За болката, борбата и детските сълзи

Скромният квартал Фуншал в Мадейра вероятно е слабо познат на мнозина, но това е мястото, което е изградило едно бедно момче, израснало в нищета, но в сплотено семейство, което някак се е справяло с неволите, поднесени от живота. Това е мястото, калило максимално едно малко, слабо хлапе, което ден след ден покорява нови висини. Едно момче, което не се е спряло пред нищо, за да постигне сънищата и мечтите си. Едно момче на име Кристиано Роналдо.

Снощи на церемонията за "Златната топка" в Цюрих отново се появи това момче, което дълго време беше скрито за света под образа на арогантен мачо, за когото най-важното нещо е самият той и нищо друго. Колко много са се лъгали мнозина...

Роналдо е преживял много, от деня на раждането си до ден днешен, но не смятам да изпадам в подробности. Точно както не го прави и той. Португалският феномен пада, осъзнава се, става, изтупва се и продължава напред. Независимо дали е в живота или на футболния терен. Такива хора претендират да са много, но всъщност са много, много малко.

4 години. 1459 дни. През цялото това време Кристиано Роналдо трябваше да търпи невъобразими подигравки и статута си на №2 в света. Защо? Защото в действителност има един малък аржентинец, с не по-хубаво детство от неговото и не по-малко проблеми, който е най-големият талант във футбола, който някой е виждал. С това никой не може да спори - Лионел Меси е възможно най-близката дефиниция на определението "докоснат от Бога". 

4 години на Кристиано му беше натрапвано, че този малък аржентинец е по-добър от него. Не само на футболния терен, но и във всеки аспект на живота. Меси бил с голямо сърце, Роналдо бил егоист. Меси бил скромен, Роналдо - грандоман. Меси бил такъв, такъв и такъв, Роналдо - точно обратното. И най-важното - Меси е най-добрият футболист - думи, които като че ли пронизват сърцето на португалеца многократно, когато ги чуе или прочете.

4 години, в които Кристиано трябваше да живее в сянката на Лионел Меси. Но в тези 4 години португалският феномен от Мадейра изживя пълен катарзис, довел до специалния момент в Цюрих вчера около 21:00 часа българско време.

4 години, през които Роналдо промени цялата си същност. Нахаканото момче се превърна в улегнал мъж, на който може да се разчита. Това съвпадна и с раждането на сина му Кристиано-младши, както и връзката му с Ирина Шейк - две събития, променили цялата същност на лидера на "белия балет".

4 години, в които Роналдо не спря да търси съвършенството. Да предизвиква самия себе си и да побеждава всеки път. Хилядна по-бърз от предходния ден, милиметър по-отскоклив от вчера, сантиметър по-точен, малко по-здрав, много по-амбициран. Всеки ден Кристиано израстваше във всяко футболно и човешко отношение, задвижван от безкрайната си амбиция. Амбиция, която малцина имат, а още по-малко използват всеки ден в днешния свят, завладян от ленивост, нисък дух, слаба воля и посредственост.

4 години, в които целият свят натякваше ли, натякваше, че Роналдо никога няма да е най-добрият в света. 4 години, които доведоха до този свръх емоционален момент.

Снощи на сцената на наградите на ФИФА в Цюрих Кристиано Роналдо не успя да сдържи емоцията си и се разплака - като момчето, което никога не е имало нищо. Цялото това напрежение, събирало се в продължение на 1459 дни, най-накрая бе свалено от плещите на португалеца, който за един кратък миг отново беше човек, а не машината, която виждахме в последните 4 години.

Последваха жестоки нападки за това му действие. Отново го определиха като меркантилен, заклеймиха го като "ревльо" и какво ли още не, с думи, които не е удобно да използвам в момента. Но сълзите в очите на Роналдо не бяха заради самата награда, а за това, което представляваше.

А какво представлява тя? Представлява фактът, че поне веднъж няма кой да оспори доминацията му на зеления килим. Че целият труд, вложен през последните 4 години, а и целия му живот, не са напразни. Че пълната промяна, която той изживя, е направила впечатление на целия свят, а не само на най-близките му. Че амбицията му, която е движещата сила по пътя му към величие, най-накрая го е отвела до статута "най-добър футболист на планетата". Статут, който в следващите 365 дни никой не може да му оспори.

Защо говоря и за човешки качества, когато става дума за футболна награда? Защото "Златната топка" отдавна не е оценка само на футболни качества, но и човешки такива. Ако бяха чисто футболни качества, Лионел Меси щеше да е със Златна топка по-малко, а снощи нямаше да е на около 3% зад португалеца след ужасяващия спад във формата и играта си, които преживя през 2013. Меси е харесван от мнозина като човек и това го прати пред Рибери, въпреки че не го заслужаваше.

Така че да му е честито на Кристиано Роналдо. Кардинала показа човешката си страна, но не очаквайте скоро да я видите отново. Не и на футболния терен. Там той ще е същият звяр, който покорява и наказва всяка защита и всеки отбор.

Но сълзите вчера от сцената в Цюрих казаха много, макар и за един кратък момент. Момент, в който малкото хлапе от Фуншал се появи пред всички и благодари за признанието. Момент, който ще остане в историята завинаги...