Венгер не сменя плочата: Фабрегас и Насри обичат Арсенал

След шестгодишна суша откъм спечелване на каквито и да е трофеи, очаквано мениджърът в Англия под най-голямо напрежение е Арсен Венгер. Арсенал не само не успя да затвърди позицията си на основен конкурент на шампиона Манчестър Юнайтед през миналия сезон, но дори се свлече до 4-то място в края на първенството.

Сега основният въпрос, който не дава покой на феновете на „артилеристите", е дали капитанът Сеск Фабрегас ще остане в тима, въпреки че не е тайна за никого неговото желание да се върне в родния си клуб Барселона. Самир Насри също е спряган за напускане, като още по-тежък е фактът, че може да акостира в конкурентен тим от Англия - Манчестър Сити. Единствено треньорът Арсен Венгер е пречката за осъществяването на тези два ключови трансфера на Острова. Френският специалист предпочита да задържи капитана си, дори и той да копнее за завръщане в Каталуния, само и само за да продължи да говори как Арсенал ще се бори за всички възможни трофеи за поредна година.

По време на турнето на „артилеристите" в Азия, Венгер даде необичайно интервю за малайски бизнесмени, в което разкри не само ситуацията около звездите на тима, но и някои тънкости около работата на един мениджър.

Каква е разликата между ръководенето на футболен клуб с каквато и да е друга организация?

Специално аз трябва да разрешавам чисто човешки проблеми всеки ден. Всичко, което правя, е с цел да постигам успехи и затова ми трябва сила и мотивация. Когато се събудиш сутринта, искаш да постигаш успехи - в понеделник? Да. Вторник - може би по-малко, а сряда дори още по-малко, но истинските победители отговарят положително всеки един ден. По принцип не е нормално за един човек да иска да страда, но ако желаеш да постигаш успехи, ще трябва да правиш и жертви.

Има ли разлика между работата с таланти във футбола и таланти в други части от бизнеса?

Има разлика между това да ходиш на работа в офис всеки ден и това да излизаш пред 60 000 души, при което на другия ден да те анализира целия свят. Моите играчи постоянно трябва да доказват, че са най-добрите, а с такъв тип характери трябва специална работа. Ако отборът не оправдава високите очаквания на футболистите, самите те ще си кажат, че вече не изпитват същото желание да се развиват в този отбор и ще поискат да отидат на друго място. В една компания е същото.

Такава ли е ситуацията с Фабрегас и Насри?

Отчасти, защото не става въпрос единствено за чисто футболни проблеми, понякога могат да бъдат финансови или просто емоционални. В случая с Фабрегас, той е разкъсан между Барселона, където е израстнал, и Арсенал, където се разви като играч. Не става въпрос за пари. Насри е същият - и двамата обичат клуба и са щастливи с нас. Надявам се, че ще продължим да ги правим щастливи.

Как се справяте с огромното его на играчите си?

Без его си нищо в живота. Просто трябва да знаеш как може да ти послужи то. Не можеш да си позволиш да стигнеш момент, в който ще погледнеш цялата си кариера и ще си кажеш: Можех да се справя по-добре. Затова годините между 20 и 30 са много важни за спортистите, защото те трябва да се стремят да бъдат успешни. В университета е възможно да мързелуваш две или три години и после все пак да направиш добра кариера, но в спорта е самоубийствено.

За някои футболът е изкуство, а за други - бизнес. Къде намирате баланса между двете?

Обичам една реплика на голям философ от миналото: Единственият начин да се справиш със смъртта е да превърнеш в изкуство всичко, което се случва преди нея. Така че се стремим да направим всеки ден колкото можем по-красив.

Когато един играч ви моли за по-добър договор, какви са условията ви, когато преценявате дали да го продадете или да му го предложите?

Ако почне да влияе негативно на продуктивността на компанията само един шеф ще го разбере. Лошото е, че ако получи повишение, други качествени работници могат да се обидят. Ако той си тръгне пък, може да се окаже, че другите хора имат качества, които досега не си подозирал, че притежават. Понякога взимаш такива решения, без да мислиш за бъдещето. Винаги е по-добре да се отървеш от някого, защото разваля атмосферата, отколкото да го задържиш, защото има качества.