Волейболът и всички останали

И през 2009 г. волейболът донесе радост на българина. На фона на тоталния срив в другите игри с топка най-успешният отборен спорт защити доброто си име.

Смяната на курса в мъжкия национален отбор се оказа оправдан риск. За кратко време италианецът Силвано Пранди смени чипа на състезателите, освободи едни, взе други, жертва Световната лига, но накрая изведе отбора до третото място на европейското първенство в Турция.

С много по-малък ресурс от този при мъжете, Драган Нешич се опита да държи високо летвата в женския национален тим. Осмото място на Евро 2009 в Полша при наличието на девет отбора с визи за световното в Япония тази година определено е добро постижение. Сръбският треньор гледа с оптимизъм на бъдещето след четвъртото място на девойките на световното първенство в Мексико.

В Европа Радостин Стойчев стана най-успешният български клубен треньор в историята, при това не само във волейбола.

С Тренто и Матей Казийски той спечели Шампионската лига "Индезит", световното клубно първенство в Доха (Кат), Купата на Италия и сребърните медали в Серия А1. Въпреки че резултатите на Стойчев нямат пряка връзка с българския спорт, той получи залужено признание в анкетата Треньор на 2009, където е трети.

Мъжете
Решението на федерацията да сложи край на чалгата в националния отбор въпреки добрите резултати на селекционера Мартин Стоев бе прекалено радикално, за да бъде прието еднозначно. Оптимистите вещаеха два-три златни медала веднага, скептиците очакваха сигурен провал. В първите месеци Пранди се сблъска със стена от недоверие. Ситуацията стана критична след 10-ото място в Световната лига и освобождаването от отбора на капитана Пламен Константинов.

Спечелената световна квалификация във Варна през август и последвалото трето място на Евро 2009 в Измир обаче показаха, че пътят на Пранди е правилен. Резултатите са най-точната мярка за работата на всеки треньор. Постигнатото от италианеца обаче трябва да се оценява по друга скала, защото е не само правене на спорт. Това е реформа в мисленето. Към вече казаното трябва да добавим и налагането на нова вълна волейболисти, сред които най-силно се откроиха избраният за блокировач №1 в Европа Виктор Йосифов и Валентин Братоев.

Жените
Ако при мъжете България разполага с волейболисти за три отбора, при жените няма и за половин. По тази причина обективният максимум на дамския национален тим е умерен прогрес в рамката на реализма. Приказките за нещо повече са утопия. За разлика от мъжете, момичетата на Драган Нешич не играят в най-силните първенства на Европа, а тези, които играят, далеч не са звезди в своите клубове. Вътрешно първенство практически няма, така че таванът на националния отбор е неособено висок. С този потенциал жените станаха трети в дебютното издание на Европейската лига и осми на Евро 2009 в Полша. На световната квалификация в Конелиано (Ит) обаче националките се представиха под очакванията. Надеждите за 2010 са свързани с две-три момичета от девическия национален отбор, който стана четвърти на световното първенство в Мексико. Те имат добри физически качества, но с изключение на талантливата Елица Василева засега са далеч от европейската волейболна култура, която Нешич налага в женския тим.