Венгер: Комунизмът рухна, капитализмът не работи

Наскоро в. "Гардиън" окачестви Арсен Венгер като диктатор и отбеляза, че става все по-свадлив с годините. От известно време насам успехите на Венгер и Арсенал на терена секнаха. Безспорно е обаче, че французинът разруши тотално някогашната представа за Топчиите, за да издигне на нейно място един съвършено различен клуб и отбор. В този процес Венгер косвено измени и целия английски елитен футбол. Към днешна дата повече отвсякога изглежда, че французинът не е футболен треньор, а нещо като стратег, философ, архитект, духовен водач, политик. Неслучайно интервюто, което французинът даде пред Мартин Самюъл от в. "Дейли Мейл", започва със световните проблеми и политиката...

- Каква е вашата представа за политиката, в какво вярвате?

- От политическа гледна точка аз съм за ефективността. Имам предвид на първо място ефективността в икономически аспект. До 80-те години светът беше разделен на две, имаше комунистически и капиталистически лагер. Комунистическият модел се оказа несъстоятелен от икономическа гледна точка. Всички осъзнахме това, но капиталистическият модел в съвременния свят също изглежда компрометиран. Аз вярвам, че светът като цяло бавно еволюира. Последните 30 години осигуриха едно минимално количество пари за всички на Запад. Следващата стъпка в политически план би била да се въведе праг за максимално количество пари, което всеки може да спечели.

- Подобно нещо обаче трябва да се въведе едновременно в целия свят, защото ако само в една страна има таван на доходите, може всички да избягат.

- Точно така. Но ако погледнете света в момента, ако вземете предвид какво се случва, най-големият проблем е необходимостта от едно световно правителство. Няма друг начин. Това ще се случи. Може и след 50 години, но ще се случи. Иначе проблемът ще се прехвърля от една страна в друга. Вече не е възможно да съществуваш в изолация, защото всичко е взаимосвързано. Хората продължават да приемат 50 души в целия свят да владеят 40 процента от богатството. Как е възможно да се оправдае това от хуманна гледна точка? Как е възможно да преглътнем, че два милиарда души по света преживяват с два долара на ден? Не вярвам, че хората ще продължат да приемат това още дълго.

- Възгледите ви са доста егалитарни, дори направо социалистически. Как ги съгласувате с работата си във футбола? Професията ви все пак е безскрупулно егоистична. Според мнозина това, което се случва в играта, олицетворява всички беди на капиталистическата система.

- Живеем в свят, където хората се конкурират помежду си. Аз обичам да се състезавам. Хората, които са конкурентоспособни, трябва да получават награда. Но парите, за които аз говоря, нямат нищо общо с футболистите. Играчите печелят жълти стотинки в сравнение с някои. Футболистите и техните заплати не са световен проблем. Най-добрите играчи в света печелят много малко в сравнение с най-богатите. Вече видяхме първите симптоми в Америка по време на икономическата криза - хората се бунтуват срещу огромните бонуси. Барак Обама заяви, че е неприемливо да се плащат толкова много пари. Това е първият знак. Дори в Америка, една напълно капиталистическа страна, подобни неща вече не се приемат. За първи път чух президент на САЩ да каже нещо подобно. Може да отнеме 10, 20 години, но накрая здравият разум ще победи. В условията на жестока конкуренция не всички са способни да поддържат темпото.
Има хора, за които трябва да се погрижим. Не може да ги оставим да умрат на улицата. Хората няма да го приемат и това е напълно правилно.

- Как съчетавате тази философия с парите във вашия спорт? Не говоря само за заплатите на играчите, но за цената на това да си собственик на един клуб, за трансферите.

- Признавам, че това, което казвам, е в противоречие с нашия футболен свят. Откакто аз работя, изглежда, че сумите в играта нарастват все повече. Когато сравнявате средната заплата отпреди 10 години със сегашната, се вижда, че тя е нараснала неимоверно. Ние обитаваме свят, в който властва конкуренцията. Неслучайно говоря за финансов допинг във връзка с някои клубове. Но в Арсенал ние живеем според парите, които печелим. Други клубове имат изкуствени приходи от техните собственици. Те не живеят с парите от играта.

- Арсенал обаче има големи дългове.

- Имаме дългове заради построяването на стадион "Емирейтс".

- Да, но според президента на УЕФА Мишел Платини, дългът си е дълг. Той не прави разлика между дългове, натрупани заради трансфери, и такива, породени от изграждането на нов стадион.

- Е, това е грешка. Това са две коренно различни неща. Когато бъде изплатен стадионът, клубът ще бъде по-голям отпреди, с по-голям работен капитал. Платини не знае, че в Лондон трябваше да купим земята за стадиона за 125 млн. паунда. Във Франция я получават за едно евро.

- Защото всичко се финансира от държавата или от общините?

- Точно така.

- Какво изпитвате, когато поглеждате към Челси и Ман Сити?

- Не завиждам.

- Но може би се дразните все пак? Например когато хората не отдават значение на разликата в икономическите условия и казват, че нямате успехи?

- Ние се стремим да компенсираме. Създаваме отбор, създаваме определен стил на игра, създаваме клубна култура. Момчето идва в клуба на 16 или 17. Когато излиза на терена със съотборниците си, те имат душа, любов към клуба, защото са израснали заедно. Мисля, че това може да ни даде сила, каквато други клубове не притежават. Ние бяхме доста близо до големи успехи. Не миналия сезон, а преди това. Също и през 2006, когато играхме финал в Шампионската лига.

- Много хора, включително и фенове на Арсенал, твърдят, че вярвате прекалено силно в своята философия. Толкова силно, че в момента сте си отрязали всички пътища за отстъпление. Не бихте променили нищо, дори да можехте. Може да ви трябват двама играчи, за да постигнете нещо голямо, но вие въпреки това няма да ги купите.

- Истината е, че веднъж заемеш ли такава позиция, попадаш в капан. Когато Сеск Фабрегас беше на 18-19 години, го пусках в схема 4-4-2 заедно с Патрик Виейра и виждах, че нещата не вървят. Тогава се наложи да взема трудно решение, да преценя дали да оставя Патрик да си тръгне. Комбинацията Жилберто Силва - Виейра сработваше, също и Фабрегас - Жилберто Силва, но не можех да пускам заедно Фабрегас и Виейра. Сеск беше на 19 години и ако не го пусках да играе, щеше да поиска да си тръгне. Така рискувахме да унищожим цялата свършена дотогава работа, всички усилия, които бяхме вложили в този футболист. Сега сме в същата ситуация с Джек Уилшър. Сега не можем да искаме от него да играе всеки мач и едновременно с това да се борим за титлата. Догодина обаче ще е готов за титуляр и ще иска да е на терена винаги. И ако сега бяхме купили човек за неговия пост, догодина той щеше да иска да си ходи. Затова или купуваш доказани играчи, или правиш като нас. Отборът, който имаме, е близо до целта. С играчи на 22, 23 години, мисля, че сме достатъчно зрели, за да успеем. Предстои изключително важна година за нас, осъзнавам го. Хората вече нямат търпение.

- Мислите ли, че ще успеете тази година?

- Да.

- А какво бихте определили като успех?

- Да станем шампиони. Това е доста дръзко изявление, знам. Но какво още да нарека успех? Ако посоча второто място, хората ще кажат, че титлата не ме интересува.