Ювентус нямаше друг избор освен да уволни Раниери

Aнтонио Лабате,
"Channel 4"

"99 процента съм сигурен, че ще остана треньор на Ювентус", заяви предизвикателно Клаудио Раниери в неделя следобед. 24 часа по-късно той вече си беше заминал.
Равният 2:2 с Аталанта удължи черната серия на тима в Серия А до 7 мача без победа и сега Юве е застрашен да загуби третото място. А ако Фиорентина изпревари бианконерите, последните ще трябва да играят квалификации за групите на Шампионската лига.

Дали Раниери е най-големият виновник за кризата или не, няма значение. Поставете се на неудобното в момента място на шефовете на Ювентус и ще видите, че вашето решение щеше да е точно същото. Трябваше нещо да се направи и единствената възможност беше Раниери да бъде изритан. Да бъде оставен начело на Ювентус един треньор, който така или иначе щеше да бъде сменен през лятото, щеше да е колосален автогол от страна на ръководителите, които и без това не са обичани от тифозите на бианконерите. Не беше моментът те да не правят нищо и да се молят нещата да се оправят. Да бъде подкрепен Раниери в името на прословутия стил на Юве, щеше да е равносилно на самоубийство. През 1991 г. например клубът не пожела да уволни Джиджи Майфреди и за първи път от четвърт век остана извън евротурнирите. Подобно нещо беше недопустимо сега.

Назначаването на неопитния Чиро Ферара за последните две срещи от Серия А е рисков ход, но нищо не показваше, че Раниери е способен да обърне нещата. Юве е събрал едва 6 т. от 21 възможни, допуснал е 14 гола в 7 срещи и не е успявал да опази вратата си суха вече 10 срещи. Съмнителното решение на Раниери отборът да опитва да пресира съперника далеч от собствената врата направи Юве твърде уязвим при контри. Освен това играчите изглеждаха уморени психически и физически.

Твърди се, че в съблекалнята е имало групички настроени за и против Раниери. Клубът наистина имаше нужда да бъде разтърсен, а Ферара познава атмосферата. Може да не му липсват тактически познания, за да донесе 6 т. в последните 2 мача, но си струваше този риск да бъде поет. По-добре да се рискува сега, отколкото по-късно да се съжалява, че нищо не е било сторено.