Уембли 2011: Гладиаторите на арената - Максуел

Финалът на Шампионската лига е момент, в който по-голямата част от света притихва в очакване. Фенове на футбола от различни държави, независимо от часовия пояс, заемат място пред телевизора и проследяват на живо най-голямото зрелище, което красивата игра може да им предложи. Двата най-добри отбора в Европа се пускат в здрава битка за най-ценното отличие на Стария континент, а един от тях завинаги записва тази дата в своята история. С наближаващия сблъсък между Барселона и Манчестър Юнайтед на митичния „Уембли", SPORTA.BG ще ви запознае с интересни неща около двата гранда. Настоящи и предишни футболисти, пътят им до Лондон, предишните им битки за трофея и история на легендарното съоръжение. Обратното броене започва!

 

Няма да е нещо изненадващо, ако кажем, че атаката и офанзивната настройка са основен стълб във философията на футболен клуб Барселона. Именно и това е причината, поради която на „Камп Ноу" можем да видим предимно състезатели, които преди всичко мислят за противниковата врата, а след това за собствената.

 

Подобен е и случаят с Максуел Шерер Кабелино Андраде, или на кратко - Максуел. 29-годишният бразилец се изявява предимно на поста ляв краен бранител, но това по никакъв начин не му пречи да прекарва повече време в половината на противника, отколкото в тази на Барселона. Което е и напълно нормално, с оглед на футбола, който каталунците практикуват вече години наред.

 

 

Макс стартира кариерата си в юношеските формации на Крузейро, но изиграва нито един мач за първия тим на клуба. Причина за това е фактът, че през 2001 бразилецът става част от митичната школа на Аякс Амстердам, където започва и неговото усъвършенстване като състезател. Младокът демонстрира качества и стига до първия състав на холандците, в последствие изигравайки и общо 147 мача с фланелката на европейския колос. И както става в повечето случаи, бразилецът се превръща в поредният футболист на Аякс, който получава оферта от водещите първенства на Стария континент. През 2006 миланският гранд Интер официално обявява привличането му в своите редици, а пред Максуел се отваря нова страница в неговата кариера.

 

Точно три години трае престоят на „кариоката" на „Стадио Сан Сиро". Там бранителят играе под ръководството на Роберто Манчини и Жозе Моуриньо, триумфирайки с три титли на Италия и две суперкупи. След 92 изиграни срещи и 2 отбелязани гола със синьо-черната фланелка, Максуел отново потегля на път.

 

 

Денят е 15 юли 2009, а новият шампион на Испания и Европа Барселона обявява бразилеца като свое първо попълнение за новата кампания. Сънародникът на Максуел - Силвиньо вече си е тръгнал от „Камп Ноу" след пет години на вярна служба, а профилът на Макс пасва идеално на каталунците. Той е като огледален образ на Силвиньо, чието място заема в каталунската столица - повратлив, добре боравещ с топката и обичащ атакуващия футбол. Феновете на Барса нямат причини да недоволстват от този ход на ръководството, тъй като „кариоката" е техен тип футболист. Това напълно разбира и наставникът Хосеп Гуардиола, който не рядко разчита на своето ново попълнение. Два дни по-късно той вече е представен с фланелката на „блаугранас", парафирайки контракт за срок от 4+1 години. Сумата, която Барса заплаща на Интер е 4.5 милиона евро, а бразилецът дебютира във втория двубой с Атлетик Билбао за Суперкупата на Испания, спечелен с 3:0. Това е и първи приз за защитника като футболист на каталунците.

 

 

В Барселона Максуел има тежката задача да се бори за титулярно място с французина Ерик Абидал, който остава предпочитан от Гуардиола в големите мачове на каталунския гранд. Често обаче Максуел намира място на терена, заемайки други позиции в схемата на младия специалист. Бразилецът често е поставян на левия фланг на атаката, където през сезон 2009-10 се образува сериозна пробойна, следствие на трагичната форма, в която се намира Тиери Анри. Привлеченият от Интер футболист е далеч по-остър и опасен от мудния французин, който вече не прилича на себе си, поради което и в не един случаи бива предпочитан пред него. Макс е напорист и представлява постоянна опасност за отбраната на противника, в което се убеждава и иначе непоколебимата защита на Интер. По време на първия 1/2-финален сблъсък между „нерадзурите" и Барселона на „Сан Сиро", каталунците откриват резултата с гол на Педро Родригес. В основата на попадението обаче стои Максуел, който осъществява брилянтен пробив и подава на своя съотборник, който намира мрежата на италианците. За лош късмет на Макс и Барса, двубоят завършва при резултат 3:1 за домакините.

 

През настоящия сезон Пеп Гуардиола продължи да разчита на южноамериканеца, който до днешна дата вече има записани 39 срещи с фланелката на Барса във всички турнири. „Кариоката" съумя и да отбележи своя първи гол за каталунците, разписвайки се за успеха с 2:0 над Сеута в кръг от Купата на Краля. Но ако през сезон 2009/10 той трябваше да се конкурира единствено с Ерик Абидал на поста ляв бранител, то през тази кампания бразилецът се сдоби и с нов конкурент за място в стартовия състав - сънародникът му Адриано Корея, привлечен от Севиля. В много случаи Адриано бе предпочитан пред Макс от Пеп Гуардиола, но е твърде вероятно на 28 май и двамата да седнат на пейката, за сметка на бързо възстановяващия се от операция Абидал.

 

 

През октомври 2004 Макс получава своята първа повиквателна за националния отбор на Бразилия, но така и не записва нито един мач с фланелката на „Селесао". Единствените мачове, които бранителят записва за своята родина, са за олимпийския отбор на Бразилия, подготвящ се за Игрите в Атина през 2004. Максуел играе на турнира на КОНМЕБОЛ , официална загрявка за Олимпиадата, където обаче „Селасао" не взима участие.

 

	Шампионска лига 2010/2011	Шампионска лига общо	За клуба	Национален отбор
Мачове	7	53	75	0
Голове	0	0	1	0

 

 

Успехи:

 

Аякс:

Ередивизи - 2 (2002, 2004)

Купа на Холандия - 1 (2002)

Суперкупа на Холандия - 2 (2003, 2006)

 

Интер:

Серия А - 3 (2007, 2008, 2009)

Суперкупа на Италия - 3 (2007, 2008, 2009)

 

Барселона:

Примера Дивисион - 1 (2010)

Суперкупа на Испания - 2 (2009, 2010)

Суперкупа на Европа - 1 (2009)

Световно клубно първенство - 1 (2009)