Уембли 2011: Гладиаторите на арената - Хавиер Масчерано

Финалът на Шампионската лига е момент, в който по-голямата част от света притихва в очакване. Фенове на футбола от различни държави, независимо от часовия пояс, заемат място пред телевизора и проследяват на живо най-голямото зрелище, което красивата игра може да им предложи. Двата най-добри отбора в Европа се пускат в здрава битка за най-ценното отличие на Стария континент, а един от тях завинаги записва тази дата в своята история. С наближаващия сблъсък между Барселона и Манчестър Юнайтед на митичния „Уембли", SPORTA.BG ще ви запознае с интересни неща около двата гранда. Настоящи и предишни футболисти, пътят им до Лондон, предишните им битки за трофея и история на легендарното съоръжение. Обратното броене започва!

Клод Макелеле, Едгар Давидс, Патрик Виейра, Дженаро Гатузо... как бихте продължили тази поредица? Точно така, много хора биха назовали името на Хавиер Алехандро Масчерано. 26-годишният аржентински дефанзивен полузащитник, припознаван по цял свят като един от най-добрите на своя пост. Твърд, безкомпромисен, безстрашен, често действащ на ръба на бръснача, напоследък изнесъл силни мачове и в центъра на защитата. Това е капитанът на аржентинския национален отбор, всяващ страх във всеки един футболист, срещу когото се изправя.

За повечето любители на футбола, страни като Аржентина и Бразилия използват предимно своите офанзивни състезатели като визитка пред останалия свят. Всички познаваме техничните магьосници от Латинска Америка, които всяка седмица ни радват с красиви изпълнения по футболните терени. Хора като Хавиер Масчерано обаче са доказателство, че дори и крепост на атакуващата игра, каквато е Аржентина на Диего Марадона и Лионел Меси, може да роди експерти в защитното дело. Какъвто е футболистът с номер 20 в редиците на Барселона.

Роден на 8 юни 1984 в Сан Лоренцо, бъдещият капитан на „гаучосите" стартира кариерата си в един от двата най-големи клуба на Аржентина - Ривър Плейт. „Ел Хефесито" прави първи крачки в тима на Ривър през 2003, след като преди това минава и през юношеските формации на „милионерите". С времето младият Масчерано бързо привлича внимание към себе си, което и довежда до оферти от испанските Реал Мадрид и Депортиво Ла Коруня, които обаче са отхвърлени. През 2005 халфът е включен в състава на Аржентина за Купата на Конфедерациите в Германия, а след турнира следва и негов първи трансфер зад граница. Бразилският Коринтианс заплаща 15 милиона щатски долара за услугите на халфа, който събира куфарите си за страната на кафето.

„Ел Хефесито" обаче не се задържа дълго в редиците на Коринтианс, за което спомага и силното му представяне с екипа на Аржентина. Въпреки, че е само на 22-годишна възраст, Масчерано е титуляр в схемата на „гаучосите" на Световното първенство в Германия, където Аржентина показва добри игри и стига до 1/4-финалите на надпреварата. Европейските грандове са готови да наддават за израстващия с всеки ден халф, но следва изненадваща развръзка. Само часове, преди летният трансферен прозорец на Острова да затвори, Масчерано и съотборникът му Карлос Тевес подписват договори със скромния Уест Хям. Не обаче лондонският клуб държи правата на двамата аржентинци. Тевес е собственост на компанията Media Sports Investment, докато правата на Масчерано са в ръцете на Mystere Services и Global Soccer Agencies.

Престоят на Масчерано в Уест Хям обаче се оказва кошмарен. Аржентинецът се озовава в напълно нова за него среда, поради което и не се ползва с доверието на мениджъра. Полузащитникът рядко играе за „чуковете", записвайки едва пет мача за клуба. Стига се дотам, че селекционерът на Аржентина Алфио Базиле заявява в прав текст, че се надява младият състезател да напусне „Ъптън Парк" час по-скоро, надявайки се да премине в торинския гранд Ювентус. Масчерано действително напуска Уест Хям, но не в посока Ювентус. „Ел Хефесито" остава на Острова, след като преминава под наем в редиците на Ливърпул. Макар и след куп бюрократични главоблъсканици и проблеми, „червените" успяват да картокетират южноамериканеца, давайки му фланелка с номер 20.

Дебютът му за петкратния европейски шампион се състои на 24 февруари 2007, по време на успеха с 4:0 над Шефийлд Юнайтед. След сблъсъка с Арсенал на 31 март, мениджърът Рафаел Бенитес не пести комплименти по адрес на новата си придобивка, наричайки го „истинско чудовище". До края на сезона Масчерано дори успява да участва във финала на Шампионската лига, който Ливърпул губи с 1:2 от Милан. Аржентинецът обаче получава признание за играта си в срещата, след като феновете на Ливърпул го избират за играч на мача в анкетата на клубния сайт.

След месеци на спекулации и слухове, на 29 февруари 2008 Хавиер Масчерано подписва четиригодишен договор с мърсисайдския колос, с което и окончателно става футболист на Ливърпул. Аржентинецът става все по-важен в схемата на Рафаел Бенитес, а съотборникът му Шаби Алонсо също изтъква качествата му, заявявайки по негов адрес: „На терена той действа изключително хладнокръвно. Хавиер анализира и мисли над играта във всеки един момент". На 15 март „Ел Хефесито" бележи и първия си гол във Висшата лига на Англия, разписвайки се с мощен удар отдалеч срещу Рединг. Постепенно Масчерано навлиза и в сърцата на The Kop, а „Анфийлд" често му посвещава песен, изпълнявана в мелодията на известното парче Seven Nation Army на групата White Stripes.

Въпреки всичките си позитиви и силни страни обаче, Масчерано има и недостатъци. Аржентинецът често играе рисковано, а на 23 март 2008 демонстрира и също така, че не винаги умее да контролира нервите си. Това е първи мач за халфа на „Олд Трафорд", който обаче протича кошмарно за него. Масчерано е изгонен от игра още преди почивката, след като първо бива декориран за закъснял шпагат спрямо Пол Скоулс, а в последствие е и отстранен по нелеп начин. Съотборникът в Ливърпул Фернандо Торес получава жълт картон от рефера Стийв Бенет, а сякаш забравяйки, че вече е предупреден, Масчерано се втурва бурно да оспори решението на Бенет. Санкцията за това не закъснява, а аржентинецът получава втори жълт картон и съответно червен. Поведението му е прието и като непристойно от страна на английската Футболна асоциация, която увеличава наказанието му от 1 на 3 мача. Масчерано е глобен и със сума от 15 000 паунда, за които настоява да бъдат дадени за благотворителност. Халфът се реваншира през есента на 2008, когато Ливърпул подчинява Юнайтед с 2:1 на „Анфийлд", а Масчерано е избран за играч на мача.

До лятото на 2010 „Ел Хефесито" изиграва общо 139 мача с фланелката на Ливърпул във всички турнири, в които успява и да отбележи 2 попадения. Масчерано е постоянна величина в отбора на Ливърпул, но трофеите липсват. За период от 5 години аржентинецът не печели нито една купа с червената фланелка, а отделно от това и съпругата му Фернанда не харесва живота в дъждовна Англия. Имайки предвид и катастрофалният сезон, който Ливърпул записва през 2009/10, мислите за напускане на „Анфийлд" долитат все по-често в съзнанието на халфа. Декларираният интерес от страна на Барселона пък прелива капката на търпението в Масчерано, който дава да се разбере, че иска да продължи кариерата си на „Камп Ноу". Доскорошният любимец на The Kop дори успява да форсира трансфера, демонстративно отказвайки да вземе участие в предстоящия мач с Манчестър Сити. Поставени в ситуация да решават бързо, ръководителите на Ливърпул приемат офертата на каталунците на стойност 22 милиона паунда, а Масчерано вече е футболист на Барселона.

„Ел Хефесито" парафира контракт за срок от четири години с „лос кулес", дебютирайки в злополучното домакинство на Еркулес, изненадващо загубено от Барселона с 0:2 във втория кръг на шампионата. В него Масчерано получава и своя първи жълт картон в испанския футбол, като не доиграва срещата. В Барса ситуацията за аржентинеца е коренно различна, в сравнение със статута му на основен футболист в Ливърпул. Конкуренцията на „Камп Ноу" е далеч по-ожесточена, а Масчерано губи битката за титулярно място със световния шампион Серхио Бускетс. Юношата на каталунците е видимо предпочитан от наставника Пеп Гуардиола, което и принуждава Масчерано да се задоволи с оставане на пейката в много от срещите на „блаугранас".

Капитанът на Аржентина получава шанс да играе по-редовно едва във втората половина на сезона, когато капитанът на Барса Карлес Пуйол получава травма, извадила го от игра за продължителен период от време. Първоначално Гуардиола изпробва Серхио Бускетс на поста централен защитник, оставяйки Масчерано на обичайната му позиция в центъра. В последствие обаче Пеп променя решението си, пращайки „Ел Хефесито" за партньор на Жерард Пике в сърцето на отбраната. Именно там Масчерано се подвизава в 1/2-финалните битки с Реал Мадрид в Шампионската лига, помагайки на Барса да се класира за битката на „Уембли" с Манчестър Юнайтед.

И въпреки, че не е свикнал да остава на пейката в отборите, където се е подвизавал, Масчерано не спира да твърди, че тази му роля на „Камп Ноу" не го притеснява. „Не съм глупав и знам, че няма да играя във всички мачове. Трябва да уважавам хората, които се справят добре. На моята позиция има трима световни шампиони, които са спечелили всичко. Не идвам на ваканция, а да играя. Такъв шанс идва веднъж в живота. Ще тренирам упорито и ще чакам Гуардиола да ми даде шанс", заявява 26-годишният футболист при представянето си в каталунската столица.

В селекцията на Аржентина Масчерано няма подобни тревоги, тъй като дефанзивният халф е твърд титуляр при всички селекционери, които са ползвали услугите му. Особено силно бе доверието към него на Диего Марадона, който дори му даде капитанската лента на „гаучосите".

„Искам Хавиер да бъде моят капитан, защото вярвам, че именно той е този футболист, който най-добре разбира моята идея за фланелката на Аржентина - да лееш пот за нея, да се жертваш за нея, да бъдеш професионалист и добър съотборник", заяви тогава Дон Диего.

С Аржентина Масчерано е участник на две световни първенства, като и в двата случая южноамериканците достигнаха до 1/4-финалите, претърпявайки поражения от Германия.

Успехи:

Ривър Плейт:

Шампионат Клаусура - 1 (2004)

Коринтианс:

Кампеонато Бразилейро - 1 (2005)

Барселона:

Примера Дивисион - 1 (2011)