Венгер за Арсенал, Анри и завръщането в Монако

В интервю за UEFA.com, мениджърът на Арсенал Арсен Венгер говори за миналото си с Монако и за началото на кариерата на легендата на френския футбол и на Арсенал – Тиери Анри.

Кои са били моментите на радост и тъга в гранда от Княжеството, паденията и достигането на невероятните висоти в кариерата на Анри, както и още информация за предстоящия сблъсък между двата тима в Шампионска лига, може да разберете в интервюто направено от UEFA.com.

UEFA.com: Как се почувствахте, когато жребият ви отреди сблъсък с Монако?

Арсен Венгер: Ако трябва да съм честен, бях изненадан, защото винаги очаквам да ни се падне някой от най-добрите отбори в света – така както се случваше през последните 5 или 6 години.

Също така, това е едно от онези странни съвпадения, защото на тези 2 клуба съм посветил 25 години от живота си. Много е необичайно да се срещнем в Шампионската лига. Много е емоционално за мен.

Отново завършихте на второ място в групата си. След последните 4 сезона и спънките, които имахте на този етап от надпреварата, това притеснява ли ви?

Така беше, да! Ние винаги попадаме на много тежки групи, а тази година с Дортмунд завършихме с равен актив от точки, но отново бяхме втори. Много е притеснително, защото по този начин ни се паднаха съперници като Байерн (Мюнхен), Барселона, Милан, като вторият мач винаги беше гостуване. Но този път нещата са 50-50, което значи, че имаме шанс. Всичко зависи от качеството на нашето представяне.

Всички знаем за мощта в атака, която Арсенал притежава, докато Монако е получил само един гол в груповата фаза; как си представяте първия мач в Северен Лондон?

Когато първият мач е домакински, трябва да отбележиш гол, но трябва да и да внимаваш, защото всеки гол, който получиш в собствената врата, може да бъде смъртоносен. Трябва да откриеш баланс между атаката и това да бъдеш достатъчно внимателен в защита – това се постига с опит. Ние имаме опит в това състезание, а това е добра възможност да го покажем.

В Монако вие се опитвахте да налагате млади таланти и да ги карате да играят красив атакуващ футбол, както го правите и в Арсенал. Щастлив ли сте от постигнатото и в двата отбора?

Да, много съм горд от постигнатото, защото считам, че съм късметлия да имам професия, в която мога да имам положителна намеса в живота на хората. Това, което е странно за мен е, че момчетата, на които помогнах в началото на тяхната кариера, като Лилиян Тюрам, Емануел Пти, вече приключиха кариерите си на футболисти.

Човек винаги е щастлив, когато вижда какви фантастични кариери са имали те, въобще да помогнеш на някой да израстне и да се докаже е нещо, което те прави много щастлив.

Връщаме се назад към вашите преживявания с Монако. Какво почувствахте, когато достигнахте до финала през 1992 година срещу Вердер?

Тъга. В нощта преди финала във Франция имаше голяма трагедия в Бастия (18 човека починаха, когато се срути трибуна по време на полуфинала за купата на Франция) и след това не можехме да заспим, което означаваше, че нямаше да сме в оптимално добро състояние за предстоящия финал. Беше подобно на финала в Шампионска лига през 2006 година. Не бяхме губили нито една среща през сезона, освен финала.

Когато пристигнах в Монако, тимът бе достигал само да първия кръг на надпреварата, така че фактът, че играхме финал за КНК, фактът че играхме полуфинал в Шампионска лига, това че достигнахме далече в Купата на УЕФА, всичко това си беше голямо постижение. Монако достигна и до финал в Шампионската лига след като аз си тръгнах.

Във връзка с достигането на полуфинала в Шампионската лига през 1994 с толкова талантлив отбор, който имаше някои много големи имена, до каква степен се насладихте на това време и какви уроци научихте?

Беше много важно за мен. Бяхме в група с Барселона, играхме срещу Милан, най-големият отбор по това време. Беше много интересно преживяване. До тогава, разбира се, имах над 180 мача в Шампионската лига, но никога не ти омръзва да играеш там, защото това състезание ти дава възможността да се изправиш срещу най-големите отбори в света.

Един човек, свързан и с Арсенал, и с Монако, е Тиери Анри. Какво му помогна да изпъкне, когато беше тийнейджър във Франция?

Венгер: Той имаше невероятни технически способности, добре разчиташе играта и беше супер атлет. И неговата бързина, мощ, бяха зашеметяващи; разполагаше с всичко това. Той беше на 17, когато за първи път го пуснах в игра и успях да видя нещо специално.

Той беше световен шампион само на 19 и се наслади на невероятна кариера, дори и да имаше периоди на трудности, когато отиде в Италия. Той дойде в Арсенал на 21 години и бързо се превърна в звездата, която заслужаваше да бъде.