Върховете и паденията на най-успешния треньор на Англия

Баналният отговор на Футболната асоциация на критиките към назначаването на Фабио Капело през декември 2007 година беше: „С биографията му не може да се спори."

И това беше факт: бившият наставник на Реал Мадрид, Ювентус, Рома и Милан встъпи в длъжност с бляскава кариера, включваща девет титли в две от най-силните първенства, както и трофей в Шампионската лига.

Дори когато се оценяват четирите му години начело на Англия, фактът, че надминава бившите треньори, показва, че когато става дума за резултати, статистиката на италианеца устоява и на най-щателната проверка и най-успешният треньор на Англия вече е напуснал.

Той успя да класира Англия за големите турнири, но статистиките не могат да скрият скромното представяне на отбора на Световното първенство в ЮАР през 2010 година, когато тимът преодоля трудно груповата фаза преди да бъде победен убедително от Германия с 1:4 на осминафиналите.

След невъздържаностите, позволявани от предишният наставник Стив МакЛарън, с когото Англия не успя да се класира за Евро 2008, Капело бе безопасният вариант, който върна Англия на върха в квалификационните групи за европейското и световното първенство, с надеждата за голяма титла след единствената световна купа през 1966 година.

Но въпреки безспорният опит на 65-годишният специалист, ръководенето на национален отбор бе нещо ново за него.

Налице бяха и други проблеми като сковаността на първоначалната му формация, където наситената полузащита на противника можеше да прави пасове около играчите му, както и страхът, който тимът изпитваше в мачовете си на „Уембли".

Освен това дойде и въпросът с капитанската лента, който накрая доведе и до оставката му.

В началото отношението му към лентата бе освежаващо, като той пробва да изпита качествата на Рио Фърдинанд, Стивън Джерард като я разменяше между тях в първите си няколко срещи. Това доведе до нова конкуренция в състава.

След като най-накрая Джон Тери стана неговият първи избор за капитан, решенията на Капело доведоха до мнения, че всичко,което докосва се превръща в злато, след като пусна Тио Уолкът срещу Хърватия и крилото на Арсенал отбеляза хеттрик за победата с 4:1 в Загреб, която беше и катализатор за класирането в Южна Африка.

Загубата от Украйна бе единствена в иначе отличната квалификационна кампания, в която Уейн Рууни бе в добра форма, Емил Хески изигра своята роля, а Гарет Бари възстанови равновесието в халфовата линия, което липсваше при предишния мениджър.

Но всичко това завърши с катастрофален край в Южна Африка. Независимо от поведението на Тери извън терена и контузията на Рууни, Англия беше инертна там, където преди бе безгрешна.

Срещу САЩ, Алжир и Словения, Англия нямаше енергията да наложи преса в предни позиции, и схемата 4-4-2 направи трудно намирането на място в наслоени халфови линии.

След това дойде съкрушителната победа от Германия, която доведе до безпрецедентно количество критики към Англия и играта на тима.

В последствие, Капело повтори извиненията на предшествениците си. Отборът му е бил твърде уморен след изтискващия енергия сезон в Премиършип.

Въпреки всичко, блясъкът и авторитетът, които го заобикаляха, бяха започнали да се пропукват, но имаше знаци и че той е променил твърдия си подход.

Две ранни победи в квалификациите за Евро 2012 възстановиха част от самочувствието, но домакинското равенство с Черна Гора и загубата от Франция напомниха на Англия за позицията им в световния футбол.

Остатъкът от кампанията не стигна висините на предишната, но се появиха и проблясъци на развитие в тима.

20-годишният Джак Уилшър изглеждаше като ветеран, когато започна да играе от първите минути, а включването на Скот Паркър до халфа на Арсенал или Бари, позволи на Англия да използва в средата на терена четирима играчи, които могат да бъдат разменяни както бъде намерено за добре.

Важен момент беше, че Капело изглеждаше сякаш вече е настигнал опонентите си на национално ниво с въвеждането на формацията 4-2-3-1.

Ашли Йънг сякаш отново изкарваше най-доброто от Рууни, Дарън Бент се превръщаше в голмайстор на световно ниво, докато Гари Кейхил служеше като застраховка, когато Тери и Фърдинанд бяха в непостоянна форма.

Англия показа, че може да се справи и с липсата на Джерард, най-добрият им играч на световното първенство, и дебатите около вратарската позиция приключиха с постоянството на Джо Харт между гредите на Англия и Манчестър Сити.

Надеждата за Евро 2012 беше, че с завръщането от контузии на Джерард и Уилшър и с освобождаването на Рууни от проблемите, които му пречеха през миналия сезон в Манчестър Юнайтед, Англия може поне да подобри представянето си от Южна Африка.

Оптимизмът бе разклатен, когато Рууни бе наказан за първите два мача в Полша и Украйна.

И в крайна сметка, събитията извън терена изиграха лоша шега на Капело, като някои наблюдатели отдадоха решаващо значение на напускането на помощника му Франко Балдини.

Той беше връзката между Капело и шефовете му и ако Балдини беше на поста си, има реални съмнения дали ФА щеше да действа без знанието на Капело и да отнеме лентата на Тери без поне да се консултира с наставника.

Президентът на ФА Дейвид Бърнстайн реши, че са има по-големи проблеми преди да говори с треньора на Англия и с подронването на авторитета на Капело, на Англия остава да проведе пътешествието си към първия си мач от Евро 2012 срещу Франция на 11 юни.

Така че, това черно на бяло показва, че летвата е поставена доста високо за този, който наследи Капело.

Много играчи и треньора вече сочат мениджъра на Тотнъм Хари Реднап като естествения заместник, и най-малкото има желание следващият треньор да е англичанин.

Но определено трябва да се отбележи, че Капело успя да надмине последните си предшественици със солидна преднина.

Междувременно, никога няма да разберем дали талантливият Капело си е взел урок от Мондиал 2010, който да приложи успешно през лятото.

Алистър Магоуан, BBC Sport

АНГЛИЯ С КАПЕЛО

ПОСЛЕДНИТЕ ШЕСТИМА ТРЕНЬОРИ НА АНГЛИЯ