Владо Николов: В Италия се чувствам добре, във Франция бях щастлив

Когато през 2008 година капитанът на българския национален отбор по волейбол Владимир Николов смени фланелката на Тренто с тази на Кунео, той обеща на тифозите две неща - шампионска титла и Купата на CEV. Спечели и двете.

30-годишният възпитаник на школата на Левски вече притежава 17 медала от различни състезания - рядко срещано постижение за български волейболист.

Този сезон диагоналът изигра 35 мача и отбеляза 579 точки. Това му отреди петото място при реализаторите в Серия А1. След него остана Матей Казийски, който в същия брой срещи има 528 точки.

Владо е женен за първата си любов Мая, също волейболистка. Имат две момчета.

ПЪТЯТ И ЦЕЛТА

- Какво освен големи успехи трябва да има в живота на един спортист, за да се чувства щастлив?

- Няма универсална дефиниция за щастие, строго индивидуално е. Има хора, които са щастливи с това, което имат, и други, които непрекъснато искат нещо различно.

- Ще ви попитам по друг начин - кое е по-важно - пътят или целта?

- Не можете да си представите колко често съм мислел по този въпрос през последните две години. Този сезон се получи най-доброто - извървяхме дълъг път и стигнахме целта. Това носи удовлетворение, но се случва рядко. Все пак смятам, че пътят е по-важен. Ако си убеден, че постъпваш правилно, дори да не стигнеш целта, ти стига, че си вървял, че си правил нещата, в които вярваш.

- Вярвахте ли, че някога ще постигнете толкова много във волейбола?

- Чак толкова - не. Като дете гледах световните първенства по телевизията и мечтаех за титла. Не знам защо тогава олимпиадата не ми се струваше толкова голям форум. Иначе тези подробности - да играя в Италия, да стана шампион... Изобщо не съм си го представял.

- Успехите не убиват ли мечтите? Сега за какво мечтаете, след като имате всичко?

- Има една стара френска поговорка "Апетитът идва с яденето". На клубно ниво наистина постигнах всичко най-важно - спечелих Шампионската лига, Купата на конфедерацията, станах два пъти шампион на Италия... С националния отбор обаче можем още много-много да вървим напред. Жалкото е, че на мен ми остава малко време, разчитам на Господ да помогне да постигнем нещо, докато съм на игрището.

- Преди 3 години се отказахте от националния отбор, после се върнахте. Това решение промени ли нещо у вас?

- При всички положения. След връщането ми станахме трети на европейското - нещо, което България не беше постигала от двайсет и няколко години. Ако не бях променил решението си, нямаше да преживея тази емоция, нямаше да усетя обичта на хората, които ни посрещнаха в София. Беше велико.

- Защо съблякохте фланелката тогава?

- Защото не виждах смисъл да продължавам по пътя, по който се вървеше тогава. След това хората във федерацията видяха алтернативна посока, която за момента се оказва по-удачна.

- В какви отношения сте с треньора на Тренто Радостин Стойчев. Във финала имаше ли момент на реваншизъм?

- Не бих казал.

- Добре, реваншизъм може би е прекалено силна дума, но да кажем - по-силно желание за победа, отколкото срещу всеки друг отбор?

- Съперникът няма значение, амбицията за победа винаги е максимална. Иначе отношенията ми с Радо са нормални. Аз ценя много това, което той направи за мен. Радо ме доведе в Италия и благодарение на него спечелих първата си титла в Серия А и признанието на италианската волейболна общественост. От него научих доста и това е нещо, което не мога да забравя или пренебрегна. Отношенията ни са нормални, коректни. Никога не сме били приятели, имаме различни интереси.

- В момента с какво око гледат на българите в Италия?

- Когато подписах с Тренто преди 3 години, имаше нагласа, че българите не обичат да работят, че си падат по живота. Сега казват, че сме българи от ново поколение, което аз приемам за комплимент.

ЛИЧНО

- Кой ви се обади пръв след финала?

- Тук ме сварвате малко неподготвен. Губят ми се доста неща. Ако отговоря, ще излъжа.

- Съпругата Мая ли е най-близкият ви човек?

- Да.

- Колко важно е семейството за един спортист от топ класа?

- Естествено, че без амбиция и желание за победи нищо няма смисъл. Но когато нещата не се получават въпреки огромния труд и започваш да усещаш върху себе си нечовешко напрежение, се прибираш вкъщи и презареждаш батериите.

- Искате ли синовете ви да тръгнат по вашия път?

- Не бих ги насочил нито по моя път, нито в друга посока. Смятам, че те трябва да правят това, което искат, и то да им доставя удоволствие - така, както аз върша своята работа. От сърце. Това е принцип, няма значение дали си волейболист, математик или ватман.

- Играли сте във Франция, в Япония, в Италия. С какво ще запомните живота на трите места?

- И в Турция. В Италия хората имат по-различен поглед върху живота. Има такива, които работят много, но определено се стремят да живеят добре. Добрият живот се изразява в качествената храна, която за тях е задължителна, в хубавите дрехи, които в Италия носят практически всички, в добрия бит, особено тези, които могат да си го позволят. Това е основната разлика с Турция, Франция и Япония.

- Вие къде се чувствате най-добре?

- Във Франция.

- Кажете нещо повече.

- Във Франция бях щастлив.

- Какво ви даваше това усещане?

- Много е трудно да опишеш щастието.

- Кажете тогава какво ви липсва в Италия?

- Приятелите. Във Франция намерих приятели за цял живот. Другото положително нещо, което го няма в Италия, е липсата на напрежение. В Италия напрежението във волейбола е огромно. Шефовете, феновете, журналистите са много компетентни и имат високи изисквания, а на мен това ми тежи. Това са двете неща, заради които във Франция се чувствах щастлив, а в Италия се чувствам добре.

- Как виждате бъдещето си?

- Това е много сложен въпрос, на който в момента ми е трудно да отговоря еднозначно. Разбирам само от волейбол и не ми се почва от нулата в друга област. От друга страна обаче, нямам желание да ставам треньор.

- Защо?

- Заради отговорността към другите хора и смазващото умствено и нервно напрежение, с което се живее. Не искам това за себе си.

ПАРИТЕ


- Инвестирате ли парите си, както правят ваши колеги.

- Нямам страст да трупам пари. Сега се опитвам да погасявам кредити.

- Кредити? Изненадахте ме. За какво теглихте пари?

- Купих два магазина, които искам да дам под наем. Струва ми се, че в тази инвестиция няма голям риск.

- С колко пари на месец живее семейството ви?

- Приблизително 2000 евро.

- Ларж ли сте към жена си и децата?

- Не ми харесва тази дума "ларж", дайте друга.

- Харчите ли с удоволствие?

- Имаме качествени неща, но съм свикнал да не пилеем пари. В този смисъл не съм ларж. 


НЕГОВИТЕ 7

- Представете си, че сте треньор и разполагате с най- добрите волейболисти на света. Как ще изглежда вашият идеален отбор?

- Да включвам ли себе си?

- Не, вие сте треньорът.

- Разпределител Никола Гърбич (Сър), диагонал Иван Милкович (Сър), посрещачи Казийски и Хуанторена (Куб), центрове Подрашчанин (Сър) и Волков (Рус), либерото е ясно - Юбер Ено (Фр).