Ювентус на Конте – къде стои той сред най-великите на Серия А?

снимка: БТА

Ювентус постави рекорд в историята на италианския футбол през този сезон, след като през всичките 38 мача от кампанията в Серия А не допусна нито една загуба. Подобно постижение няма равно на Апенините и заслужено вписва състава, воден от Антонио Конте, на стената на славата.

 

Ювентус също така маркира спечелването на 28-ата си титла и продължава да бъде лидер в класацията за най-много победи - 1381, откакто изобщо има футбол на Ботуша. Най-резултатният отбор в Италия също е „старата госпожа" с 4506 попадения.

 

Величието на Антонио Конте и „бианконерите" ще трябва да се доказва на европейската сцена от следващия сезон, но в рамките на Калчото тимът може да се сравнява с най-емблематичните състави, прославяли Серия А през миналия и настоящия век.

 

Гранде Торино през 1947/1948

 

За мнозина въпросният „Гранде Торино" е най-великият отбор на Италия за всички времена. Вторият хегемон на Апенините, който успява да спечели титлата в пет последователни сезона (първият е Ювентус в периода 30/31 - 34/35) и който поставя редица рекорди в Серия А. Още по-незабравими за истинските ценители на играта ще останат и класните изпълнителни в състава на легендарния треньор Валентино Мацола.

 

Особено впечатляващ е сезон 47/48, когато тимът нанизва 125 гола в 40 мача от Калчото, като постига и забележителните 29 победи - рекордните 65 точки. Само година преди това същият Торино поставя рекорд от спечелени точки - 63, по това време за успех са се давали 2 пункта и в Серия А са участвали 20 отбора.

 

Кой знае колко още емоции отборът щеше да донесе на феновете си, ако не се беше случила трагедията Superga през 1949-та година, когато 18 футболисти от основния състав загиват при самолетна катастрофа.

 

Следващата кампания също е забележителна - въпреки наличието почти само на юноши в състава, тимът отново става шампион на Италия за пети пореден път. Трябва да се подчертае, че всички съперници на Торино през този сезон използваха също свои юноши в мачовете помежду им.

 

Интер през 1964/1965

 

„Гранде Торино" нямаше възможността да се подвизава на европейската сцена, какъвто е случаят и с тазгодишния шампион Ювентус. През 64/65 обаче знаменитият Интер трябваше да се състезава на два фронта - емблематичният за тима и Италия треньор Еленио Ерера създаде феноменална машина от играчи, позната и до днес като „Катеначо".

 

Преди 64/65 Интер беше изпуснал титлата след загуба от Болоня в плейоф, но стана шампион и веднага след това покори Европа, спечелвайки първия си КЕШ с победа 2:1 над Реал Мадрид.

 

Господарите на Катеначото не само защитиха Скудетото си, но и отново постигнаха триумф в най-силния турнир на Стария континент след 1:0 над Бенфика на финала. През тази година в Серия А Интер записа само 2 загуби и вкара 68 гола за кампанията.

 

Ювентус през 1983/84

 

Неслучайно емблемите на Ювентус са Мишел Платини и Алесандро Дел Пиеро - настоящият президент на УЕФА се превърна в талисмат на състава, воден от Джовани Трапатони. „Старата госпожа" приличаше донякъде на онзи отбор на Интер, станал два пъти еврошампион.

 

Платини обаче притежаваше достатъчно технически качества, за да омагьосва феновете с пробивите и головете си. Благодарение на него през 84-та година Юве стана шампион, побеждавайки много добър състав на Рома в последния кръг на първенството. Това бе трето Скудето за 4 сезона и общо пето под ръководството на Трапатони.

 

Следващата година също ще принадлежи на Ювентус, който постига първата си корона в Европа, но при трагични обстоятелства на „Хейзъл"...

 

Милан през 91/92

 

В началото на последното десетилетие на миналия век Серия А е най-силното първенство в Европа, а Милан безспорно е най-силният отбор. Точно тогава „росонерите" се превръщат в последния тим, който успява да спечели два пъти подред КЕШ/Шампионската лига.

 

Милан на Ариго Саки е смятан за най-великият отбор от „червено-черната" част на Милано, но под ръководството на Фабио Капело тимът се превърна в непобедима сила, защото през кампанията 91/92 „росонерите" не загубиха нито веднъж в Калчото. Титлата бе спечелена с 8 точки преднина пред втория Ювентус.

 

Капело спечели първото си Скудето още в първата година и продължи непобедимия си поход, като той остана непокътнат почти 2 години. За съжаление Милан бе отстранен от европейски клубни турнири заради напускане преждевременно на терена срещу Олимпик Марсилия предното издание на КЕШ.

 

Интер 2009/2010

 

Серия А вече не може да се смята за най-доброто първенство в Европа, но Интер определено бе най-добрият отбор на Стария континент през сезон 2009/2010. „Нерадзурите" вече имаха три последователни титли в Италия, когато Жозе Моуриньо пое отбора през 2008-ма и Специалния успя да оправдае всички очаквания на президента Масимо Морати към него.

 

Във втория си сезон Моуриньо изгради непобедим отбор, който се сражаваше на най-високо ниво на три фронта и спечели знаменит требъл, непознат дотогава на Апенините.

 

Диего Милито бе основният реализатор на „нерадзурите" тогава и именно негови голове донесоха трите отличия - той вкара за 1:0 над Сиена в последния кръг на Калчото и донесе Скудетото, после наказа Рома във финала за Купата и се разписа два пъти за победата над Байерн във мача, който донесе трета титла от Шампионската лига.