиянието на тъмните му подвизи, но желае хората да разберат, че нещата имат и друга страна.

"Той направи феноменални неща за футбола в своята страна", сподели Хауърд. "Той бе мил и грижовен човек. Когато се роди първата ми дъщеря, той бе първият, който ни посети в болницата. Ето такъв приятел беше. За нещастие, се появиха и другите неща, които замъглиха истинската гледка към този човек, а тази част е наистина злочеста".

Наследството на Блейзър е изключително сложно. Преглед на повече от 300 поста в блога му показва някои от областите, в които е концентрирал по-голямо внимание. КОНКАКАФ е спомената 13 пъти, а Блейзър, който е лидер на организацията повече от 20 години, е върл защитник на отборите и държавите от Северна и Централна Америка, както и на Карибските страни. По някакъв начин е символичен фактът, че той почина по време на Голд Къп - регионален турнир, който той създаде.

Женският футбол, който е отбелязан 8 пъти, е бил голям приоритет на Блейзър. Той заема официален пост във Футболната федерация на САЩ само за две години в средата на 80-те, но работата му като комисар на международни футболни срещи му позволи да изиграе значителна роля в разширяването на женския футбол в Америка и да го превърне във важна част от световния спортен пейзаж. Той бе директор на първото Световно първенство за девойки до 17 години през 2008, а също така и на Световния шампионат за жени до 20 години. 

Блейзър се оказа ключова фигура и за разширяването на телевизионното излъчване на футбол в САЩ и с всички сили запази излъчването му, когато популярността му поддаде, и сключи важни договори за телевизионни права и с големи концерни, когато популярността отново нарасна. Без него едва ли щяха да съществуват възможностите за гледане на футбол от американците, на който те днес се наслаждават. 

Други интересни отбелязвания в неговия блог? "Елънс" - ресторантът в Ню Йорк е отбелязан четири пъти, включително със снимка с Елън Кауфман, последния собственик, и на самия Блейзър с тениска на Доналд Дък. Доста споменавания има и ФИФА, а постовете често са придружени от снимки с Мишел Платини и Джани Инфантино. "Тръмп" също е отбелязан. Блейзър има два апартамента в Тръмп Тауър - един за себе си и друг за своята котка. Там той е качил пост, в който обяснява, че гледа състезатели в "Чиракът". 

Но най-споменаваното нещо в блога му е едно: "Чък Блейзър". И може би в това е проблема. Голд Къп беше страхотно постижение за КОНКАКАФ - това бе първият им сериозен източник на приходи, но също така бе и перфектната златна мина за самия Блейзър. А онези сделки за медийни права, които той успя да координира в целия регион? Пари под масата. Блейзър, подобно на повечето футболни директори по света по това време, методично пълнеше собствената си каса. Всичко, което той направи за футбола, има своята истинска цена. 

Един от най-задълбочените постове в блога му е посещението му в Русия през август 2010 година, където се среща с настоящия президент Владимир Путин. "Здраво ръкостискане и представителна усмивка зададоха тона на онова, което се оказа ценен опит", пише Блейзър. "Гледаше ме със сериозен поглед и без да се усмихва ми каза: "Знаеш ли, приличаш ми на Карл Маркс!"

"Отговорих му: Знам!" Беше много бърз отговор, който предизвика Путин да вдигне дясната си ръка, да я насочи към мен и по този начин да получа първото си "гепи" от министър-председател".

В поста си за срещата Блейзър споделя снимки от последвалата ваканция на Путин, в която той разглежда различни животни. А след това, през септември 2010 - изненада! Блейзър гласува за Русия да спечели домакинските права за Световното първенство през 2018 година.

Целият процес по гласуването се оказа опетнен и това е уникално: Блейзър след това признава, че е взимал подкупи във връзка с наддаване за световните първенства през 1998 и 2010. Цялата позитивна работа, която свърши, за да разшири дейността на КОНКАКАФ и ФИФА бе сътворена в среда на рушвети и незаконна печалба. Прякорът на Блейзър бил "Господин 10 процента", откакто натрупал собственото си богатство на гърба на футболния възход. 

Блейзър е наказан да не извършва дейности във футбола през 2015 година, макар това да е само формалност. В допълнение на факта, че тогава е с влошаващо се здравословно състояние, той се оказва доносник, след като сключва сделка да помогне в разследвания за корупция на други личности и така да избегне затвора. ФБР и Федералната данъчна служба на САЩ вече са предприели мерки срещу него. 

Никак не е впечатляващо да се отбележи, че няма много писано от тази фаза на живота на Блейзър в блога му. Последния спомен е от 2014 и се говори за негов приятел, който играе видна роля в церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи. Освен това, има три вписвания от 2013: едно, в което хвали Нелсън Мандела, едно, в което си спомня за Елън Кауфман, и едно за бюрото на Блейзър, което принадлежи на негов току-що починал наставник.

От гледна точка на цифрите, това е типична развръзка. Повечето блогове умират, нали? Този на Блейзър обаче оставя солидно въздействие.

Въпреки всичко, футболът продължава да разцъфтява в тази част на света, а Голд Къп - шедьовърът на конфедерацията, е на голямата сцена. Цената от ненаситността на Блейзър не може да бъде игнорирана. Разследването на ФИФА, което, в края на краищата, намира за виновни Блейзър и много негови приятели, все още се пени и къкри заплашително непосредствено под повърхността. 

Сам Бордън, ESPN