Яя Туре: Жена ми ми каза да напусна Барса, щом не играя редовно

Националът на Кот д'Ивоар и бивш халф на Барселона Яя Туре в момента се наслаждава на престоя си в Манчестър Сити, където получава по 200 000 евро на седмица и тренира заедно с един от деветимата си братя - Коло.

По време на периода си на „Камп Ноу" обаче Яя трябваше да се справя с конкуренцията на Серхио Бускетс и в крайна сметка нередовното му появяване в игра го принуди да приеме офертата на „гражданите".

В интервю, публикувано в каталунския вестник Sport, Туре разкрива за мотивите си да смени фланелката на „блауграна" с тази на новите милиардери на Острова.

Това ли е най-добрият ти сезон със Сити?

Всички наши фенове са много щастливи, че по такъв начин успяваме да се справим с конкуренцията на Юнайтед. Дойдох тук, защото ми хареса идеята да играя в отбор, който не е печелил нищо, но има намерението да изгради велик състав. Миналата година беше много специална за мен, защото спечелихме Купата и аз отбелязах на финала. Вървим в правилната посока.

Трудно ли ти беше да се нагодиш към стила на Премиършип?

В началото да. Работех усилено, за да вляза в нужната форма. Тук предизвикателствата са много големи и трябва много добре да се грижиш за тялото си, защото се залага много на физиката. А също така и трябваше да се сработим с колектива, защото много нови играчи дойдоха в отбора.

Как се сработваш с треньора Роберто Манчини?

Той е страхотен човек и постоянно ми дава увереност. Също така не ме ограничава на терена и мога да се стремя да отбелязвам голове. Тази година отново залагаме на 4-4-2, но имаме по-офанзивни играчи като Самир Насри и Кун Агуеро. А също така Давид Силва вдигна много класата на отбора.

С тези трима души ли се промени толкова тима?

Те са нисички като Чави, Меси и Иниеста (смее се). Честно казано, страхувах се, че ще им е трудно да се настроят към стила в Англия, защото в Испания е трудно. Но те се справят фантастично.

Най-вече Силва...

Той е на нивото на най-добрите. Невероятен е. За мен е най-добрият в Сити и в Англия в момента. Той е от ранга на Барселона.

Някои вече го сравняват с Меси.

Вижте сега, има само един Меси. Меси си е Меси. Най-добрият в света и също така страхотен човек. Като Чави, Иниеста... те са невероятни и затова побеждават. Съблекалнята на Барса е с най-страхотната атмосфера, в която съм бил.

Някои хора още не разбират защо напусна, сигурно е било трудно да се разделиш с най-добрия отбор на света?

Когато някой каже, че иска да напусне Барселона, го мислят за луд. Това, което постигнахме през 2009-та, беше впечатляващо. Невероятно. Няма как да спечелиш нещо повече. И когато това се случи, си казваш: А сега какво? Бяхме спечелили всичко и при наличието на нови млади футболисти, трябваше да напусна. Аз съм на 28 години и не съм още толкова стар, че да не искам да играя всяка седмица.

Как взе решението да напуснеш?

За мен беше много тежко да си тръгна от клуба. Още от първия ден казах, че това е отборът на мечтите ми. Имах много проблеми с болки в гърба, но винаги съм играл, сякаш всеки мач е финал. Имаше и тежки периоди, разбира се. Говорих със съпругата си и тя ме посъветва: Ти си на 27 години и не можеш да живееш, без да играеш редовно, така че напускай.

Ако го нямаше Бускетс, щеше ли да си в Барселона още?

Вижте сега, Бускетс е страхотен, винаги съм го уважавал. Но когато видях, че минутите ми в игра намаляваха, осъзнах, че Гуардиола няма същото доверие към мен. И значи е най-правилно да напуснеш.

Разочарова ли те Пеп?

Да, защото всичко започна след операцията ми. Бях разочарован, защото той така и не ми каза нищо по въпроса през целия сезон. Винаги говореше само с него. Аз опитах да го потърся на три пъти и той ми каза, че вярва в мен, но ще започна на пейката следващия мач.

Заради формата ти ли беше всичко?

Предпочитам да не говоря за това. Пеп не говори с играчите, които не са титуляри. Никога не ми каза нищо, аз сам трябваше да го търся.

Чувстваш ли носталгия, когато се сещаш за Барселона?

Винаги се сещам за Барса, защото там имам много приятели. В този отбор най-много се наслаждавах на играта си. Феноменално беше. Но направих добро решение, когато напуснах. Дали ще се върна? Никога не се знае...