Валери Божинов: Сега съм в идеалната възраст да избухна

снимка: Булфото

Българският нападател Валери Божинов привлече отново погледите към себе си миналата седмица в Италия, след като отбеляза първия си гол с новия отбор Верона в Серия Б.

 

Бившето острие на Лече, Ювентус, Фиорентина, Парма, Манчестър Сити и Спортинг донесе успеха на клуба си срещу Бари - местния опонент на любимия на Божинов Лече. Именно този факт накара родния легионер да посвети попадението на феновете на „червено-жълтите".

 

Божинов даде обширно интервю пред авторитетния спортен ежедневник Gazzetta dello Sport и говори за бъдещето на кариерата си, която според него не е в застой, само защото се подвизава във втория италиански ешелон.

 

„Не бъдете глупави, аз сам избрах да подпиша с Верона и не съм поглеждал офертите на други клубове", започва изказването си Валери.

 

Изданието посочва, че Божинов е дебютирал в Серия А едва 16-годишен с екипа на Лече и постави рекорд за най-млад чужденец, който е стъпвал на игрището в елита на Италия. На 26 години той е в Серия Б, като Gazzetta се чуди къде се е объркало всичко?

 

„Нищо не се е объркало, може би бях твърде млад, когато играех в началото за Лече и затова прегорях. С времето и натрупването на опит обаче нещата за мен се нормализираха."

 

Верона е място, където феновете няма да търпят провали и ако отборът не влезе в Серия А, ще има сериозни изисквания от страна на привържениците.

 

„Да, така е, феновете ни желаят само пределно себераздаване на терена от нас. Но и те заслужават само най-доброто, както и отбора като цяло, заради собствениците и ръководителите.

 

Не смятам, че съм направил стъпка назад в развитието си. Не помните ли Лука Тони? Нима той не е избухнал на 27-28-годишна възраст? Аз съм в най-доброто време на кариерата си и мога да дам много на клуба си."

 

Лука Тони беше нещо като пример за подражание на Божинов, когато двамата бяха съотборници във Фиорентина. Тогава българския нападател често биваше пренебрегван от треньора си Чезаре Прандели за сметка именно на снажния италианец.

 

Следващият въпрос към Божинов се отнася за факта, че Верона е тимът от Серия Б с най-много чужденци - цели 13.

 

„Нямаме никакъв проблем с комуникацията, защото всички говорим добре на италиански. Треньорът Андреа Мандорини никога не се отказва, такъв човек е, много силен. Той знае как да комуникира с всеки свой футболист и знае как да изразява емоциите си.

 

За мен лично Франческо Гуидолин (който му беше треньор в Парма, докато беше под наем при „дуковете") ми е дал най-много знания по отношение на тактиката в играта. Зденек Земан (последния му наставник в Лече) пък много разчиташе на нападателите си. Той доста добре се справя в Рома в момента. Ако играчите разберат философията му и я последват, ще постигнат много.

 

Аз нямам проблем да играя като единствен нападател или в двойка с някого в атаката. Срещу Бари в последния кръг се получи точно така - влязох редом до Даниеле Кача.

 

Не бих се върнал в Лече повече, макар отборът да заслужава да играе в Серия А. Направих грешка, когато заиграх през миналия полусезон, но вярвах, че можем да се спасим. Все пак, никога не казвай никога."

 

Божинов говори и за статута си в националния отбор на България, който напоследък стана все по-коментиран на Апенините, след като направи 2:2 с Италия в първия мач от световните квалификации.

 

„Повикан съм за мачовете с Дания и Чехия, които следват в квалификациите за Мондиала. Отборът ни е млад, а треньорът Пенев е много амбициозен. Можем да отидем на Световното първенство."

 

Преди 5 години Валери играеше за Манчестър Сити, който още не бе станал собственост на арабски шейхове и само загатваше за бъдещата си сила в Премиършип.

 

„Още тогава се знаеше, че отборът ще стане голям в Англия. За жалост аз получих две тежки контузии - скъсах връзки на коляното и после имах контузия в ахилеса, но пък времето ми в Парма ми помогна да привикна отново с играта.

 

Когато бях в Ювентус, беше уникално. Не получавах много време за игра, но това беше нормално, при положение, че там бях Павел Недвед, Мауро Каморанези и Алекс Дел Пиеро.

 

В Спортинг също научих много, защото първенството беше едно от добрите в Европа. Жозе Моуриньо е невероятен, голям характер, познавам го.

 

Иначе в Италия сред нападателите най-много ме впечатлява Алберто Джилардино, нищо че го смятат за приключил с големия футбол".