Уембли 2011: Гладиаторите на арената - Габриел Милито

Финалът на Шампионската лига е момент, в който по-голямата част от света притихва в очакване. Фенове на футбола от различни държави, независимо от часовия пояс, заемат място пред телевизора и проследяват на живо най-голямото зрелище, което красивата игра може да им предложи. Двата най-добри отбора в Европа се пускат в здрава битка за най-ценното отличие на Стария континент, а един от тях завинаги записва тази дата в своята история. С наближаващия сблъсък между Барселона и Манчестър Юнайтед на митичния „Уембли", SPORTA.BG ще ви запознае с интересни неща около двата гранда. Настоящи и предишни футболисти, пътят им до Лондон, предишните им битки за трофея и история на легендарното съоръжение. Обратното броене започва!

Габриел Алехандро Милито е един от онези футболисти, надарени с много качества, но белязани от лошата карма на тежките контузии, потопила безброй спортни кариери. Когато е здрав, къдрокосият аржентинец винаги е бил еталон за централен защитник - интелигентен, с добро позициониране и отлично четене на играта. Милито не е исполин като Рио Фърдинанд или Жерард Пике - висок е eдва 1.79 (сравнено с 189-те сантиметра на Фърдинанд или 192-те на Пике), но в най-добрите си дни Милито компенсираше по-ниската си височина с ярко изразен футболен интелект и силна игра във въздуха.

Габи Милито се ражда на 7 септември 1980 в столицата Буенос Айрес, а както и често можем да кажем за южноамериканските народи, футболът е в кръвта на неговото семейство. Това години по-късно ще разбере и целият останал свят, тъй като фамилия Милито добива ярко изражение върху футболната карта на Аржентина, а в последствие и Европа. За това спомага и централният нападател на Интер Диего Милито, който е с година по-възрастен от Габриел. Любопитното е, че двамата братя никога не се засичат на професионално ниво в родината си - Диего стартира в Расинг, докато Габи прави първите си стъпки за Индепендиенте. Испанският Реал Сарагоса е отборът, който ги събира заедно на „Ла Ромареда", преди отново да настъпи раздяла между тях.

Това обаче можеше и никога да не се случи, ако през 2003 Габриел не бе изживял своето най-голямо разочарование, свързано със здравословното му състояние. През месец юли 2003 най-титулуваният клуб в света Реал Мадрид обявява, че е привлякъл Милито в редиците си за сума от 3.5 милиона евро, които ще влязат в касата на родния му Индепендиенте. Тогава все още едва 22-годишен, аржентинецът е на седмото небе от щастие. Един от най-големите отбори в света потропва на вратата му, а пред него се открива уникален шанс да сложи бялата фланелка и да стъпи на митичния „Сантяго Бернабеу". И тогава съдбата решава, че ще си направи лоша шега с него.

Две седмици, след като трансферът на Габриел Милито в Реал Мадрид е обявен официално от „кралския клуб", от испанската столица обявяват, че сделката пропада. Причина за това е открит сериозен проблем в едното коляно на бранителя, следствие от негова травма преди две години. Лекарите на „лос меренгес" решават, че „има риск футболистът отново да се контузи в бъдеще", поради което и Реал Мадрид се отказва от услугите му. „Кралския клуб" прави компромис и предлага на Индепендиенте да привлече състезателя под наем, с което и един вид да тества физическата му кондиция. Получават отказ, а младият аржентинец е съкрушен. Моментът на живота му отлетява надалеч сякаш внезапно, а вратата към европейската сцена сякаш се затваря пред него. Но само два дни по-късно, усмивката се връща на лицето на Габриел.

Друг клуб от елита на испанския футбол - Реал Сарагоса обявява, че 22-годишният защитник е парафирал четиригодишен контракт с „арагонците" и ще продължи кариерата си на „Ла Ромареда". Сарагоса плаща идентична сума с тази, която Реал Мадрид бе готов да заплати на Индепендиенте - 3 милиона евро, а при акостирането си в Сарагоса Милито заявява, че не е разтревожен относно физическото си състояние. „Коляното ми е в перфектно състояние", уверява той.

Следващите четири сезона са може би най-силните в кариерата на Милито. Аржентинецът изиграва четири силни сезона с екипа на арагонския клуб, постепенно утвърждававайки се като негов капитан и лидер. През 2005 на „Ла Ромареда" пристига и по-големият му брат - Диего, а двамата аржентинци бързо биват припознати като едни от водещите играчи в Примера Дивисион.

След силните му игри с екипа на Сарагоса и липсата на каквито и да е физически проблеми, логично идва нова стъпка в кариерата на Габриел. Години, след като мечтаният трансфер в Реал Мадрид пропада, Милито получава нов шанс да се докосне до големия футбол - в канцелариите на Сарагоса пристига оферта от Барселона. И то каква - каталунците плащат сума от 20.5 милиона евро за услугите на бранителя, който парафира четиригодишен контракт на стойност 4 милиона годишно. Аржентинецът получава доверието на Франк Рийкард и оформя двойка с Карлес Пуйол в центъра на отбраната, изигравайки 42 мача със синьо-червената фланелка. В края на сезона обаче идва и втори голям удар за Габриел в кариерата му до този момент. На 5 май 2008 каталунският гранд обявява, че Милито е получил тежка контузия в дясното си коляно, която изисква незабавна операция. Новото попълнение на „блаугранас" ляга под ножа, пропускайки целия следващ сезон, в който Барса печели исторически за испанския футбол требъл.

По план аржентинецът трябва да се завърне след около година, но несгодите за него не спират. Милито се подлага на нова операция, но този път на двете колена. Следват още месеци извън игра, преди къдрокосият футболист все пак да се завърне в действие в приятелска среща с кувейтски клуб. Равносметката е общо 602 дни, прекарани извън терена. На 5 януари Милито записва и нещо като повторен дебют за Барселона в официален мач, взимайки участие в двубоя със Севиля за Купата на Краля, загубен от „лос кулес" с 1:2 у дома. Пет дни по-късно, аржентинецът отново се появява в игра и в Ла Лига, заменяйки Карлес Пуйол в домакинския мач с Тенерифе.

Донякъде и очаквано обаче, след дългите месеци, прекарани извън терена, Милито вече не е същият. Аржентинецът често демонстрира колебливи игри, а тялото му видимо е далеч от най-доброто си състояние, което и води до честото получаване на още травми. Каквато впрочем бранителят лекува и в момента, като шансовете му да вземе участие във финала от Шампионската лига с Манчестър Юнайтед на „Уембли" са минимални. Очаква се това да бъде и последният сезон на бранителя на "Камп Ноу", който може би вече е изиграл своя последен мач с червено-синята фланелка. Интерес към Милито от страна на други отбори имаше още през януари, но тогава той предпочете да доиграе сезона в Барселона.

За националния отбор на Аржентина Милито има записани 35 срещи, в които е реализирал и 1 попадение. Дебютът му за „гаучосите" се състои през 2000, като защитникът е участник и на Световното първенство в Германия през 2006. Там обаче футболистът на Барселона записва само един мач, не успявайки да се пребори с конкуренцията на колегите си в отбрана.

Успехи:

Индепендиенте:

Шампионат Апертура - 1 (2002)

Сарагоса:

Купа на Краля - 1 (2004)

Суперкупа на Испания - 1 (2004)

Барселона:

Примера Дивисион - 2 (2009, 2010)

Купа на Краля - 1 (2009)

Суперкупа на Испания - 2 (2009, 2010)

Шампионска лига - 1 (2009)

Суперкупа на Европа - 1 (2009)

Световно клубно първенство - 1 (2009)