Уембли 2011: Гладиаторите на арената - Ерик Абидал

Финалът на Шампионската лига е момент, в който по-голямата част от света притихва в очакване. Фенове на футбола от различни държави, независимо от часовия пояс, заемат място пред телевизора и проследяват на живо най-голямото зрелище, което красивата игра може да им предложи. Двата най-добри отбора в Европа се пускат в здрава битка за най-ценното отличие на Стария континент, а един от тях завинаги записва тази дата в своята история. С наближаващия сблъсък между Барселона и Манчестър Юнайтед на митичния „Уембли", SPORTA.BG ще ви запознае с интересни неща около двата гранда. Настоящи и предишни футболисти, пътят им до Лондон, предишните им битки за трофея и история на легендарното съоръжение. Обратното броене започва!

Напоследък е все по-трудно да се говори чисто и просто за футбол, когато се спомене името на Ерик Абидал. Този 31-годишен французин, който се озова в ситуация, достатъчно жестока, за да прекърши и най-силните характери, даде ясна демонстрация на какво е способен човешкият дух и воля. И как можеш да спечелиш и най-голямата битка, стига да гледаш само напред и да следваш ясно поставена пред себе си цел.

„Вече целият свят уважава Ерик Абидал", заяви преди няколко дни бившият футболист на Барселона Джовани ван Бронхорст. Не просто като футболист, а като човешка личност. Едва ли някой не знае какво точно се е случило на френския национал, но нека все пак припомним.

На 15 март 2011 Барселона официално обяви пред обществеността, че в черния дроб на Абидал е открит тумор, който предстои да бъде премахнат чрез оперативна намеса. Светът на футбола остана шокиран от неочакваната вест, като не закъсняха и мрачните прогнози относно бъдещето на французина като професионален атлет. Най-големите оптимисти с надежда споделяха, че Ерик Абидал може да се завърне на терена за началото на следващия сезон, а по-песимистично настроените вече бяха отписали чернокожия бранител от футбола. Реакцията на спортната общественост пък не закъсня. Десетки професионални футболисти и съотборници изразиха подкрепата си към Аби, включително и такива от „кръвния враг" Реал Мадрид, ясно демонстрирайки, че спортната вражда е нещо твърде незначително пред човешката драма. Особено трогващ бе един момент по време на домакинския мач на Барселона с Хетафе, когато след точно 22 минути игра на „Камп Ноу" (22 е номерът на Абидал, б.р.) всички хора на трибуните стартираха задружен аплауз, продължил една минута в подкрепа на намиращия се в болницата състезател.

"Това бе един от най-лошите моменти, които някога съм изпитвал в съблекалнята", довери тогава един от лидерите на тима Шави. "Днешният ден бе много тъжен за всички нас. Особено тежко е за Ерик и неговото семейство. Той винаги е бил пример за всички нас. Не само във футболен аспект, но и като личност. Той е един от най-силните хора, които някога съм срещал. Това ще му помогне наистина много".

И сякаш за да даде пример и за да покаже, че човек никога не трябва да навежда глава, Ерик Абидал шокира света. Направи го, завръщайки се в игра на 3 май. Срещу Реал Мадрид, във втори 1/2-финален двубой от Шампионската лига. По-малко от два месеца, след като туморът бе премахнат от черния му дроб. Повечето хора биха имали нужда от това време, за да възстановят дори и единствено психиката си след подобен шок, а какво остава за нещо повече. „Камп Ноу" засипа французина с бурни и искрени аплодисменти, а след мача той бе хвърлен във въздуха от своите съотборници. Които по-искрено отпразнуваха неговата победа и завръщане в игра, отколкото класирането си на финала на Шампионската лига в Лондон.

„Това е новината на деня", сподели от своя страна наставникът Хосеп Гуардиола, след завръщането на Аби в игра. „Ерик не може да играе пълни 90 минути, тъй като е загубил тегло. Но се намира в перфектно здраве, като ще може да ни помогне до края на сезона. Всички негови съотборници се чувстват много щастливи от това, че той е тук и с нас. Това важи и за всички хора, които бяха на трибуните в днешния ден".

Ерик Силван Абидал е роден в Лион на 11 септември 1979, но професионалният му път започва като футболист на Монако през 2000. В Княжеството бранителят, чийто корени водят към острова Мартиника в Карибско море, се задържа две години, преди да подпише с Лил през 2002. Там Абидал отново играе в продължение на две сезона, преди да последва оферта от гранда Олимпик Лион, който установява продължителна доминация във френската Лига 1 по това време.

С „хлапетата" Абидал печели три шампионски титли на Франция за три сезона, като постепенно се утвърждава и като един от най-стабилните и постоянни крайни бранители в Лига 1. Безкомпромисната му игра на фланга му осигурява и място в националния отбор на страната, а преди предстоящ мач с Манчестър Юнайтед в Шампионската лига, Абидал дава израз на самочувствието си. „Като защитник, моята цел на терена е да скова опонента си. Искам той да се чувства толкова уплашен от възможността да се изправи срещу мен, че да бъде готов да избяга от мен някъде другаде на терена".

През лятото на 2007 качествата на Ерик Абидал са оценени и от Барселона, а каталунците се сдобиват с левия бранител за сума от 9 милиона евро. Преминаването на французина на „Камп Ноу" е инспирирано и от самия него, след като той заявява, че „няма да поднови тренировки, ако не бъде продаден на Барселона". В Барселона Абидал взима фланелката с номер 22, тъй като носения от него номер 20 вече е зает от Деко.

През лятото на 2008 Франк Рийкард е заменен от Хосеп Гуардиола, но това по никакъв начин не се отразява на Абидал. Французинът запазва мястото си в стартовия състав на каталунците, взимайки дейно участие в зараждането на големия „Пептим". Сезон 2008/09 завършва с исторически требъл за Барселона, но за Абидал остава нотка на огорчение, след като той пропуска финала от Шампионската лига с Манчестър Юнайтед в Рим. Причина за това е съмнителния начин, по който той бе изгонен по време на 1/2-финала с Челси на „Стамфорд Бридж".

През следващия сезон Абидал продължава да бъде титулярен ляв бек на Барса, въпреки привличането на бразилеца Максуел от Интер. Французинът отново триумфира с шампионската титла на Испания, достигайки и до златото на Световното клубно първенство в края на 2009. Сезон 2010/2011 пък е доста по-различен за Ерик Абидал, не само поради здравословните му проблеми. В един момент от кампанията Пеп Гуардиола е принуден да премести Абидал на поста централен защитник, където си партнира с Жерард Пике. Причина за това е контузията на капитана Карлес Пуйол и липсата на качествена негова алтернатива в състава. Абидал обаче се справя блестящо в сърцето на отбраната, превръщайки се в един от най-постоянно представящите се футболисти на „лос кулес" през сезона. На 5 януари 2011 Ерик Абидал отбеляза и своя първи гол за Барселона (и общо едва втори в кариерата му, б.р.), разписвайки се във вратата на Атлетик Билбао в мач-реванш от турнира за Купата на Краля. Този гол и класира Барселона на 1/4-финалите на надпреварата.

Ерик Абидал има репутацията на силно уважавана фигура в съблекалнята на каталунците, като е близък приятел с малийския национал Сейду Кейта. Именно на Кейта Абидал звъни в деня, когато научава, че ще трябва да претърпи тежка операция на черния дроб. По думите на Кейта, това се случва малко преди полунощ, когато французинът му съобщава за проблема си.

За националния отбор на Франция Ерик Абидал е изиграл 52 срещи, в които не е отбелязал гол. За „петлите" защитникът често се подвизава като централен бранител, а не като краен такъв, както обичайно прави в клубните си отбори. С Франция е финалист на Мондиал 2006 в Германия, където играе във всеки един мач на „петлите", с изключение на този срещу Того. Следват и участия на Евро 2008 и Мондиал 2010, където обаче спомените му не са от най-добрите. На Европейското в Австрия и Швейцария Абидал е изгонен от игра в двубоя с Италия, а две години по-късно прави дузпа в сблъсъка срещу Мексико. За Франция и двата турнира пък се оказват провал, след като „петлите" не успяват да преодолеят груповата фаза.

Успехи:

Лион:

Лига 1 - 3 (2005, 2006, 2007)

Суперкупа на Франция - 3 (2005, 2006, 2007)

Барселона:

Примера Дивисион - 3 (2009, 2010, 2011)

Купа на Краля - 1 (2009)

Суперкупа на Испания - 2 (2009, 2010)

Шампионска лига - 1 (2009)

Суперкупа на Европа - 1 (2009)

Световно клубно първенство - 1 (2009)