За ютиите и още нещо...

"Ще има резултати. Аз съм оптимист и ще има резултати. Националният отбор е като една ютия на дъното. Аз ще я отлепя. Може да е малко, но ще я отлепя", заяви Любослав Пенев още на първата си пресконференция като селекционер на България.

Пристъпвайки в може би най-черния период в историята на националната ни гарнитура, когато някак съумяхме да завършим последни в квалификационната ни група за класиране на Евро 2012, когато доверието на българския народ към "трикольорите" бе заковано на абсолютната нула, а сякаш и самите футболисти вече гледаха с досада към ангажиментите си с националната фланелка, непоправимият оптимист и максималист Пенев даде сериозно обещание. Обещание, което с оглед на моментните обстоятелства, среда и перспективи, за повечето хора може би изглеждаше ако не невъзможно, то поне трудно изпълнимо.

Любослав Пенев обаче затегна ръкави и започна да работи така, както той си знае - здраво и с много сили. Съвместявайки силните си мотиваторски качества с рядко срещан работохолизъм, Любо започна да изгражда "новата" България. Мартин Петров и Благой Георгиев така и не получиха повиквателни, а още преди тежкото си заболяване, Стилиян Петров вече бе говорил за предстоящо отказване от националния отбор.

Липсата на известна част от ветераните обаче отвори нови перспективи пред Ел Голеадор. Шампионът на България с Лудогорец Светослав Дяков и талант №1 на първенството Георги Миланов се превърнаха в част от така нужните и очаквани нови лица, докато Иван Иванов и Николай Бодуров вече изглеждат като утвърден тандем в отбрана, поне до края на този квалификационен цикъл. Реабилитиран бе и Емил Гъргоров, който сякаш не съществуваше за голяма част от предишните селекционери. Засега твърдо в сметките на Пенев попадат и двамата близнаци Миневи - Веселин и Йордан, но поне на беговете селекционерът разполага и с други опции в лицето на Петър Занев и Иван Бандаловски.

Ако продължат да показват добра форма във вътрешния шампионат, вероятно мястото си в състава ще запазят Светослав Дяков и Владимир Гаджев, но несъмнено най-интригуващата част от националния отбор изглежда четворката пред тях. Тук Любослав Пенев изгради интересна атака без изявен централен нападател, като срещу "адзурите" капитанът Ивелин Попов, Георги Миланов и изнесеният по-напред Станислав Манолев действаха пред българската "фалшива деветка" Емил Гъргоров. Влизането в игра на Илиян Мицански обаче показа, че на този етап България разполага и със своя "план Б", а поне в лицето на Мицански, досега алтернативният план на Пенев на два пъти завърши и с победни попадения (срещу Холандия и Кипър, б.а.).

България с Любослав Пенев показа симптоми на пробуждане, но класирането за Мондиал 2014 все още остава трудно изпълнима цел. Би било сериозна изненада, ако Италия не спечели първото място в групата, а в борбата за второто място са още силните отбори на Дания и Чехия. На този етап, все още далеч по-класни и по-силни от България, тук трябва да останем реалисти.

В този ред на мисли, едва ли за Любослав Пенев би било личен провал, ако не успее да класира България на Световното първенство при наличието на толкова жестока конкуренция. Макар, че той самият би го приел така, познавайки начина му на мислене. Четвъртото място в група B изглежда съвсем ясно отговарящо на класата на "трикольорите", без това да означава, че те не трябва да се опитат да постигнат максималното. Също като своя селекционер, който като заклет максималист, ще гони класирането. Не бива обаче да забравяме, докъде бяхме стигнали под ръководството на великия футболист, но псевдоспециалист Матеус (доказват го резултатите, б.а.), преди да очакваме чудеса от Любо Пенев. А и когато той самият използва станалата вече прочута метафора за "ютията", Пенев каза, че ще "я отлепи", макар и "да е малко". И беше прав. Рим не е изграден за ден, а България след Матеус по-скоро изглеждаше като Содом и Гомора след досега с Божия гняв.

Никой няма да се сърди на Любо Пенев и тези момчета, ако не се класират за Мондиала в Бразилия. Стига да продължат да показват това, което видяхме снощи на националния стадион "Васил Левски". Стопроцентова мотивация, себераздаване и битка за националната фланелка, опериране и действие като солиден колектив, засега опазил се от отровното влияние на големите егота и тарторите. Българският народ обича футбола и се нуждае от национален отбор, който да препокрива собствените му виждания относно начина, по който един футболист трябва да защитава цветовете на родината.

Ако вчера резервата Матиа Дестро бе вкарал в последните минути на двубоя, а България бе загубила мача, никой нямаше дори да си помисли да освирква футболистите в бели фланелки. Зрителите по трибуните видяха това, което искаха да видят, като ще простят и бъдещи загуби, каквито несъмнено ще има. Стига обаче да почувстват, че и самите футболисти са не по-малко разочаровани от тях, че вече я няма онази зловеща апатия, която се забеляза най-силно при домакинското поражение от Уелс насред София. С цялото уважение към Уелс, който под ръководството на Гари Спийд бе започнал да играе силен футбол, но и самите британци бяха сравнително улеснени да се разходят и да спечелят, без да се напрягат много.

България на Матеус е мъртва, да живее България на Пенев. Естествено, за излишни фанфари и летене из атмосферата време няма, защото мачът с Армения чука на вратата. Но ако има човек, който да знае как да "закове" футболистите на местата им, това е именно Любослав Пенев, или "Бат Любо", както го бе нарекъл капитанът Ивелин Попов след един от мачовете на "трикольорите".

Евентуален актив от 4 точки след първите две домакинства е отличен атестат, а занапред - каквото стане. Засега не разполагаме с достатъчно класа и аргументи, за да планираме и действаме в перспектива, смятайки точките тук и там. Приом, който най-добрите могат да си позволят в определени моменти, както и впрочем Италия снощи. Колкото и да звучи глупаво, тук за нас в пълна сила важи досадното клише "мач за мач", което мнозина от нас ненавиждат искрено. Но поне засега, трудно бихме могли да действаме различно, поне докато "ютията" не достигне поне средата на океана.

Както вече отбелязахме, голяма част от българите са реалисти и знаят, че в тази група класирането за световни финали остава много, много трудно изпълнимо. Но можем да се съгласим, че на този етап българският народ очаква нещо друго, нещо различно от чисто-статистическо постижение като класиране на голям форум. А именно - възвръщане на загубеното усещане, че отново имаме национален отбор, който да наречем "наш" и който отново да подкрепяме.

Константин Симидчийски, Sporta.bg