Юсейн Болт - спасителят на голата царица

Иван Чешанков, Евроспорт

Юсейн Болт е безспорно най-бързото човешко същество, което досега се е появявало на планета Земя. След олимпийския си хеттрик в Пекин (титли на 100, 200 м и 4х100 м със световни рекорди) той направи почти същото на най-голямото спортно събитие за 2009 - световното първенство по лека атлетика в Берлин. Убягна му само върховият резултат в щафетата, който все пак зависи и от представянето на останалите в квартета.

Новите измерения на свръхчовешките възможности на феномена от Ямайка са вече 9.58 на 100 м и 19.19 на 200 м. Тези рекорди още повече объркаха представите на специалистите и накараха мнозина да не разсъждават повече как и колко бързо може да се бяга, а само да отбелязват това, което виждат и да го приемат, колкото и нереално да изглежда. Юсейн издигна спринта на едно ново равнище. Преди да покаже огромния си напредък през 2008, световните рекорди бяха 9.74 на сънародника му Асафа Пауъл и 19.32 на легендарния Майкъл Джонсън от олимпийските игри Атланта '96. От въвеждането на електронното измерване върховият резултат на 100 м бе подобрен само с 0.21 за 39 години (от 9.95 на Джим Хайнс в Мексико Сити през 1968 до 9.74). Болт го стопи с още 0.16 само за два сезона (9.72-9.69-9.58), като последната му поправка бе най-голямата в историята - 0.11. До 1996 световния рекорд на 200 м бе 19.79 на италианеца Пиетро Менеа.

В олимпийския сезон обаче Майкъл първо постигна 19.66, а после взриви света с 19.32 - постижение, което се смяташе, че ще остане недосегаемо поне 20 години. А и резултатите не предвещаваха нещо друго, след като до 2006 Франк Фредерикс бе №2 във вечната ранглиста с 19.68. После бе изместен от Кзавиер Картър (19.63), Уолас Спирмън (19.65) и Тайсън Гей (19.62), но въпреки бума в дисциплината най-бързите оставаха на 0.3 от рекорда на Майкъл Джонсън. Преди Болт да удари с първата си "Гръмотевица" (19.30 в Пекин). Вече е устремен към "слизане" под 19 секунди, граница, която преди няколко години бе определена като цел от Шон Крофърд и това предизвика много смях и колоритни определения за психичното състояние на ексцентричния американец.

Сега обаче времената са други и на голяма част от хората, свързани с царицата на спортовете, изобщо не им е весело. В последните години световната атлетика е разтърсвана от допинг скандали, които засегнаха най-много двете суперсили - САЩ и Русия. Широко прокламираната борба с допинга явно е обречена на неуспех, след като най-сериозните разкрития се получиха не въз основа на положителни проби, а на признания за употреба на забранени стимуланти - било то след натиск от правосъдната система, от гузна съвест, от желание за мъст или за финансова изгода. През пролетта на 2003 скандалният треньор Тревър Греъм (родом от Ямайка) реши да натопи свои колеги и прати в антидопинг лаборатория епруветка с неоткриваемия дотогава анаболен стероид тетрахидрогестринон (ТХГ).

Така започна аферата БАЛКО и без никога да са имали позитивни тестове, един след друг бяха наказани звезди дори от ранга на Мериън Джоунс и Тим Монтгомъри. Ретроспективно започнаха да се отнемат медали, да се пренарежда класиране, да се заличават рекорди, постижения. Но от тези действия ситуацията стана още по-комплицирана и дискредитираща международната федерация по лека атлетика (ИААФ). Съвсем логично спадна интересът на спонсорите и за разлика от другите спортове, парите в атлетиката сега са по-малко в сравнение с 90-те години на миналия век (при управлението на покойния Примо Небиоло).

"Мъдрото ръководство" на сенегалеца Ламин Диак доведе дотам, че всички видяха голотата на царицата. И тогава се появи (или бе създаден) Юсейн. Спасителят. Той е не само фантастично бърз, но привлича внимание и с коронните си шоуизпълнения или номера. Болт е машина за пари и неслучайно си е поставил задача да стане най-богатият атлет за всички времена. При всички провали на допинг системата, резултатите му, естествено, предизвикаха съмнения и критики към липсата на адекватни проверки на Карибския остров. Но Диак побърза да успокои страстите: Болт е чист, проверяван е стотици пъти!

Не беше ли това евентуален автогол (на фона на стотици отрицателни тестове на Джоунс и компания) или може би гаранция от най-висока позиция, че нищо няма да се случи на новия син на вятъра? В навечерието на шампионата президентът на ИААФ продължи в същия дух и направи смела и доста глупава прогноза за човек на неговия пост: Юсейн Болт ще спечели световната титла на 100 м, а Асафа Пауъл и Тайсън Гей само ще го натиснат да подобри рекорда си. Закономерно Диак се оказа прав, а след финала европейският шампион и рекордьор на 60 м в зала Дуейн Чеймбърс в частен разговор ми сподели: "Няма какво да коментирам. Това не е състезание. Всичко се прави само за един човек. За нас са оставени поддържащи роли."

2009 бе втората поредна година на Юсейн Болт, но само бъдещето ще покаже дали кариерата му ще продължи с "Осанна", или някога ще чуем и "Разпни го".