Венгер: Радостта на съперника е непоносимо нещо

Предлагаме ви втора част от програмното интервю, дадено от мениджъра на Арсенал Арсен Венгер пред Мартин Самюъл от в. "Дейли Мейл".

- Изглежда смятате, че когато се купуват нови играчи, това нарушава социалната динамика вътре в клуба. Но да предположим, че шефовете ви бяха наредили задължително да харчите за трансфери. Ако знаехте, че сте длъжен да хвърлите 100 млн. паунда за играчи през лятото, защото иначе ще ви уволнят - щеше ли Арсенал да стане по-силен за новия сезон?

- Добре, не съм против това. Ако имаш парите и откриеш един играч, който може да ти помогне да побеждаваш, който да накланя всеки път везните в твоя полза, трябва да опиташ да го привлечеш независимо от цената. Но не са много футболистите в света, които са способни да решават редовно мачовете.

- Ако бяхте поели Реал със скъпата му селекция, успехите, постигнати по този начин, по-малко ли щяха да значат за вас?

- Аз вярвам в работата, в изграждането на разбиране между футболистите. Това, което прави футбола велик, е фактът, че той е колективен спорт. Можеш да побеждаваш по много начини - като играеш по-силно като отбор или като разчиташ на по-класни футболисти, взети поотделно. Мен ме вълнува отборната етика. Не съм почитател на тениса, на големите турнири, но харесвам купа "Дейвис", защото така тенисът става отборен спорт.

- Изглежда има някакво противоречие между човека, който признава, че обича да се състезава, но в същото време не иска да печели на всяка цена и затова отхвърли Реал и остана в Арсенал.

- Ако бях отишъл в Реал, от утре щях да почна да харча. Мисля си обаче, че по-важно е човек да оцени какво има в собствения си клуб и да анализира по какъв начин да гони успехи. Арсенал ще върви напред благодарение на построяването на новия стадион. Не е лесно обаче да вдигнеш нов стадион и в същото време да не отстъпиш позиции на терена. Вижте клубовете, които се преместиха на нови стадиони: Дарби Каунти, Лестър, Ковънтри, Саутхемптън. Всички изпаднаха.

- Не е ли също така трудно да не отстъпваш позиции, като в същото време се стремиш на всяка цена да играеш много красиво? Често споря с един човек в квартала, който твърди, че ако допуснете компромис и приложите по-прагматичен подход, Арсенал може да се представя по-успешно.

- Да, но ако ви питам кой е най-силният отбор на света, вероятно ще отговорите Бразилия. Играе ли Бразилия хубав футбол? Да. Кой клуб спечели всичко през последния сезон? Барселона. Добър футбол. Не съм срещу прагматичния подход, защото прагматично е да направиш добър пас, а не лош. Когато топката е у мен, какво да направя с нея? Нима някой може да твърди, че просто да я изритам е прагматично, само защото понякога по случайност това носи някакъв резултат?

- Значи ли това, че за вас футболът е изкуство? Когато гледате, обръщате ли внимание и на естетиката, освен на функционалността и ефикасността? Трогва ли ви играта?

- Вярвам, че в живота във всяка област трябва да се стремим да сме толкова добри, че да превърнем това, което правим, в изкуство. Когато четеш някоя прекрасна книга, авторът докосва нещо в теб. Нещо, до което ти сам не би могъл да стигнеш. Авторът те кара да откриеш нещо интересно в живота си. Ако живееш като животно, какъв е смисълът да живееш изобщо? Това, което прави ежедневието интересно, е стремежът то да се превърне в нещо, което да се доближава до изкуство. Във футбола е същото. Когато гледам Барселона, това за мен е изкуство.

- Говорите за играта като за изкуство. Със сигурност тя има културно значение за вас. За французите обаче животът до голяма степен се върти около храната и виното. Баща ви е бил ресторантьор, но вие сте се отказали от тази част от живота доброволно. Какво е това - компромис или себеотрицание в името на вашето изкуство?

- Според мен може да тренираш цяла седмица, а после да съсипеш всичко, защото играчите не се хранят добре или пият твърде много. Това е глупаво. Работиш шест дни поред, а накрая съсипваш всичко. Човек е готов на всичко, за да бъде отборът му по-силен. Ако си треньор, трябва да живееш като футболист. Времето, когато можеше един треньор да излиза, да пийва вечер, а на следващата сутрин да бъде разконцентриран, отмина. Край. Днес футболистите са по-взискателни.

- Вие обаче навършвате 60 през октомври. Не е ли това твърде дълго време за живот като на футболист? Нали винаги казват, че жертвите, които правят спортистите, са приемливи, защото се налага да ги правят само до около 35 годишна възраст. А вие сте напът да прекарате целия си живот по този начин.

- Да, но за всяка своя страст човек плаща огромна цена. Казвам го на играчите. Когато си гладен, само стомахът ти усеща глад. Когато си гладен за успехи, това си ти като личност, целият живот в теб иска този успех. Не само една част от тялото ти, а нещо в структурата на личността казва, че е жизнено важно да спечелиш в събота и си струва целият ти живот да бъде подчинен на това желание. Това е най-същественото в живота ти. Аз например правя много неща, които не искам да правя. Бих предпочел да мога да изляза и да се радвам на живота, но тогава се сещам, че ако го направя, на следващия ден ще съм зле в главата. Може да забравя нещо или да не бъда достатъчно добър.

- Когато човек изобретява ваксина или самолет, за всички е ясно, че това е важно. В професионалния спорт може да се подложиш на всички диети, да тренираш усърдно, да спечелиш и после да си кажеш: "На кого му пука за това?"

- Това е като депресията след раждане. Усещането е същото, което изпитва жена, след като е родила.

- Случва ли ви се на вас?

- Разбира се. Когато летиш толкова високо, както се случва във футбола, предполагам, че усещането е като да вземеш наркотик. Когато тялото ти и нервната ти система стигнат такъв връх, после неминуемо следва спад. Няма начин.

- Задавали ли сте си някога въпроса дали футболът е достатъчно важно нещо, за да посветите целия си живот на него?

- Разбира се.

- И как отговорихте на този въпрос?

- Реших, че най-важното в живота е да имаш цел и да я следваш. В противен случай напрежението се покачва дори още повече. По-лошо е да нямаш цел. Ставаш сутринта и се радваш на първата минута, после на втората. Но какво правиш после? Вътре във всички нас битува желанието да чувстваме, че сме полезни, че имаме определени качества и можем да ги демонстрираме.

- И вашето желание да го направите вероятно е по-голямо, отколкото у повечето хора.

-Не съм сигурен. Вътрешната сила, вътрешният импулс у други хора може да се прояви в друга област. Вярвам, че елитният спорт е страхотен урок. Всяка събота си на изпит и ако се провалиш, всички казват, че си идиот. Не казвам дали е добре, или зле, просто констатирам, че е така. Когато губиш мач, се питаш защо. Може да решиш, че не си се готвил добре. Затова в понеделник почваш подготовка за следващия мач с мисълта, че не искаш пак да разочароваш хората. Постепенно ставаш по-строг, по-взискателен в подготовката. Така станах човекът, който съм днес. Знам, че съм като робот. Животът ми е подчинен на правила, които ме карат да приличам на робот. Но така е с всеки, който има някаква цел.

- Трябва ли да имаш успехи, за да оправдаеш подобно равнище на всеотдайност?

- Да.

- Значи, ако се стигне до ситуация, в която мислите, че вече не сте в състояние да се представите успешно като мениджър на Арсенал, това ще е удар право в сърцето?

- Ще трябва да отговоря на въпроса дали вече не си достатъчно добър или политиката, която си провел, не е била достатъчно добра. Ако отговорът е положителен, нещо трябва да се случи.

- Но ако вашето щастие е обвързано до такава степен с успехите и провалите и ако смятате, че животът е свързан с поставянето на цели и тяхното постигане, значи ли това, че непостигането на тези цели ще засегне тежко вашето себеуважение и вашата идентичност?

- Ако искаш успехи в живота, то е защото това, което правиш, е важно за теб. Писането е от значение за вас. В противен случай няма да правите нищо. Вие искате да убедите хората, че имате качествата да пишете.

- А кого се опитвате да убедите вие като мениджър на Арсенал?

- Когато си мениджър на Арсенал, ако загубиш мач, когато се връщаш у дома, си като болен. После се сещаш за всички семейства, чийто уикенд е съсипан по същата причина. Така че усещаш това бреме, тази отговорност. Понякога е добре да го игнорираш и да бъдеш малко по-егоистичен, защото ако дълбаеш прекалено много в тази насока, може да полудееш.

- Погледнете на проблема от положителната страна: семействата на всички от отбора, срещу когото сте загубили, ще бъдат много щастливи...

- Когато бях в Нанси като начинаещ треньор, директор на клуба беше бащата на Мишел Платини. Имахме много слаб отбор и печелехме горе долу един на всеки три мача. Един ден той ми каза: "Знаеш ли какво не мога да понасям повече? Да гледам как онези на отсрещната скамейка скачат от радост."

- Така ли се почувствахте при инцидента с Алън Пардю (бившия мениджър на Уест Хем, който едва не се сби с Венгер на тъча, след като се зарадва бурно на един гол на своя тим)?

- Да. След онзи случай се сетих за бащата на Платини. Едно от нещата, които открих за себе си в Япония, беше благодарение на сумото. След схватка не можеш да разбереш кой от борците е спечелил и кой е загубил. Те не показват никакви емоции, за да не поставят съперника в неловко положение. Невероятно е. Точно затова аз се опитвам да науча моя отбор да се държи учтиво. Само тук, в Англия, всички откачат, когато печелят.