Ван Нистелрой: В Ден Бош не си представях, че някога ще играя в големи отбори като Юнайтед и Реал

Рууд ван Нистелрой за годините му в Манчестър Юнайтед и Реал М, трансфера в Хамбургер, вечната страст за голове и една отрова.

- Вие сте световна звезда, а нямате интернет сайт.
- И за какво ми е сайт? Ако вкарам гол, вестниците пишат. Ако не вкарам, пак пишат. Не ми трябва, защото нямам какво да съобщя вътре.

- Всички в Хамбург се учудиха колко нормален сте въпреки славата ви.
- Не съм роден в голям клуб. Моите родители настояваха да получа и друго образование освен футбола. Завърших търговската гимназия, винаги съм бил нормален човек. Почнах да играя сериозно футбол едва на 19 години. Късно е. Играех в Ден Бош във втора лига. Там няма звезди и тълпи журналисти, няма и много пари. За мен си печелех добре и не си представях, че ще играя в големи отбори като Юнайтед и Реал. Радвам се, че кариерата ми се разви бавно и не се изкачих изведнъж на върха. Помогна ми като футболист и човек.

- Днес се случва по-бързо.
- Да, друго поколение. Не знам дали щях да се справя с всичко това на 20 години, защото напрежението и интересът наистина са огромни. Клубовете трябва да помагат на тези млади хора.

- Как преживяхте истерията на феновете след трансфера ви в Хамбургер през януари?
- Изненадаха ме. Бях контузен, 14-15 месеца почти не бях играл. Отидох в Хамбургер и ме приеха като най-добрия футболист на света. Те виждаха само моето име - Рууд ван Нистелрой, и успехите ми. Питаха се: Ще го направи ли отново? От мен се очакваха велики неща и това ме мотивира да се върна на старото си ниво. Исках да се отблагодаря на Хамбургер, защото веднага повярваха в мен и ми помогнаха. Понякога си мисля, че съм се върнал у дома. Можех да отида и в Англия, но там ми даваха договор за половин година и щяха да ми плащат само ако играя
Според тях рискът беше твърде голям.

- Страхувате ли се, че тялото ви може да не иска?
- Естествено. Знам, че някой ден всичко ще свърши. Разказвали са ми, че когато дойде време да се откажа, веднага ще го разбера. Тялото ще ми каже. Ама засега не съм получил такава информация. Ядосвах се, че другите играят, а аз седя контузен на пейката или на трибуните. Не исках да приключа така и се радвам, че получих още един шанс.

- Какво усещате, когато десетки хиляди ревнат "гол"?
- Три или четири секунди не съм тук и сега. Головете ме катапултират в друг свят, където не чувам нищо и никого. Все едно съм взел отрова или дрога. Побиват ме тръпки. После виждам съотборниците ми, радваме се заедно и тичаме към нашата половина. Важно е бързо да стъпиш с двата крака на земята.

- Заради тези моменти ли се борихте да се върнете?
- Когато бях контузен, мечтаех да тичам по терена под дъжда. Сега ми е позволено да го правя и съм щастлив. Отново живея и обичам живота си. Знаех, че мога да играя още, и исках да го докажа.

- Мнозина казват, че сте един от най-добрите нападатели в света.
- Не мога аз да го кажа. Не го твърдях и в Манчестър и Мадрид.

- А кой е най-добрият?
- Меси нападател ли е? Той е перфектен - вкарва, подава, дриблира. Или Кристиано Роналдо. Това е нов стил, те не са типична деветка като мен. Един, който стои в наказателното и чака пас. Ако стане, може да вкара. Ако не, продължава да чака.

- 95% от головете ви са от пеналта. Защо се чувствате добре там?
- Защото мога да използвам качествата си. За една секунда трябва да прецениш всичко. Къде е защитникът, къде е топката кой от нашите е с топката. Различните играчи подават различно. Трябва да го знаеш и да си готов да реагираш. А най-важна е интуицията.

- Ще останете ли още година, ако Хамбургер се класира в Шампионската лига?
- Би било хубаво. Но ако чувствам, че не мога, ще бъде грешка да играя в лигата. Не искам просто да поритвам и да потичвам. Искам голове и трофеи.

Михаел Витерсхаген, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"