Вече 28 години: Стадион "Пловдив" като "Умирай трудно"

Знаете ли колко трае Стогодишната война между Англия и Франция? Точно 116 години. Горе-долу толкова ще продължи и завършването на парк „Отдих и култура“, или както го знаят пловдивчани – Гребната.

Преди 73 години един изпреварил времето си архитект – професор Херман Янсен, изготвя план, озаглавен „Пловдив: места за спорт“. В него германският ум е предвидил всичко, от което хората в Пловдив се нуждаят, за да спортуват пълноценно.

Както знаете, всяко добро намерение е провалено от лошо стечение на обстоятелствата. Планът на професор Янсен е готов на 1 март 1944 година. За жалост не е стартиран официално, тъй като шест месеца по-късно се случват деветосептемврийските събития: другарят Янко (Тодор Живков) се здрависва за историята с партизани пред камерата и спортът отива в девета глуха през следващите няколко години.

През 1946-а идва  директива от Москва, че хората в България трябва да са ангажирани със спорт. Другарите, натоварени с ръководни функции във физкултурата, веднага се сещат за плана на проф. Янсен и го представят като свой. Така започва изграждането на спортната база на парк „Отдих и култура“.

Всъщност идеята за построяването на стадион „Пловдив“ датира още от началото на 30-те години. Плановете са за огромен спортен комплекс на площ от 200 декара, като първоначално заделеното от Общината място е зад квартал Лаута. Сигурно се питате по какъв начин тогава се е възнамерявало да се строи едно такова мащабно за времето си съоръжение? Отговорът е прост – с помощта на самите спортисти, които е трябвало да бъдат впрегнати в редица дейности.

Интересът към стадиона се подновява отново двайсетина години по-късно. Строителството му (на мястото, на което е в момента), започва през 1952 г., а две години след това е официално открит.

Напълно по каноните на соцреализма стадионът функционира до 1988 година, след която е започнала модернизацията му. Това става  преди Световното по лека атлетика за младежи и девойки през 1990 година. Реконструкцията и до ден днешен не е завършена.

Шумно се рекламираха много идеи за неговото завършване и вкарване отново в експлоатация. Последната е от ноември 2011 година. Тогава Христо Стоичков докара инвеститори от Барселона. Ето какво писахме по въпроса през онези дни. Какво се е случило и какво – не, оставяме на вас да прецените:

15. 11. 2011 г., вестник „Марица“: 

Потегли проектът за суперстадион в Пловдив. Целият комплекс е на стойност 158 милиона евро, които ще осигурят испански инвеститори. Работна комисия по проблема със собствеността на терена бе сформирана в понеделник със заповед на кмета Иван Тотев и новия областен управител Здравко Димитров.

„Строителството на модерен стадион е сред приоритетите ни и за месец се надявам да бъдат изчистени всички неразбории около имотите в района“, коментира градоначалникът. Запуснатият сега стадион „Пловдив“ е с два акта за собственост – според първия от април 2002 г. е публична общинска собственост, а според втория от декември същата година е публична държавна собственост. Казусът се заплита от факта, че през 2008 г. арената е отдадена на концесия, ала договорът с консорциума „Стадион Пловдив“ така и не е подписан.

Университетът по хранителни технологии (УХТ) пък е собственик на спортна зала и кортове, влизащи в общата площ от 218 дка. Върху нея доведените от Стоичков испански инвеститори са готови да изградят мултифункционален комплекс за 158 млн. евро. Кметът Тотев пое ангажимент да уреди въпроса с ректора на УХТ проф. д-р Георги Вълчев. След като бъдат разрешени всички пречки, кметът и екипът му ще поканят на среща в Пловдив испанците от фирмата „Абелсир“ и Стоичков.

Наскоро Камата обяви: „Изграждането на нов модерен стадион в родния ми град е от несбъднатите ми мечти. Реализирането на проекта за комплекс „Арена Олимпийски съкровища“ ще осигури работа на 1200-1300 българи за поне две години“. Освен ултрамодерната „Арена Олимпийски съкровища“, включваща футболен стадион, лекоатлетически комплекс, плувен басейн, 21 тенис корта, 12 игрища и музей на спорта, през 2012 г. има план и за нов, втори гребен канал за 3 млн. лв.

И да довършат закрития колодрум с 12 млн. лв. помощ от държавата. С гласуваните от правителството по 950 000 лв. „Локомотив“ (Пд) ще монтира осветление на „Лаута“, а „Ботев“ (Пд) ще стартира строителството на новия си стадион, който ще струва над 15 млн. лв.

Инж. Даракчиев прави първите басейни през 1929 година

Пловдив се сдобива с първите си модерни речни бани през 1929 г. Строи ги търговско дружество „Инженер Даракчиев и Сие” със собствени средства. Това се случва в околностите на града, на десния бряг на река Марица.

Никой  до този момент не е виждал такова чудо! Летните бани – слънчеви и водни – включват басейни и пясъчни плажове. Планират да вдигнат до тях дори плавателно училище. “За нас по-важно е училището и върху това искам да обърнем най-голямо внимание”, подчертава тогава инициаторът инж. Георги Даракчиев. Самият той е специализирал шест години в чужбина и е носител на златен и сребърен медал от международни състезания по спасяване на давещи се. Дружеството на германските плувци го признава за майстор и инструктор по модерното плуване.

Идеята му е да развие плувния спорт в града. Нищо че през първата година ползвали баните само за къпане, не за спорт. Пловдивчани ги предпочитали заради чистата вода на басейните, за разлика от тази на реката.

После обаче се слага началото на подготовката на първите кадри за модерно плуване, пише в книгата на Здравко Гълъбов – “Мъже на делото. 85 години Морски Сговор – Пловдив”. Уреждат се курсове по плуване за офицерите от гарнизона, както и за студентите от Учителския институт”.

Даракчиев предлага тук, в един от факултетите, в часовете по физическо възпитание, да се преподава и плуване. Целта била да се подготвят и първите български състезатели. 

Marica.bg