Ули Хьонес: Титли с пари назаем не струват

В края на годината мениджърът на Байерн Улрих "Ули" Хьонес напуска поста си, за да стане президент на баварския гигант. Като футболист синът на месаря спечели европейската (1972 г.) и световната титла (1974) с Германия. Лявото крило бе ключова фигура в най-силния период на Байерн, когато баварците спечелиха три пъти поред Купата на европейските шампиони (1974, 1975, 1976). Контузия в коляното, получена на финала за КЕШ с Лийдс през 1975 г., скъсява кариерата му и той е принуден да се откаже на 27-годишна възраст. От 1979 г. досега Хьонес е главният мениджър на Байерн, като през този период успехите на терена съответстват и на огромния възход и растеж извън него - приходите на клуба скочиха 20 пъти, бе изграден и стадион "Арена". Фактът, че Хьонес през декември напуска поста си, за да стане президент на Байерн, учуди доста хора. Откровен, с голямо сърце, понякога скандален до крайност - за Ули бизнесът, наречен европейски футбол, няма никакви тайни. Верен на себе си, той не се страхува да изкаже мнението си по всички въпроси.

- През тези 30 г. като мениджър на Байерн вас често ви считаха за скандалджия и провокатор. Вили Лемке, бившият мениджър на Вердер, дори каза веднъж, че вашата най-успешна маркетингова идея била умението да разцепите общественото мнение. По този начин хората или обичат, или ненавиждат Байерн.

- Със сигурност това не е маркетингова идея. Много е интересно да науча, че от всички хора, с които се борих - заедно с тях или против тях (а аз се срещнах с хиляди през моите 39 г. в клуба), се намери само една личност, която да говори за мен по този начин. И вече изпитвам гордост от това съотношение.

- Вие сте роден боец, но в същото време показвате и социална солидарност, и съпричастие. Именно вие помогнахте на бившия си партньор в атаката Герд Мюлер да се изправи на крака, когато имаше проблеми с алкохола. Вие взехте от болницата тежко контузения Ларс Лунде, за да се грижите за него в собствения си дом. Има и много други подобни случаи.

- Въпрос на характер. Винаги съм гледал на себе си като на човек от скромна среда, успял да се изкачи нагоре по социалната стълбица. Когато стигнах определена точка и станах независим - финансово и психологически, започнах да се отплащам на обществото. Аз никога не съм лазил пред големците, нито съм мачкал и тормозил тези под мен.

- Това звучи като момчешка романтика.

- Аз отлично зная какво представлява този бизнес. Но винаги съм се стремял да запазя в себе си човещината, отзивчивостта и солидарността. Зарекох се преди много време да бъда такъв.

- Кога беше това?

- По време на продължително възстановяване от контузия, докато лежах на масата на масажиста, той ми каза: "Ули, пази се - те искат да те разкарат, когато се излекуваш". Той беше дочул какво си говорят шефовете ни. Бях на 27 години и се заклех пред себе си, че никога няма да допусна такива неща да се случват под моето ръководство.

- Вие критикувате клубовете, че харчат повече от нужното. Чувствате ли се удовлетворен сега, когато доста от прогнозите ви се сбъднаха?

- Хората никога не ми се доверяваха, когато го казвах. С някои прогнози не улучих, но вижте какво се случи на клубове като Атлетико М, Депортиво (Ла Коруня), Лацио, Селта, Бенфика, Парма и Рома. Някои клубове ще стигнат дотам, че всеки ще може да ги купи за няколко евро на най-близката бензиностанция!

- Това значи ли, че финансовата криза може да помогне на немските клубове да скъсят преднината на клубовете от Англия, Испания и Италия?

- Не зная дали ще успеем да стигнем най-големите клубове. Но сериозно ще се усложни положението на испанските клубове като Атлетико, Валенсия, Севиля и отборите под тях в класирането. А във Висшата лига - за клубовете под петото място. Не е изключено дори най-големите имена да бъдат принудени много скоро да намалят разходите си.

- Клубове от Англия, Испания и Италия?

- Ако погледнем полуфиналистите в Шампионската лига, виждаме три английски тима и един от Испания. Тези четири клуба (Барселона, Ман Юнайтед, Челси и Арсенал) имат общ дълг, равен на цената на Байерн (Мюнхен). За мен това е много тревожно. Хората гледат само спортния успех, без значение как е постигнат. Що се отнася до мен, успехът, който е купен с кредитна карта, не е нещо, което може да ме накара да се чувствам горд. Когато спечеля Шампионската лига, аз искам да постигна и финансова печалба. Ако спечелването на Шампионската лига върви ръка за ръка с финансови загуби, аз нямам основания за удовлетворение и радост. Най-успешната година на Байерн - в спортен и икономически план, бе 2001 г., когато спечелихме Шампионската лига.

- Значи Манчестър Юнайтед, Челси, Ливърпул и Барселона играят в различна лига, в буквалния и преносния смисъл?

- Нека да говорим за броя на звездите и техните заплати. В тези страни чужденците плащат 25% по-малко данъци. Ако аз мога да намаля с 25% моя фонд заплати, получавам огромно предимство. А испанските клубове получават 100 милиона евро повече от нас от телевизията, а в Англия - между 60 и 80 милиона евро повече. Аз не искам Байерн да има дълговете на Челси, Ливърпул или Манчестър Юнайтед. В дългосрочен план трябва да се проявява търпение.

- Вие лично имате търпение, но дали Байерн като клуб е търпелив?

- А какъв избор има? Да натрупа дългове и да изчезне от сцената? Или да чака някой петролен шейх да поеме всичко? Нека ви кажа нещо: нашите фенове не искат да спечелим Шампионската лига с петролен шейх, който е изкупил клуба. Рано или късно неговият син ще дойде на мач и ще поиска неговият любим футболист да бъде в титулярния състав.

- Доколко важна е за вас независимостта на клуба ви?

- Тя е още по-ценна сега, когато има финансова криза. Преди няколко месеца за клубовете не беше толкова трудно да си издействат банкови заеми, с които обикновено се финансират трансферните договори. Кризата обаче ще има изключително влияние върху предстоящия трансферен период.

- Казвате, че Байерн е твърде силен, за да изпадне в затруднение?

- Хората тук винаги са били прогресивни и напредничави, но в същото време силно привързани към традицията. Което означава, че те нямат намерение да допуснат корените на клуба да попаднат в ръцете на частни инвеститори. За мнозина Байерн се превърна в институция, която е част от техния живот, от ежедневието им. Ето това е основната причина девизът на Байерн да е "Държавата, това сме ние" (от фразата на френския крал Луи XIV - "Държавата, това съм аз").

- Може ли да се каже, че най-важният резултат от 30-годишното ви ръководство е точно тази пълна независимост на Байерн?

- Когато се наложи да напишат нещо на надгробния ми камък, то трябва да гласи: "Той бе заклет привърженик на традицията, той запази целостта на клуба и го опази от опасността да върши лудости. Той винаги се стремеше да ръководи клуба, както би ръководил собствената си фирма". "Форбс" оцени Байерн на 1 милиард евро. Когато аз поех ръководството на клуба, годишният ни оборот бе 6 милиона евро, с дългове от 3,5 милиона евро.

- Коя е най-голямата разлика в сравнение с онзи ден през 1979 г., в който започнахте като мениджър на клуба?

- В професионализма и комерсиализирането на футбола. През 1979 г. 85% от нашия оборот идваше от продажбата на билети. Днес при оборот от 250-300 милиона евро продажбата на билети ни дава само 18% от него. Навремето имахме 8000 клубни членове, днес те са 150 000. Тогава не се продаваха фланелки, почти никакви сувенири. Преди Коледните празници футболистите от резервния отбор получаваха почасова надница, за да опаковат и адресират поръчани предварително подаръци. Днес 30 служители се грижат за всичко това и осигуряват оборот от почти 40 милиона евро.

- Имахте ли горчиви мигове?

- В спортен план това със сигурност е финалът през 1999 г., когато паднахме от Манчестър Юнайтед в последните 2 минути. В края на един тежък сезон бяхме били Реал М и почти докосвахме това, към което се стремяхме. Поглеждам към таблото, където пише, че водим 1:0 в 90-ата мин. А след 92-ата мин вече сме загубили с 1:2.

- Какво ще кажете за скандала през 2000 г., когато вие предизвикахте кампанията, довела до наказанието за употреба на кокаин на Кристоф Даум, току-що назначен за треньор на националния отбор?

- Всичко се развихри около нещо, което никога не бях казвал. Аз само казах: "Ако Даум е направил това, той не може да стане треньор на националния отбор". Не казах, че той го е правил. Но в пресата излезе, че аз казвам как той го е правил. Оттам машината се задейства. Купчината факсове и писма за мен беше висока няколко метра. Някой предложи 10 000 евро награда за този, който ме застреля на мача срещу Шалке. Веднъж тъкмо бях слязъл от самолета, когато ме срещна полиция, защото имало опасност от бомба, поставена в колата ми. Целият паркинг бе блокиран и стотици хора трябваше да чакат часове.

- Кой ще бъде достатъчно смел, за да наследи Ули Хьонес?

- О, това са само клишета, нищо повече. Вижте, имам син Флориан, който е на 29 г. Той бе на 22 г., начинаещ банков чиновник, когато пое нашата фирма за колбаси, след като един от партньорите ни се разболя сериозно. Някои смятаха, че се задава катастрофа, защото баща му постоянно ще му се бърка в работата. Това бе преди 7 г. Сега фирмата процъфтява, а Флориан е единственият й генерален мениджър.

- Не смятате ли, че при тази финансова криза и проблемите на Байерн на терена моментът на оттеглянето ви е неподходящ?

- Аз въобще няма да изчезна от клубната икономика. Всъщност като президент ще имам много повече възможности да разговарям с различни компании, отколкото сега, защото повече няма да бъда ангажиран с футболното ежедневие. Но със сигурност ще се появявам много по-рядко във вестниците.