Ювентус доказва, че титлите не идват при парите (ГРАФИКА)

Футболът е скъп бизнес в днешно време, като големите клубове харчат минимум по 50 милиона на трансферен прозорец за нови играчи. Истинска рядкост е да успееш да привлечеш футболист на световно ниво без да дадеш за него нито стотинка, а точно такъв отбор в последно време е италианският шампион и носител на Купата на страната Ювентус.

В последно време усилено се говореше, че "старата госпожа" ще даде 32 милиона евро за Пауло Дибала, но вместо това тимът от Торино се възползва от поредния футболист с изтичащ договор и го привлече без трансферна сума. 

Той е на 28 години, носил е златен медал от Световно първенство на врата си, а през изминалата седмица подписа четиригодишен договор с Ювентус - това е Сами Кедира.

Той обаче не е първият в тима, дошъл без пари. Всъщност почти цялата халфова линия на шампионите е безплатна, като за последните си пет привлечени полузащитници, ръководството е заплатило скромните 10 милиона и половина.

Кедира идва на "Ювентус стейдиъм" без трансфер, като преди него това сториха Андреа Пирло, който дойде през 2011 година като свободен агент от Милан, Пол Погба се разбра с Манчестър Юнайтед да бъде разтрогнат договора му през 2012-та, а сега двамата са ключовите играчи в центъра на терена за Ювентус. С тяхна помощ тимът наложи доминация в Италия, а през последната година успя да се завърне и подобаващо в европейските клубни турнири.

Клаудио Маркизио стана част от тима благодарение на юношеската школа на отбора, а Артуро Видал се превърна в единствения халф, за когото бяха платени пари. През 2011-та година той бе привлечен от Байер (Леверкузен) за сумата от 10 милиона и половина. Ако сега проверите сумата, за която чилиецът може да бъде продаден, ще се убедите, че покупката му също е била страхотна сделка за торинци.

Това, което прави Ювентус, е пример за другите отбори, които "хвърлят" пари на вятъра с покупки на играчи, които рано или късно се оказват напълно ненужни, а при продажбата им, загубите са огромни. През последното десетилетие, а и малко повече, станахме свидетели на безброй трансфери, за които се говореше дълго, но причината бе сумата, а не качествата, които даденият полузащитник показа в новия си отбор. Най-ярък пример е сделката между Милан и Реал Мадрид от 2008 година, когато за 65 милиона бе закупен бразилецът Кака, който така и не успя да покаже какво може в испанския гранд, а в последствие се превърна в твърда резерва, в резултат на което формата му спадна още повече и той така и не успя да се завърне във футбола. 

Има още безброй примери, като например привличането на Стюарт Даунинг от Астън Вила в Ливърпул през 2011-та за 22,8 милиона евро, Анхел ди Мария - от Реал Мадрид в Манчестър Юнайтед за 75 милиона евро през миналото лято, Адам Лалана от Съндърланд в Ливърпул за 31 милиона евро и много други.