Времето на Професора Венгер вече изтича

Арсен Венгер е гений, няма спор. Малцина може да се сравняват с него в модерната или предишната ера. Само че, извинете, но ако Арсенал не се приближи към успех в Шампионската лига, в края на сезона трябва да дойдат на дневен ред някои сериозни въпроси за неговото оставане в клуба. Ето колко зле е положението.

Може да прозвучи като богохулство, но аз искам да попитам: "Накъде отива Арсенал?" Артилеристите са аут от двете домашни купи, почти са аут и за титлата във Висшата лига, а може би ако не внимават, съвсем скоро ще бъдат изхвърлени и от Европа. Пета поредна година без трофей? За клуб като Арсенал това е ерес.

Гледайки загубата от Челси (0:2), в мен се засили едно отдавна познато усещане. Да, Арсенал играе прекрасен футбол - множество къси пасчета, разцъкване в заплетени триъгълници. Срещу по-слаб отбор, съперникът ще бъде разнищен. Но когато се изправят срещу по-силен отбор, всичко това става толкова предвидимо. Както е предвидим и краят: загуба. Лесно е да се справиш с Арсенал - пресираш ги, задушаваш ги и им стъпваш по танцуващите крачета.

И ако изпълниш това, ги удряш на контра. Направи го Манчестър Юнайтед в предишния кръг, направи го и Челси в този. По същия начин се противодейства и на очевидната мания на Венгер да използва малки пъргави футболисти. Такива, които рисуват красиви картини, но са толкова слабички от кръста нагоре, че когато ги настъпиш по-яко, ги изчеткваш като досадни въшки. Когато аз играех, Дейвид Бати изглеждаше като перце. Но при сблъсък за топката 50-50 или дори 60% в твоя полза, се удряш сякаш в скала. Тези в Арсенал съвсем не са такива.

И още един въпрос: защо Арсенал се скъсваше да центрира и да центрира на "Стамфорд Бридж?" Когато топката дойде, кой я чака там, в средата? Някой като Андрей Аршавин, Тео Уолкот или Самир Насри, без абсолютно никакъв шанс във въздуха срещу Петер Чех, Рикардо Карвальо и Джон Тери.

Това пък води до друг въпрос. На французина му бе ясно, че Робин ван Перси е контузен за дълго. Знаеше и че Едуардо да Силва не е излекуван напълно, очевидно е и че Никлас Бендтнер е абсолютен мързел. И защо тогава през януари той не инвестира в нов нападател? Привличането на Ейдур Гудьонсен в Тотнъм показа, че когато има желание, има и възможности. Хари Реднап набързо осъществи сделката с Монако - изгодно и за двете страни.

Но не и Венгер: той се стиска за паричките. За което сега определено може да съжалява. В момента настроението срещу него е по-силно откогато и да било в предишните му 14 години начело на Артилеристите. Да, той все още ръководи шоуто на "Емирейтс" и това е разбираемо. Само че там, в залата за заседания, може би вече има някой, който става доста нервен.

"Таймс"
Тони Каскарино