ЗАД КУЛИСИТЕ: Камата купил часовник на Зехтински и строил Майкъл Оуен

С Ицо се познаваме още от началото на 80-те, когато започна да тренира в Ботев, преди да отиде в Харманли, спомня си легендарният халф на жълто-черните Петьо Зехтински, който е бил кумир на Стоичков в детските му и юношеските му години. Имам невероятни спомени. На един мач с ЦСКА в Пловдив водим с 1:0, а за тях резултатът беше без никакво значение. Съдията дава фаул за гостите в последната минута. Приближавам се към Христо и му казвам: Сега да не вземеш да го вкараш, на вас не ви трябват точки. Бат Петьо, ще ви убия на стената, не се притеснявай, отвръща ми той. Шутира право в стената. Много ме обичаше и много ме слушаше. За мен е най-успешният футболист, макар че аз бягам от подобни сравнения. Веднъж ме питат кои са най-добрите футболисти на Пловдив. Казвам: Бонев, Дерменджиев и Диев - читателите сами си ги определиха в анкетата на вестник "Марица". Ами Стоичков? Първо - не е играл в пловдивски отбор. Второ - той е от друго измерение, защото няма човек с неговите успехи и резултати - Златна топка, КЕШ, Барселона. Той е извън класациите. Винаги се е държал естествено и непринудено. Всички помним как седна до кралицата на финала за КЕШ на Уембли. Никой не е направил толкова много за Пловдив.

Когато бях треньор на Марица през 90-те, веднъж ме пита: Бат Петьо, някакви проблеми имате ли? Нямаме обувки, Ице. След това на сбора на националния отбор докара две пълни чанти с обувки от Барселона. Всички надписани - Субисарета, Бегиристайн... Казал на съотборниците си в Барса: За един мой отбор, в който съм израснал - нямат обувки. Събрал от цялата съблекалня. Сигурно затова Марица играеше толкова приятен футбол тогава. След това ни изпрати и екипи от Парма - резервните им бяха жълто-сини. В емблемата обаче имаше кръст и не ни разрешиха да играем с тях. Всеки ден хора го молеха за нещо. Помагаше им. Може да е избухлив, първичното в него си го има, но дълбоко в себе си е много добър човек, носи много добро сърце. В края на 90-те бях помощник-треньор на Херо в националния отбор. Направихме 0:0 с Англия на Уембли. Имах хоби да си събирам фланелки с номер 10. Отивам до Майкъл Оуен и го моля за фланелката, но не ми я даде. Отивам при Ицо: Ице, Оуен не ми даде фланелката. Спокойно, бат Петьо. Влиза в съблекалнята на англичаните и след малко ми носи чисто нова фланелка на Оуен с номер 10. Все ме питаше: Бат Петьо, какво да ти донеса от Испания? А аз се шегувах: Много обичам ябълки. Донеси ми ябълки. Той взе, че ми донесе два пакета - зелени и червени. На Хийтроу пък съм застанал пред витрината с часовници, тъй като на предната тренировка Стилиян Петров ми беше счупил часовника. Като видях цените, и се обърнах кръгом. Продавачката обаче ме вика: Мистър, мистър... и ми подава едно пакетче. Не, благодаря, казвам аз. В същото време гледам Ицо се залива от смях - платил часовника. Невероятен човек. Цял свят ще го запомни с онзи инцидент, когато настъпи съдията на един мач в Испания. Ние си го приемаме такъв. Преди няколко месеца ми се обади, бяхме на Бачковския манастир. Същият си е, завършва Петьо Зехтински.